Решение № 1151 от 11.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11233/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Столична здравно осигурителна каса чрез процесуален представител юрисконсулт, против Решение 18790/3.10.2024г. на Административен съд София град по адм. дело 2229/2024г. С него се отменя по жалба от представляващия УМБАЛ "Софиямед" ООД Писмена покана изх. 29-02-9/8.02.2024г. на директора на СЗОК за възстановяване на суми, получени без правно основание. Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, УМБАЛ "Софиямед" ООД, чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради, което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството срещу цитираната писмена покана. С нея се иска възстановяване на суми, получени без правно основание във връзка с установеното в протокол за неоснователно получени суми, че по отношение на ЗОЛ А. Н. П., хоспитализирана на 2.11.2023г. и дехоспитализирана на 3.11.2023г., с ИЗ 41695/2023г. при деклариран неин отказ и самоволно напускане на клиниката по Кардиология са извършени и приложени 3 основни диагностични процедури, като се изисква задължително да се отчита и четвърта диагностична процедура. Посочено е, че следва оценка на медицинския риск от лекар от приключване на КП, каквато не е отразена в медицинската документация. Възраженията са за незаконосъобразност на писмената покана с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна и отменил писмената покана. По делото е прието заключение на назначена по делото съдебно медицинска експертиза, прието в заседанието, проведено на 3.07.2024г., в което заседание е присъствал процесуален представител на директора на СЗОК. Същият не е оспорил заключението, което е в смисъл, че алгоритъмът на клиничната пътека е изпълнен, не е имал доказателствени искания, като в хода по същество е изразил несъгласие със заключението на вещото лице. Съдът е извел решаващите си изводи въз основа на заключението на вещото лице, прието без възражения, като е приел, че оспорената писмена покана е незаконосъобразна, поради несъответствието й с установените факти по делото. Решението е правилно. Касационната жалба се поддържат доводи и се развиват съображения, основани на представената медицинска документация и с оспорване на съдено медицинската експертиза като неправилна. На първо място това оспорване е процесуално недопустимо да бъде извършено в касационната инстанция, при условие, че по времето и мястото на представяне на заключението в първата инстанция не е имало възражения с искания за повторна или нова експертиза. Следва да се посочи, че спорът въведен с касационната жалба по отношение установеното от фактическа страна със съдебно медицинската експертиза и доказателствата по делото няма процесуална стойност във връзка със сочените касационни основания. Съдебно медицинската експертиза се назначава за установяване на факти от значение за решаване на спора, при знания които съдът не притежава, поради което възраженията по констативно съобразителната част и заключението в касационното производство не могат да бъдат разгледани от съда по същата причина, поради която се налага назначаването на експертиза. Или, доводите в касационната жалба от фактическа страна, не предявени на експерта в заседанието пред първата инстанция нямат стойност за обосноваване на касационни основания по чл. 209 АПК за отмяна на решението. Предвид изложеното и при споделяне на мотивите на първата инстанция решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 150 лева на основание чл. 143 АПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Разноските са за настоящата инстанция, като за всяка инстанция разноските се определят от съда, постановил съдебния акт в полза на страната, поради което за първата инстанция такова искане не се разглежда в настоящия съдебен акт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК Върховен административен съд шесто отделение: