Решение № 1854 от 11.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12599/2013 г.

Решение № 1854 от 11.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12599/2013 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на н-к РДНСК, Южен централен район, срещу решение № 110/3.08.2013 г., постановено по адм. д. № 85/2013 г. на Административен съд - гр. Смолян, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на Митко Райчев Манолов от гр. Неделино срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-162/06.07.2012 г. на н-к РДНСК, Южен централен район. Ответникът Митко Райчев Манолов, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Смолян, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Митко Райчев Манолов Заповед № ДК-02-ЮЦР-162/06.07.2012 г. на н-к РДНСК, Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж "външно стълбище с площадка", находящ се в ПИ № 155 по плана на гр. Неделино. За да постанови решението си съдът приел, че строежът не подлежи на премахване, тъй като е в режим на търпимост по § 16, ПР на ЗУТ. Решението е постановено след връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, с дадени задължителни указания за установяване на обстоятелства относно приложимостта на § 16 ПР на ЗУТ, има ли одобрен ПУП на гр. Неделипо и др. Съдът е изпълнил дадените му указания, дал е възможност на страните да представят допълнителни доказателства за установяване на фактите, посочени като неизяснени от касационната инстанция, допуснал е и изслушал съдебно-техничека експертиза. След събиране на допълнителните доказателства, от заключението на вещото лице неоспорено от страните и прието от съда, се установява безспорно, че строежът е изпълнен преди 12.01.1987 г., както и че към настоящия момент /т. е. по ЗУТ/ отговаря на изискванията на нормативните разпоредби, защото е неразделна част от съществуващата сграда, както и че в ПУП и ЗП не се отбелязват архитектурни и конструктивни елементи на предвидените за застрояване сгради като външни стълбища, еркери, балкони и др. издатини. При първоначалното разглеждане на жалбата от заклюението на вещото лице, потвърдено и при новото разглеждане от него, е установено, че строежът не попада в речното корито, както се твърди от админтистративния орган и че се намира изцяло в ПИ № 155. При така изяснените факти при правилно прилагане на материалния закон и обосновано първоинстанционният съд е приел, че строежът е в режим на търпимост съгласно § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и не подлежи на премахване, както и че административният орган не е установил други, различни от установените от вещото лице факти. От декларацията, изхождаща от Манолов, че е изпълнил сторежа преди 2000 г. не може да се направи извод за признат отрицателен /неблагоприятен/ за него факт за периода на извършването на строежа, както и че не е търпим. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на решението, които настоящата инстанция споделя, не се установяват твърдяните касационни основания за отмяна на решението и законосъобразност на оспорената заповед, поради което не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и решението като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК