Решение № 1386 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9953/2013 г.

Решение № 1386 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9953/2013 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Варна против решение № 1311/23.05.2013 г., постановено по адм. дело № 4679/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменено решение № 552-6/26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет - Варна за одобряване на план за улична регулация на улици и поземлени имоти за обекти - публична собственост - ПУП-ПУР на кв. "Изгрев", гр. Варна, включващ: м. "Изгрев", м. "Франга дере" и м. "Кокарджа", в частта му по отношение на ПИ № 2281, кв. 231 и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно задължителните указания на съда. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, като се иска отмяната му. Ответната страна Стоян Ничев Стоянов не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че оспореният ПУР в обжалваната му част е незаконосъобразен - одобрен в противоречие на материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Процесният подробен устройствен план - ПУР предвижда първична улична регулация по чл. 110, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗУТ. Основанието за такъв ПУП е чл. 16, ал. 7 ЗУТ, тъй като имотите не са урегулирани, но попадат в урбанизирана територия. Правилно и обосновано от събраните по делото доказателства, вкл. заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза, първоинстанционният съд приема, че оспореното решение е прието от компетентен орган, във валидна писмена форма, без съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие на материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. По делото е установено с неоспореното по надлежния ред заключение на вещото лице, че в частта по отношение на ПИ № 2281, одобреният ПУП-ПУР предвижда отнемане на площ от 223 кв. м., което съставлява 32,5 % от общата площ на имота от 687 кв. м. в рамките на изискуемия размер по чл. 19, ал. 1 ЗУТ. Предназначението на отнетата площ е за прокарване на обслужваща улица, като проектираната улична регулационна линия засяга намиращата се в имота телена ограда на СТБ колове. Статутът на сградите не е предмет и не може да бъде изследван в настоящото производство (а в отчуждителното). За него е от значение, че съществува вариант, посочен от вещото лице, при който засегнатостта на процесния имот ще бъде значително намалена. Самото съществуване на друга по-благоприятна възможност за процедиране, каквато не е разглеждана и съобразявана при одобряването на оспорения ПУР, обосновава нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК и чл. 108, ал. 5 ЗУТ, изискващ от административния орган да прилага онези мерки, които са по-благоприятни за гражданите, чиито права са засегнати от административния акт. За да приложи такива мерки органът е длъжен да изследва различно целесъобразните възможности и да мотивира избора си. Като не е извършил преценка по критериите на чл. 6 АПК, административният орган е издал акт, който е материалноправно незаконосъобразен, както правилно приема първоинстанционният съд. При неоснователност на касационните оплаквания, обжалваното решение следва да остане в сила, воден от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,