Решение № 1021 от 25.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13078/2015 г.

Решение № 1021 от 25.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13078/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Н. Н., чрез адв. Маринова, срещу Решение № 75 от 09.10.2015 г., постановено по адм. д. № 105 по описа на Административен съд - С. (АС - С.) за 2015 г., в частта му, с която е отхвърлено оспорването по жалбата на Н. против Писмо с изх. № 85 от 07.07.2015 г., на "в. и. д. кмет - Ж. С. съгласно Заповед № 0527/01.04.2015 г.", с което е отказано издаването на удостоверение за наследници по Искане с вх. № 82 от 03.07.2015 г. на Н. за лицето М. А. А., роден през ** г., починал на ..** г. в с. З.

В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно като постановено при наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК - нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа становище за противоречието му със Закона за гражданската регистрация (ЗГР) и Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението (Наредба/та). Касационната жалба преповтаря релевираните пред първоинстанционния съд възражения относно незаконосъобразността на административния акт. По отношение на изложените в обжалваното съдебно решение правни изводи, касаторът се е ограничил до несъгласие със становището на съда за приложимостта на производството по чл. 124, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) при условие на неиздаден документ. Прави се искане за отмяна на решението в обжалваната му част и връщането на делото за ново разглеждане в тази част, а при условията на евентуалност - за решаването му по същество, като административният орган да бъде задължен да издаде исканото удостоверение за наследници на М. А. А., починал на .. г., съгласно съставен Акт за смърт № от ..**** г., издаден въз основа на Решение № 75 от 25.05.2015 г., постановено по гр. д. № 196 по описа на Районен съд - Тутракан за 2014 г. Претендират се сторените по делото разноски.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационната жалбоподателка се явява лично. Поддържа жалбата. Представя писмени бележки по съществото на спора.

Ответникът - кметът на кметство З., оспорва касационната жалба в писмен отговор, подаден от адв. Русчева като негов пълномощник. Моли решението в обжалваната част да остане в сила.

В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт в обжалваната част е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна, но не по изложените в нея съображения.

Установено е от първоинстанционния съд, че Н. е поискала издаване на удостоверение за наследници на М. А. А., починал на ..** г. в с. З.. С Решение № 75, постановено по гр. д. № 196 по описа на Районен съд - Тутракан за 2014 г. е признато за установено, че М. А. А. е роден през г. в с. З. и е починал на ..** г. При подаването на искането Н. е декларирала пред кмета на Кметство с. З. за наследник на М. А. А. лицето С. М. А. - дядо на Н.. Съдът е съобразил, че през 1940 г. всички регистри, в това число регистърът на населението и регистърът за гражданско състояние, съхранявани в Кметство с. З., са изгорели. Установено е, че тези регистри не се съхраняват и в община Г.. През 1958 г. бил съставен семеен регистър на кметството, но в същия липсва открита партида за М. А. А.. По отношение на С. М. А. е налично вписване, към което липсва отбелязване за братя и сестри, респ. не било възможно обективно проследяване на възходяща връзка към М. А. А..

При така установеното от фактическа страна, съставът на АС - С. е приел, че оспореното писмо е издадено от кмета на Кметство с. З., като компетентен орган, притежаващ материална и териториална компетентност, изведена от разпоредбата на чл. 2, ал. 1 и ал. 5 от Наредбата, поради което не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 АПК. Съобразил е, че отказът е издаден в писмена форма и след като били извършени всички възможни проверки, предвид което е направил извод, че не е налице отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК и не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 146, т. 3 АПК, което би могло да се отрази на съдържанието на волеизявлението. Приел е, че при липса на съответни регистри, администрацията, действаща в хипотезата на обвързана компетентност и на основание чл. 8, ал. 2 от Наредбата, е длъжна да постанови отказ. Изрично се е мотивирал, че предходно издаденото през 2003 г. удостоверение за наследници на М. А. А. не може да служи като източник на надлежна за производството информация, тъй като то съставлява свидетелстващ документ и е издадено въз основа на клетвена декларация. Приел е, че то и клетвената декларация към него биха имали отношение към производство по чл. 124, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 542, ал. 1 ГПК - охранително производство за установяване на субективно право или правоотношение в предвидените от закона случаи, касаещо установяване на правнозначимите данни по чл. 1, ал. 3 от ЗГР - родство и семейно положение, които имат значение за определяне на всички наследници по закон на М. А. А. Въз основа на подробно изложени съображения съдът е направил извод, че отказът на кмета на Кметство с. З. за издаване на удостоверение за наследници на М. А. А. по искането на Н., обективирано в Писмо с изх. № 85 от 07.07.2015 г., е законосъобразен.

Решението в обжалваната част е неправилно.

За да отхвърли жалбата на Н. срещу спорното писмо, съставът на АС - С. е изложил подробни съображения. Направеният правен извод относно компетентността на издателя на писмото обаче е неправилен, поради което решението, в обжалваната част, се явява постановено в нарушение на материалния закон, поради което подлежи на отмяна.

Неправилна е направената от административния съд преценка, че издателят на спорното писмо е разполагал с материална компетентност за издаването му, изведена от разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата, съгласно който текст удостоверенията се издават от кмета на кметството.

Видно е от писмото, предмет на проверка от състава на АС - С., че под подписа на издателя е посочено "в. и. д. кмет - Ж. Стефанова съгласно Заповед № 0527/01.04.2015 г. " С Разпореждане № 360 от 04.08.2015 г. първоинстанционният съд е задължил ответника в тридневен срок, считано от получаване на този съдебен акт да "докомплектова" административната преписка с всички съдържащи се в нея документи, включително с два конкретно посочени. Наред с това, изрично е указал на ответника, че следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания за издаването му.

Установява се, че въпреки така дадените на ответника в първоинстанционното производство указания, по делото не е представена от него цитираната в оспореното писмо Заповед № 0527/01.04.2015 г. Така неизяснено е останало кое е лицето, издател на писмото, както и разпореденото с посочената, но неприложена по делото заповед от 01.04.2015 г. Без установяване на нейното съдържание, авторството й и прилагането й по делото, не може да бъде извършена правилна преценка относно издателя на писмото и неговата компетентност да го издаде. Затова направеният от състава на АС - С. извод досежно издаването му от компетентен орган е неправилен. В допълнение, не е налице и хипотезата по чл. 155 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, доколкото не се констатира съдът да е съобщил на страните служебно известни нему факти, относими към издателя на писмото. Няма и позоваване на такива в съдебното решение.

Гореизложеното налага извод за постановяване на решението в обжалваната част в нарушение на материалния закон. По смисъла на чл. 209, т. 3 АПК това представлява касационно основание за отмяна, релевирано от Н. и за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК съдът следи служебно. Изводите на касационната инстанция досежно липсата на материална компетентност на органа - издател на писмото, се базират на установеното по делото от фактическа страна от състава на АС - С. в тази връзка, доколкото съгласно чл. 220 АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Ето защо, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК решението следва да бъде отменено в частта, с която жалбата срещу спорното писмо е отхвърлена. Вместо решението в тази част, на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго, с което да се обяви нищожността на оспореното Писмо с изх. № 85 от 07.07.2015 г., на "в. и. д. кмет - Ж. С. съгласно Заповед № 0527/01.04.2015 г. ", с което е отказано издаването на удостоверение за наследници по Искане с вх. № 82 от 03.07.2015 г. на Н.. Преписката следва да се изпрати на кмета на кметство с. З. за ново произнасяне по подаденото Искане с вх. № 82 от 03.07.2015 г. от Л. Н. Н..

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,