Решение № 2365 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10382/2017 г.

Решение № 2365 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10382/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Димитровград, против решение № 358 от 13.06.2017 г., постановено по адм. дело № 15/2017 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отменено негово решение за предоставяне на достъп до обществена информация № ОК-10-94 от 05.12.2016 г., в частта му относно мълчалив отказ по заявление за достъп до обществена информация, подадено от И. Запрянов, и е върната преписката за ново произнасяне по т. 4, 4. 1, 4. 2, 4. 3 и 4. 7 от заявлението. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че исканата информация, създадена и съхранявана в общината е предоставена в пълния заявен размер. Освен това исканата със заявлението информация няма характер на обществена информация, тъй като касае инвестиционен проект, който от една страна не съдържа сведения относно обществения живот, а от друга е ирелевантна за преценката за дейността на задължения субект. Освен това за одобрения инвестиционен проект е издадено разрешение за строеж, което е подлежащ на оспорване административен акт и всяко заинтересовано лице е информирано за издаването му по специалния ред, предвиден в Закона за устройството на територията (ЗУТ) в административното производство. Ако жалбоподателят е сред тези лица, то той е бил уведомен, ако не е заинтересована страна няма правен интерес от търсене на съответната информация. ЗУТ е специален закон по отношение Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и предоставянето на информацията по реда на ЗДОИ е недопустимо. Не е налице и мълчалив отказ, както е приел съдът, тъй като е постановено решение за предоставяне на достъп до обществена информация и заявителят е получил пълен достъп. По тези съображения се иска отмяна на постановеното решение и да бъде отхвърлено оспорването, ведно със законните последици. Ответникът - И. Запрянов, в писмен отговор, чрез пълномощника си адв. Б. Иванов, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е събрал релевантните за спора доказателства, който е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по спора. Приел е за установено, че И. Запрянов е подал заявление до кмета на Община Димитровград, с вх. № ОК-07-59 от 21.11.2016 г., с което е поискал предоставянето на обществена информация - конкретно посочени в 21 точки документи относно изграждането на уличен паркинг, подробно описан като местонахождение. Сезираният орган е постановил решение № ОК-10-94 от 05.12.2016 г., на основание чл. 28, ал. 2, във вр. с чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ, с което е предоставен достъп до описаните в решението документи, съответстващи на поисканите в т. 1, т. 9, и от т. 13 до т. 18 от заявлението, като видно от съставения протокол заявителят се е запознал с предоставената информация. При тези данни, административният съд е приел от правна страна, че кметът на община Димитровград е задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, съответно е длъжен да се произнесе изрично по подаденото заявление за достъп до обществена информация. Търсената информация е обществена, по характера си служебна по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, тъй като се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, създавана от Община Димитровград по повод дейността й. Самият орган в решението си е посочил, че търсената информация е обществена. Доколкото задълженият субект се е произнесъл само по част от исканата информация, а за друга, изрично изброена, по съответните точки от заявлението, не се е произнесъл, съдът е изследвал дали информацията е налична при органа, с оглед на което да установи налице ли е мълчалив отказ, или е налице основанието по чл. 33 от ЗДОИ. От представените доказателства съдът е установил, че са налице данни за наличие в Община Димитровград на документите по т. 4, т. 4. 1, т. 4. 2, т. 4. 3, и т. 4. 7. от заявлението. По отношение на тези документи, съхранявани в общината, е приел, че задължения субект е дължал произнасяне с изричен акт, с който да разреши или да откаже предоставянето на исканата информация. При липсата на произнасяне на административния орган, при надлежното му сезиране, в посочения в закона срок, е налице мълчалив отказ, който само на това основание е незаконосъобразен. По тези съображения съдът е постановил отмяна на формирания мълчалив отказ и е върнал преписката на кмета на Община Димитровград за произнасяне по заявлението, в частта по отношение на посочените точки. По отношение документите по останалите точки от заявлението, които изрично са изброени, тъй като не се е установило общината да разполага с търсената информация, съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 33 от ЗДОИ, органът не е нормативно задължен да създава и съхранява информацията и не е формиран мълчалив отказ, съответно липсва правен интерес от оспорването. По тази причина, първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата като недопустима в посочената част и е прекратил производството по делото. В тази част решението, с характер на определение, не е оспорено и е влязло в сила. Така постановеното решение, в оспорената му част по отношение т. 4, т. 4. 1, т. 4. 2, т. 4. 3, и т. 4. 7. от заявлението е правилно. Същото не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Правилно съдът е приел, че търсената информация е обществена, служебна по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ и категорично се установява, че задълженият субект разполага с нея. Тези изводи са обосновани, тъй като от доказателствата в преписката е установено, че към разрешението за строеж, което е издадено за посочения обект - № 94 от 01.09.2016 г., издадено от главния архитект на общината са приложени комбинирана скица с виза за проектиране, становище на ОДМВР - Хасково, цитирано в разрешението и проект по пътна част. Последният от своя страна съдържа изброените документи от инвестиционния проект за предвидения открит паркинг. При тези данни за наличие на търсената информация съдът коректно е приложил ЗДОИ като е приел, че административният орган дължи изрично произнасяне с решение за предоставяне на исканата информация или за отказ за предоставянето й при наличие на основанията по чл. 37 от ЗДОИ. Правилно е отменен мълчаливит отказ и преписката е върната за произнасяне. Възражението в касационната жалба, че търсената информация няма характер на обществена информация, защото касае инвестиционен проект, който от една страна не съдържа сведения относно обществения живот, а от друга е ирелевантна за преценката за дейността на задължения субект е неоснователно. Става дума за инвестиционен проект за публично пространство, което несъмнено е относимо към обществения живот, като информацията относно проектирането и строителството на този публичен обект е пряко относима към начина на упражняване на дейността на общинската администрация и специализираните й органи, натоварени с компетенции по отношение градоустройството и строителството в общината. Доводите, че за одобрения инвестиционен проект е издадено разрешение за строеж, което е подлежащ на оспорване административен акт и всяко заинтересовано лице може да получи информация за него по реда на ЗУТ са ирелевантни, тъй като органът е предоставил достъп до издаденото разрешение за строеж. В случая липсват доводи и доказателства, че заявителят може да се снабди с търсената информация по повод провеждане на административно призводство или търсена административна услуга, поради което възражението в касационната жалба в този смисъл е неоснователно. Не намира опора в закона и доказателствата по делото твърдението в касационната жалба, че не е налице мълчалив отказ, тъй като е постановено решение за предоставяне на обществена информация и заявителят е получил пълен достъп до нея. Задълженият административен орган се е произнесъл с позитивно решение само за част от търсената информация. По отношение по-голямата част от исканата със заявлението информация липсват каквито и да са мотиви в решението и правилно съдът е приел, че липсва произнасяне. Законосъобразни са изводите на съда, че само по отношение тази част от информацията, за която се е установило, че е налична у органа е налице формиран мълчалив отказ, като за останалата част жалбата е приета за недопустима. Оспореното решението е правилно, не са налице отменителни основания за отмяната му и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията за разноски, своевременно заявена от ответника по касация. Същата е доказана в размер на 400 лв., действително заплатена сума за адвокатски хонорар за един адвокат, видно от договор за правна защита и съдействие от 23.01.2019 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,