Решение № 13849 от 18.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7389/2009 г.

Решение № 13849 от 18.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7389/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Кнауф Инженеринг" ГмбХ, чрез пълномощника "Кнауф България" ЕООД, представлявано от управителя Ингрид Янкер и процесуалния представител срещу решение № 24 от 10.4.2009 година, постановено по адм. дело № 707 по описа за 2009 година на Административен съд-София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу становище за липса на основание за прилагане на СИДДО в Германия изх. № 17-К-532 от 3.10.2008 г., потвърдено с решение № 1877 от 18.12.2008 година на директора на Д "ОУИ"-гр. София при ЦУ на НАП. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба и иска отмяна на съдебното решение, отмяна на актовете на органите по приходите и признаване за налице на основания за прилагане на СИДДО с Германия. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП я оспорва като неоснователна, счита решението на АССГ за правилно и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е било становище за липса на основание за прилагане на СИДДО в Германия изх. № 17-К-532 от 3.10.2008 г., потвърдено с решение № 1877 от 18.12.2008 година на директора на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП. За да отхвърли жалбата съда е приел, че акта е издаден от надлежен орган, съдържа необходимите за това мотиви и е законосъобразен, тъй като дружеството искащо прилагане на СИДДО не е представило необходимите писмени доказателства относно вида, основанието за реализиране и размера на съответния доход, писмен договор или доказателства за наличие на договорно правоотношение между платеца на дохода и чуждестранното лице. Тъй като липсвали конкретно уговорени права и задължения на страните, липсвало изобщо договор, а доказването на устни договорки между страните било недопустимо със свидетелски показания предвид разпоредбата на чл. 164 ал. 1 т. 3 от ГПК. Липсвали данни и за действително извършена и предадена работа. Решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не е определил с точно спорния въпрос и не е разгледал събраните в административното производство доказателства, нито е събирал такива. Съгласно раздел III на ДОПК е предвидена конкретна и подробна процедура за прилагане на Спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане. Според разпоредбата на чл. 136 от ДОПК - основен спорен въпрос при искане за прилагане на СИДДО е - възникване на данъчно задължение за доход от източник в страната, в т. 2 - чуждестранното лице удостоверява, че е притежател на доход с източник в Република България. Т. е. освен предпоставките от т. 1, 3, и 4 основния въпрос е наличие или не на доход. Според изискването на чл. 138 ал. 2 т. 1 от ДОПК - доказателства, които се прилагат към искането за прилагане на СИДДО са освен писмен договор, когато правото за получаване на конкретния доход произтича от договорно правоотношение, но ако няма такъв - доказателства за наличието на договорно правоотношение между платеца на дохода и чуждестранното лице. Съдът се е занимавал и разсъждавал основно само за наличието или не на писмен договор. Но след като закона позволява да се прилагат и други доказателства, то няма основание съдът да не разгледа детайлизирано и конкретно всички представени по делото доказателства и ако счете, че същите са недостатъчни - да изиска такива. Съдът е решил делото в едно единствено съдебно заседание, което не би било никакво нарушение, ако бе изяснил спорните въпроси, събрал и изискал доказателства, тъй като доказването на един такъв доход е въпрос на събиране на доказателства. Той е изцяло е отрекъл всички представени към искането данни, без същите нито да са оспорени, нито да са неясни. Спорът наистина е правен, но разрешаването му съгласно разпоредбите на чл. 136 и следващите е въпрос на представени или събрани доказателства. Основанията за прилагане на спогодбите се преценяват именно във връзка с такива данни и макар да е предоставено на субективна преценка на органите по приходите, се изискват и следва да бъдат обсъждани доказателства. А реализиране на дохода би могло да се докаже именно с такива, посочени в чл. 138 ал. 2 от ДОПК. Следователно съдът като не е разгледал всички съпътстващи искането данни и изцяло ги е игнорирал е постановил решение в нарушение на съдопроизводствените правила. Същият не е посочил какво друго следва да бъде представено, за да се приеме, че е реализиран доход и са налице основания за прилагане на СИДДО. Предвид изложеното решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане съобразно посочените указания. По изложените съображения и на основание чл. 222 ал. 2 т. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение