Решение № 6675 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3455/2015 г.

Решение № 6675 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3455/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на В. М. Д. от град Варна против решение № 112/22.01.2015 г., постановено по адм. дело № 3189/2014 г. на Административен съд Варна. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Изпълнителният директор на Агенция по вписванията /АВ/ град София е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АС Варна е отхвърлил жалбата на В. М. Д. срещу решение № РД-01-298/14.08.2014 г. на Изпълнителният директор на Агенция по вписванията, в частта, с която му е отказан достъп до обществена информация, по негово заявление вх. № 95-00-12/11.08.2014 г. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление вх. № 95-00-12/11.08.2014 г. В. М. Д. е поискал от кмета на община Първомай да му бъде предоставен достъп до обществена информация, която се съдържа в нотариален акт за покупко - продажба от С. Г. Г. на А. М. Г. № 32, том ХХIV, н. д. № 5632, касаещ недвижим имот с идентификатор и 10135.2571.847 в землището на град Варна. Информацията е поискана чрез преглед на съдържанието на оригинала или фотокопие на посочения нотариален акт. С оспореното решение № РД-01-298/14.08.2014 г. Изпълнителният директор на Агенция по вписванията е отказъл достъп до поисканата информация, като е изложил мотиви, че тази информация не е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, тъй като касае частен имот на граждани, такава информация се предоставя на гражданите по реда на административното обслужване, поради което е изключена от приложното поле на чл. 8, ал. 1 ЗДОИ, както и че не е налице надделяващ обществен интерес за предоставянето й. В мотивите на решението на АС Варна е прието, че оспореното пред него решение е законосъобразно, като издадено в съответствие с разпоредбите на чл. 38 и 39 от ЗДОИ, който задължават субектите по чл. 3 от закона да се произнесат с мотивирано решение в законоустановения срок по подаденото заявление за достъп до обществена информация дори и в случаите на отказ тя да бъде предоставена. Прието е също така, че исканата информация не представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, поради което органа като задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ не е длъжен да я предоставя на заявителя. АС Варна е изложил мотиви, и в насока, че липсват обстоятелства, водещи до извода за наличие на "надделяващ обществен интерес" по смисъла на по смисъла на чл. 37, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. По тези съображения административният акт е приет за законосъобразен. Касационната инстанция счита, че оспореното решение е правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно компетентността на органа, издал оспореното решение за отказ да се предостави обществена информация, по следните съображения: Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В конкретния случай задължен субект е изпълнителния директор на ИА, поради което оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Касационната инстанция счита, че решението е правилно, и относно приетата законосъобразност на оспореното решение, поради обстоятелството, че поискана информация не попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, в която законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация. Една информация е обществена, когато са налице две визирани в правната норма кумулативни изисквания - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Не е налице легално определение на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание - живота на обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора има характер на обществена информация. Но за да е налице обществена информация е необходимо не само информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел. В случая поисканият нотариален акт е документ, удостоверяващ правото на собственост върху определен недвижим имот на физически лица, който нотариален акт се в АС. С предоставянето му молителят не би могъл да си създаде собствено мнение за дейността на задължения субект, тъй като съдържащата се в него информация не се отнася до АВ и нейната дейност. Обосновани са правните изводи за липса на надделяващ обществен интерес по смисъла на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ. Посочената правна норма съдържа три юридически факта, които се намират в различно отношение - двата трябва да бъдат налице кумулативно, но тяхното действие се проявява само ако не е налице третият юридически факт. Двата юридически факта, които трябва да бъдат налице кумулативно са "достъпът засяга интересите на третото лице" и "няма неговото изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация". По делото е безспорно, че исканата информация засяга интересите на трети лица, тъй като именно те са адресат на исканата обществена информация. Безспорно е също, че към момента на подаване на искането и постановяването на оспорения административен акт не е било налице тяхното изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата информация. Но за да настъпи правопрекратяващото действие на тези два юридически факта по отношение на правото на достъп до обществена информация, е необходимо да липсва надделяващ обществен интерес. Тогава, когато е налице надделяващ обществен интерес, наличието на двете кумулативни предпоставки - засягане на интересите на третото лице и липсата на негово съгласие, губят своето прекратяващо правото на достъп до обществена информация действие и за органа е налице задължение да предостави поисканата обществена информация. По отношение на твърдяните от жалбоподателя факти, не са налице такива установяващи наличие на надделяващ обществен интерес, нотариалният акт за собственост не би могъл да установи последващи действия по узаконяване и корупционни елементи с оглед липсата на такава информация в него. Поради изложеното решението на АС Варна, като обосновано, съответстващо на разпоредбите на материалния закон и постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по делото, в полза на АП следва да бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение