Решение № 7991 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4897/2016 г.

Решение № 7991 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4897/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, чрез процесуалния си представител юрк. Д. С. срещу Решение № 1483 от 02.03.2016 г. постановено по адм. дело № 191 по описа за 2016 г. на Административен съд С.-град в частта, с която е осъдена ДАБ да изпълни задължението си по чл. 29, ал. 4 от ЗУБ. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му в обжалваната част и решаване на спора по същество. Ответникът - С. Д., гражданин на Иран чрез процесуалният си представител адв. В. И. изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на процесното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното Решение № 1483 от 02.03.2016 г., постановено по адм. дело № 191 по описа за 2016 г., Административният съд С.-град е отменил Определението си от 22.02.2016 г., с което е даден ход по същество на делото по отношение на искането за регистрация по реда на чл. 61, ал. 2 от ЗУБ и е оставил без разглеждане искането на С. Д. да бъде осъдена ДАБ да извърши действие по регистрация по чл. 61, ал. 2 от ЗУБ на лицето по подадена от него молба за закрила № 01-13637/14.12.2015 г. и да му издаде регистрационна карта, съгласно чл. 29 от ЗУБ и е прекратил производството по делото в тази му част. Със същото решение съдът е осъдил ДАБ да изпълни задължението си по чл. 29, ал. 4 от ЗУБ, като настани чужденеца по време на производството в транзитен, регистрационно-приемателен център или на друго място за подслон след преценка на здравословното състояние, семейното и материалното положение на чужденеца при условия и по ред, определени от председателя на Държавната агенция за бежанците. За да постанови този резултат съдът от първата инстанция е приел, че делото пред него е образувано по реда на чл. 257 от АПК вр. с чл. 61, ал. 2 от ЗУБ по искане на С. Д., гражданин на Иран, да бъде осъдена ДАБ да извърши действие по регистрация по чл. 61, ал. 2 от ЗУБ на лицето по подадена от него молба за закрила № 01-13637 от 14.12.2015 г., както и да го настани в свое териториално поделение по чл. 47, ал. 2 от ЗУБ и да му издаде регистрационна карта, съгласно чл. 29 от ЗУБ. Съдът е установил от фактическа страна, че С. Д. е със статут на "чужденец, търсещ закрила", съгласно ЗУБ. Установено е също, че той има регистрирани молби за предоставяне на закрила от 19.03.2013 г.; от 14.12.2015 г. и от 19.02.2016 г. По молбата от 19.03.2013 г. има налице влязъл в сила отказ на административния орган, а именно Решение № 1537 от 28.02.2014 г., потвърден с Решение № 3305 от 19.05.2014 г., постановено по адм. дело № 3630/2014 г. от АССГ (касационната жалба срещу това решение е оставена без разглеждане, като процесуално недопустимо, с протоколно определение от 06.04.2015 г., постановено по адм. дело № 9073/2014 г. от тричленен състав на ВАС). Няма данни за резултати от молбата с рег. № 01-13637 от 14.12.2015 г. На 19.02.2016 г. С. Д. подава следваща молба за закрила, регистрирана в ДАБ с рег. № УП-6330 от 19.02.2016 г. (л. 51). Тази молба е "последваща" по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ. При тази фактическа установеност съдът е приел, че с извършването на регистрацията на последваща молба за закрила на 19.02.2016 г. административният орган е изпълнил задължението си съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗУБ. Поради това е направил извод, че не е налице бездействие на административния орган по задължение, пряко произтичащо от нормативен акт и в тази част жалбата е неоснователна. Относно другата част от искането ДАБ да изпълни задължението си по чл. 29, ал. 4 от ЗУБ, и да настани чужденеца в свое териториално поделение, съдът е установил, че това не е било изпълнено в хода на производството от ответника по делото. В този смисъл, решаващият съд е направил извод, че искането е основателно и ДАБ следва да бъде осъдена да настани чужденеца в свое териториално поделение. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд С.-град е валидно, допустимо и неправилно в обжалваната част. След извършването на регистрация, чужденецът придобива правата на търсещо закрила лице, като има право на регистрационна карта и настаняване при условията на чл. 29 ЗУБ. Съгласно чл. 29, ал. 4 от ЗУБ по време на производството чужденецът се настанява в транзитен, регистрационно-приемателен център или на друго място за подслон от Държавната агенция за бежанците след преценка на здравословното състояние, семейното и материалното положение на чужденеца при условия и по ред, определени от председателя на Държавната агенция за бежанците. Чужденецът се подлага на медицински преглед и изследвания и остава под карантина, докато станат известни резултатите. При медицинския преглед се установява дали чужденецът, търсещ международна закрила, принадлежи към уязвима група и дали има специални потребности. Съгласно чл. 29, ал. 7 ЗУБ обаче правата по ал. 1, т. 3 и т. 4 не се предоставят на чужденец, който не принадлежи към уязвима група и подаде последваща молба за предоставяне на международна закрила. По делото не са представени доказателства, а и не се твърди, С. Д. да принадлежи към "уязвима група" по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ, съгласно която: "Лица от уязвима група" са малолетните или непълнолетните, непридружените малолетни и непълнолетни, хората с увреждания, възрастните хора, бременните жени, самотните родители с ненавършили пълнолетие деца, жертвите на трафик на хора, лицата с тежки здравословни проблеми, лицата с психични разстройства и лицата, които са понесли изтезание, изнасилване или други тежки форми на психическо, физическо или сексуално насилие. ". Установената по делото бежанска история не обосновава и извод, че чужденецът има специални потребности. Ето защо за административния орган не е налице задължение да извърши настаняването му, като търсещ закрила, в свое териториално поделение, като го изведе от СДВНЧ - Б., към Дирекция "Миграция при МВР. От доказателствата, приложени от пълномощника на ДАБ в касационното производство е видно, че по молбата на чужденецът от 19.02.2016 г. административният орган се е произнесъл с Решение № 7565 от 31.08.2016 г., с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Този отказ е бил оспорен пред АССГ, който с Решение № 8251 от 22.12.2016 г., постановено по адм. дело № 10421/2016 г. е отхвърлил жалбата. Това решение не е било обжалвано пред ВАС и е влязло в законна сила на 14.01.2017 г. По изложените съображение, настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение в частта му, с която е осъдена ДАБ да извърши настаняване на търсещия закрила по реда и при условията на чл. 29, ал. 4 от ЗУБ е неправилно, поради което следва да се отмени, като неправилно, а жалбата в тази част - да се отхвърли. Водим от горното на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,