Решение № 14883 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5738/2019 г.

Решение № 14883 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5738/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Киров в качеството на ЕТ "ЕЛ ГРЕКО-К. Киров", подадена чрез процесуалния представител адв. Андонов, против решение № 419 от 5.03.2019 г., постановено по адм. дело № 1328/2018 г. по описа на Административния съд–Варна, с което е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт № Р-03000317004225-091-001/24.01.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП –Варна, потвърден с Решение № 52/5.04.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна на при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изтъкнати доводи, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касаторът моли да се отмени решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - директорът на дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП чрез процесуален представител в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, тъй като е предявена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата срещу ревизионният акт, в частта, с която са определени допълнителни задължения на К. Киров, в качеството му на физическо лице и като едноличен търговец по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за д. п. 2015 г. в размер на 386. 35 лева главница и лихва в размер на 67. 84 лева, и задължения за данък върху дохода по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за д. п. 2015 г. и 2016 г. общо в размер на 928. 00 лева главница и лихва в размер на 72, 13 лева. За да потвърди РА в тази му част, първоинстанционният съд е приел, че същият е валиден акт, издаден от компетентен орган като при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е приел, че са били налице предпоставки за провеждане на ревизия по особения ред и за формиране на данъчна основа за облагане по ЗДДФЛ на РЛ за 2015 г. по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, поради което и при наличие на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК в производството по обжалване на РА фактическите констатации в него се смятат верни до доказване на противното – чл. 124, ал. 2 ДОПК. При извършената проверка касационният съд не констатира противоречие с материалния закон. Налице са били индиции и основания по ал. 1, т. 2 и т. 7 за провеждане на ревизионно производство по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Установено е превишение на разходите над приходите за 2015 г., при несъответствие на приходна и разходна част на формирания паричен поток, както и данни за укрити приходи. Спорен по делото е бил размерът на разполагаемата сума за ревизираното лице към 1.01.2015 г. като начално салдо за периода. Приходните органи са приели, че това начално салдо е 5000 лв., в който смисъл са и мотивите на първоинстанционното съдебно решение, а твърдението на РЛ и настоящ касатор е за значително по-високо начално салдо в размер на 10000 лв. В касационната жалба са развити оплаквания във връзка с изводите на съда за приета допустима наличност на парични средства към началото на ревизирания период /1.01.2015 г. / в размер на 5000 лева. Твърди се, че тези изводи са необосновани и незаконосъобразни, тъй като е представил извлечение от банковата сметка на съпругата му, установяваща притежание на 86273 рубли или около 2000 евро, както и направени влогове в размер на 1500 евро, 1000 евро и 950 лева. Другото оплакване е относно действителността на договорите за покупко-продажба на добитите миди сключени между ФЛ и ЕТ. Решението е правилно. Същото е постановено при правилно установена фактическа обстановка и при спазване на приложимия материален и процесуален закон. При ревизията е констатирано, че К. Киров, действащ и като ЕТ "Ел Греко- К. Киров" е регистриран по ЗДДС, считано от 22.10.2015 г. За ревизираните периоди К. Киров е подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, като за 2015 г. са декларирани доходи по Приложение № 2 – доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, като са посочени приходи общо в размер на - 3650. 00 лева. За 2016 г. са декларирани доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, като са посочени приходи общо в размер на 27313. 20 лева. По Приложение 3- доходи от друга стопанска дейност в размер на 17499 лв. В хода на ревизията са установени основания за коригиране на декларираните от жалбоподателя задължения. Органите по приходите не са приели за разход за дейността осчетоводен разход по фактура с ДО 226. 67 лв. с предмет на доставката легло и матрак, тъй като не са свързани с икономическата дейност на лицето. Не е включен в сумата на разходите, и не е признат за данъчни цели и осчетоводеният разход в размер на 17 499 лв. /представляващ балансова стойност на продадените активи/, поради липса на документална обоснованост /сделката по покупко-продажба на стока, не може да бъде извършвана между едноличния търговец и ФЛ/. Не е било спорно, че добитите миди се завеждат в счетоводството на едноличния търговец по стойността посочена в документа за първа продажба, по който страни са физическото лице – като продавач и едноличния търговец като купувач, както и че мидите са продавани в Гърция. Правилно е приел съда че сделката между физическото лице и едноличния търговец е недействителна, поради което неправилно добитите миди са заведени в счетоводството на предприятието, въз основа на документ за първа продажба. При определяне на себестойността по която следва да бъдат заприходени уловените миди следва да бъдат включени всички преки разходи, които е извършило лицето за добиването им. Такива разходи са например водолазни костюми и др. оборудване, гориво, които са отчетени по сч. см. 601 "Разходи за материали". С оглед посоченото правилен е изводът на първоинстанционният съд, че счетоводните разходи, извършени на основание документи за първа продажба на продукти от риболов, съставени от едноличния търговец и договорени сам със себе си не са документално обосновани и не следва да се признаят за разход за данъчни цели по смисъла на чл. 10 във вр. с чл. 26 от ЗКПО. При извършената съпоставка на имущественото състояние, разходите и приходите на ревизираното лице, е установено превишение в годишен аспект на извършените разходи над получените доходи за 2015 г. в размер на 3863. 52 лева, поради което са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК – декларираните и/или получените доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за период 2015 г. На ревизираното лице е връчено уведомление на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК и на основание чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК, като от страна на лицето не е взето отношение и не са представени декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Извършен е анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК относно установяване на данъчната основа за облагане на доходите на К., при който е приет недеклариран доход през 2015 г. в размер на 3863. 52 лева и дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 386. 35 лева. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба относно приетото от съда начално салдо, влияещо на определените с РА допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2015 г. Началното салдо се доказва с всички допустими доказателствени средства. Освен това следва да се има предвид, че началното салдо представлява сбор от всички суми, които са били на разположение на ревизираното лице към началото на ревизирания период и с които той е могъл да посреща своите разходи. В доказателствена тежест на РЛ е да установи наличието на разполагаема сума в размер на 10000 лв. към 1.01.2015 г. Обосновано съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се направи ползващия касатора извод за наличие на такава сума. С оглед изложеното, решението е правилно постановено, не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и това, че ответната страна не се е явила и не се е представлявала в съдебното заседание пред настоящата инстанция ? се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 3/4 от определената сума по чл. 8, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание горното на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна на при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 256 лв. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,