Решение № 1821 от 18.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 830/2014 г.

Решение № 1821 от 18.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 830/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП против Решение № 7210 от 21.11.2013 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 11207 по описа за 2012 г., с което по жалба на "Владини трейдинг" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, район Сердика, бул. "Хр. Ботев" № 136, ет. 5, ап. 13, представлявано от Райна Миткова Трифонова, е отменен Акт за прихващане или възстановяване № 1202014 от 3.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1769 от 23.07.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП, в частта му, с която на жалбоподателя е отказано възстановяване и е прихваната сумата 15 956,30 лв., от които 9 436,21 лв. главница и 6 520,09 лв. лихви, за данъчен период м. 11.2005 г., съгласно Ревизионен акт № 2000907959/5.03.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП София. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за липса на две насрещни и изискуеми задължения за извършване на прихващането с процесния АПВ, тъй като публичните вземания по РА № 2000805739/9.03.2009 г. не са били ликвидни и изискуеми, защото към момента на издаването на АПВ, изпълнението на РА е било спряно с Решение № 904/22.06.2010 г. на директора на Д "ОУИ" София, а самият РА в съответната част е бил предмет на съдебен спор. Неправилно е тълкувана за случая разпоредбата на чл. 128, ал. 1 ДОПК, която изисква само изискуемост на публичното задължение, с което се извършва прихващане, каквото процесното безспорно е. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против АПВ, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Владини трейдинг" ЕООД не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: За да откаже възстановяване на поисканата сума с процесния АПВ, органът по приходите е приел, че са налице насрещни ликвидни и изискуеми задължения в процесния размер, като публичното вземане, съответно на задължението на жалбоподателя е установено с РА № 2000907959/5.03.2010 г. За да отмени оспорения акт на органите по приходите, първоинстанционният съд е приел, че посоченият РА е бил предмет на оспорване пред АССГ по адм. д. № 113/2011 г., а изпълнението на РА е било спряно с Решение № 904/22.06.2010 г. на директора на Д "ОУИ" София, поради което към момента на постановяването на процесния АПВ, поради оспорването му, процесното вземане не е ликвидно, а поради спиране на изпълнението на РА, то не може да бъде погасявано и чрез прихващане. Решението е правилно. Преценката за законосъобразност на оспорения акт за прихващане и възстановяване е към момента на постановяването му. Към този момент, публичното вземане, с което е извършено прихващане е оспорено, което поставя под съмнение ликвидността му, а изпълнението на РА, който го установява действително е спряно с Решение № 904/22.06.2010 г. на директора на Д "ОУИ" София. Съгласно 128, ал. 1 ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Постановеното от съда спиране изпълнението на РА до влизането му в сила препятства изпълнението на определените с него задължения, поради което кредиторът не може да поиска тяхното изпълнение и за него е налице едно неизискуемо вземане. Затова, според изискването на чл. 128, ал. 1 ДОПК, подлежащите на възстановяване суми не могат да се прихващат за погасяване на това вземане. Неоснователен е доводът на касатора, че спирането на изпълнението е пречка само за принудителното му събиране, но не го прави неизискуемо. Спирането на изпълнението е вид обезпечение и гаранция, че няма да се осъществят правните последици от един незаконосъобразен акт и именно поради това до приключване на производството по съдебното му обжалване, той не подлежи на изпълнение въобще. Едно вземане, което не подлежи на изпълнение, не може да бъде погасявано, а прихващането е начин на погасяване, изрично посочен в чл. 168, ал. 2 ДОПК. При новото произнасяне по искането за възстановяване, административният орган ще следва да вземе предвид влязлото в сила Решение № 113 от 7.01.2013 г. на Върховния административен съд, по адм. д. № 4120/2012 г., с която е отхвърлена окончателно жалбата против посочения РА. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение