Решение № 1673 от 9.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11121/2009 г.

Решение № 1673 от 9.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11121/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Дончо Димитров Дончев, от гр. Две могили, област Русе против решение № 39/17.07.2009 г. по адм. дело № 178/2009 г. на Административен съд - Русе. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Русе не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е решение № 4/1.03.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Русе в неговите: пункт VII, с който е прекратена социалната пенсия за инвалидност на Дончо Димитров Дончев и пункт VIII, с който на лицето е определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за намалена работоспособност от 50 - 70.99 %. За да отхвърли оспорването, административният съд е приел, че оспорения акт не страда от пороците, визирани в чл. 146 от АПК. Решението е правилно. На основание чл. 74, ал. 1, т. 4 и чл. 90 от КСО на жалбоподателя са отпуснати, считано от 24.08.2004 г. (дата на инвалидизирането), лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, съобразно определената с ЕР № 0665 от зас. № 154/30.09.2008 г. на НЕЛК ТНР както следва: 91 % по Наредбата за експертизата на работоспособността (отм.), действала към момента на проведеното първо освидетелстване и 55 % по Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, действаща към датата на освидетелстване в НЕЛК - 30.09.2008 г., при дата на инвалидизиране 24.08.2004 г. и срок 1.12.2008 г. За началния момент на изплащане на пенсиите страните не спорят. По заявление от 27.06.2006 г. на Дончев е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С оспорения административен акт същата е спряна на основание чл. 95 от КСО. Жалбоподателят счита, че след като пенсиите за инвалидност са пожизнени, последвалото намаляване на процента на неработоспособност не следва да рефлектира върху тяхното получаване. Съгласно чл. 90, ал. 1 от КСО право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с намалена работоспособност повече от 71 на сто. С решението на НЕЛК е определен нов по-нисък от нормативно изискуемия процент ТНР, поради което първоинстанционният съд и пенсионните органи законосъобразно са приели, че е отпаднало основанието за получаване на социална пенсия за инвалидност и са допуснали нейното прекратяване при хипотезата на чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО. Новият процент ТНР, определен съгласно изискванията и критериите на Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността е юридическия факт, предпоставящ изменение на отпуснатата пожизнена пенсия за инвалидност поради общо заболяване като последната законосъобразно е изменена, считано от срока по чл. 30, ал. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение