Решение № 12268 от 4.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10664/2011 г.

Решение № 12268 от 4.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10664/2011 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - гр. Варна, срещу решение № 1969 от 25.07.2011 г. по адм. д. № 969/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, първо отделение, ХХХIV състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответницата - Недялка Атанасова Ангелова, от гр. Варна, моли решението да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна - Албена Николова Николова, от гр. Варна, не е взела отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последна е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК, 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна, макар и по съображения различни от изложените в нея. С решение № 1969 от 25.07.2011 г. по адм. д. № 969/2011 г., Административен съд - гр. Варна, първо отделение, ХХХIV е отменил Решение № 2846 - 3 по протокол № 29 от заседание от 15.12.2010 г. на Общински съвет - гр. Варна и e върнал делото като преписка на органа по местно самоуправление за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания по приложението на закона. Съдът е приел, че административният акт е издаден в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Обжалваното решение е постановено в нарушение на нормите на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Съгласно първия текст, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Според чл. 168, ал. 2 АПК, съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. Предмет на съдебен контрол по първоначалното дело е било Решение № 2846 - 3 по протокол № 29 от заседание от 15.12.2010 г. на Общински съвет - гр. Варна. С цитираното Недялка Атанасова Ангелова в гр. Варна не е освободена от заплащане на такса битови отпадъци за 2011 г. Оспореното пред съда решение страда от порок, който обуславя неговата нищожност. В чл. 9 от ЗМДТ е посочено, че общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, а в чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ е предвидено, че Общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Според чл. 8, ал. 6 ЗМДТ, общинският съвет може да освобождава определени категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси, по ред, определен с наредбата по чл. 9. От съдържанието на разпоредбата на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ се налага извода, че на Общинския съвет е предоставено единствено правомощието да определи реда, по който лицата, неползващи услугата, се освобождават от заплащане на съответната такса. Правото на лицата да бъдат освободени от заплащане на такса за определена услуга, когато не ползват тази услуга през годината или през определена част от нея, е предвидено в самия закон, а на общинския съвет е делегирано само правомощието да определи реда, по който да бъде упражнено това право на освобождаване. На общинския съвет не е предоставено правомощието при приемане на наредбата по чл. 9 от ЗМДТ да прецени дали да освободи или не от заплащане на лицата, които не ползват услугата, тъй като такава право е предвидено в чл. 8, ал. 5 ЗМДТ. Като подзаконов нормотворец, общинският съвет следва да се съобрази с предоставените му по делегация правомощия и да приеме съответния подзаконов нормативен акт в съответствие с разпоредбите на нормативните актове от по-висок ранг, защото в противен случай нормативният акт подлежи на отмяна или не следва да се прилага от правораздавателните органи, като бъде приложен нормативен акт от по-висока степен. В конкретния случай, в чл. 8, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна, в редакцията й действала към 15.12.2010 г., е посочено, че Общинският съвет може да освобождава отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни такси, без да е определен реда, по който да бъде упражнено това право. Последното е законово регламентирано в разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ. Чл. 7 от цитираната наредба само възпроизвежда този текст. Преценката, респ. меродавният извод дали таксата се дължи от лицето, което е подало молба за освобождаване на основанието по чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ, принадлежи на органа, който е компетентен по закон да установи и събере съответната местна такса. Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, това са служителите на общинската администрация, които са определени със заповед на кмета на общината по чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ да изпълняват функциите на органи по приходите в производствата по чл. 4, ал. 1 ЗМДТ - производствата по установяване, обезпечаване и събиране на местните данъци. Тези правила се прилагат при установяването, събирането и обезпечаването и на местните такси, съгласно препращащата разпоредба на чл. 9б от ЗМДТ. Следователно, преценката дали лицето, което е подало декларация, респ. молба за освобождаване от такса за битови отпадъци за 2011 г. дължи тази такса, се прави в производството по установяване на това задължение. Относно това производство разпоредбата на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 9б от ЗМДТ препраща към ДОПК. В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителни осигурителни вноски, като от тях за местните такси (и данъци) са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК. При издаване на някой от посочените актове за установяване на задължение за такса за битови отпадъци следва да бъде преценено дали са осъществени всички елементи от фактическия състав на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ и чл. 7 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна. Предвид изложените в настоящите мотиви съображения се налага извода, че общинският съвет не е компетентен да се произнася по освобождаването или неосвобождаването на дадено лице от заплащането на такса за битови отпадъци. Затова оспореният пред съда административен акт е нищожен, като издаден извън материалната компетентност на органа, който го е издал. Това налага той да бъде прогласен за нищожен. Решението на първоинстанционния съд, с което актът е отменен поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон следва да бъде отменено по изложените по-горе съображения. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което и на основание чл. 222, ал. 1 АПК се постановява решение по същество, с което обжалваният административен акт се прогласява за нищожен. С това разрешение на правния спор не се нарушава принципа да не се влошава положението на обжалващия, тъй като с първоинстанционното решение оспореният административен акт е отменен, а съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи служебно за съответствието на обжалваното решение с материалния закон и на основание чл. 168, ал. 3 АПК, съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила в частта му за разноските, а с оглед договора за правна защита и съдействие от 11.08.2011 г., на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на ответницата се присъждат разноски в размер на 100 лв., представляващи адвокатски хонорар за касационната инстанция.