Решение № 4541 от 28.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на "Д. 75" ЕООД чрез адв. Р. Илиева против Решение 1113 от 15.08.2022 г. на Административен съд - Варна по адм. д. 2490 по описа за 2021 г., с което е отхвърлена жалба на "Д. 75" ЕООД срещу Ревизионен акт Р-03000321002010-091-001/09.08.2021 г. на органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ - Варна, в частта, в която е потвърден с Решение 242/25.10.2021 г. на и.д. директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - Варна, с който на дружеството са установени задължения за ДДС общо в размер на 8085, 95 лв. и лихви в размер на 317,50 лв. От изложеното в касационната жалба може да се направи извод, че съдебното решение се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът посочва, че съдът не е обсъдил извършената ССчЕ и че не е очертал правилно спора по делото. Счита за неправилен извода на съда, че не е налице спор за факти и че не се оспорват констатациите в РА, а спорът е за приложението на чл. 96 от ЗДДС. Иска отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски по делото. Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. Марчева, в писмена молба изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си, Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на "Д. 75" ЕООД срещу Ревизионен акт Р-03000321002010-091-001/09.08.2021 г. на органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ - Варна, в частта, в която е потвърден с Решение 242/25.10.2021 г. на и.д. директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - Варна, с който на дружеството са установени задължения за ДДС общо в размер на 8085, 95 лв. и лихви в размер на 317,50 лв., от които за м. 02.2021 г. - 3246,35 лв. и лихви 133,50 лв.; за м. 01.03.2021 г. 23.03.2020 г. 3208,72 лв. и лихви 104,29 лв. и за м. 01.2021 г. - 1630,25 лв. и лихви 79,71 лв. и е осъдил дружеството да заплати разноски. Съдът е посочил, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентни органи по приходите, в законоустановената форма и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което същият не страда от пороци, водещи до нищожност. Определен е спорът между страните, а именно дали по отношение на Д. 75 ЕООД са изпълнени условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 10, вр. ал. 1, изр. 2 (ДВ, бр. 96 от 2019 г.) ЗДДС, съответно правилно ли на основание чл. 102, ал. 4 (ДВ, бр. 97 от 2017 г.) ЗДДС на дружеството са установени допълнителни задължения за ДДС за периода от първия ден на започване на търговската дейност - 13.01.2021 г., до датата на регистрацията - 23.03.2021 г. Административният съд е приел, че в конкретния случай тези елементи от фактическия състав на чл. 96, ал. 10 (ДВ, бр. 96 от 2019 г.) ЗДДС, вр. § 1, т. 93 от ДР на ЗДДС, са безспорно установени в хода на проверката на Д. 75 ЕООД, приключила с Акта за регистрация по ЗДДС 030422101148344/23.03.2021 г., за който не се спори, че не е обжалван от дружеството и е влязъл в сила. От фактическа страна в производството за целите на регистрацията е безспорно установено, че търговските обекти по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, в които Д. 75 ЕООД извършва дейност /в търговски обекти - хранителен магазин в с. Манастир, общ. Провадия, считано от 03.12.2020 г. и хранителен магазин в гр. Провадия, ул. Св.Св. Кирил и Методи 69 Б, считано от 13.01.2021г./, са същите, в които без прекъсване по смисъла на чл. 96, ал. 11 ЗДДС са извършвали дейност и Драганов 2019 ЕООД. Икономическата дейност на дружествата е еднородна продажба на един и същ вид стоки (хранителни стоки). Освен това е констатирано, че с работата са заети едни и същи физически лица (установени са сключени трудови договори за длъжността продавач хранителни продукти за лицата: Н. Христова от 28.09.2020 г. до 04.01.2021 г. при Драганов 2019 ЕООД и от 06.01.2021 до 12.04.2021 при Д. 75 ЕООД; С. Асенова от 28.09.2020 г. до 04.01.2021 г. при Драганов 2019 ЕООД и от 06.01.2021 при Д. 75 ЕООД; Д. Атанасова от 16.09.2020 г. до 13.01.2021 г. при Драганов 2019 ЕООД и от 13.01.2021 при Д. 75 ЕООД; С. Йорданова от 05.09.2020 г. до 13.01.2021 г. при Драганов 2019 ЕООД и от 13.01.2021 при Д. 75 ЕООД. Отделно е установено и че Д. 75 ЕООД е свързано лице по смисъла на § 1, т. 3, буква д от ДР на ДОПК с Драганов 2019 ЕООД към датите на заместване и започване на дейността във всеки съответен търговски обект (когато са сключени договорите за наем, договорите с персонала, регистрирани са касовите апарати в НАП и са отчетени първите продажби от Д. 75 ЕООД), т. к. управител и едноличен собственик на капитала и на двете дружества е Д. Драганов. Съдът е достигнал до извод, че към 13.01.2021 г. дружеството е реализирало облагаем оборот над 50 000 лв. и за него е възникнало задължение по чл. 96, ал. 1, изр. второ (ДВ, бр. 96 от 2019 г.) ЗДДС да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 20.01.2021 г. вкл. В тази връзка решаващият състав се е позовал на приетата по делото ССчЕ, според която дружеството е достигнало облагаем оборот в извършваната от него дейност в търговски обекти - хранителен магазин в гр. Провадия, ул. Св,Св, Кирил и Методи 69 Б и хранителен магазин в с. Манастир, общ. Провадия, в размер на 167 021,07 лв., респ. на 13.01.2022 г. е реализиран облагаем оборот и задължение за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 (ДВ, бр. 96 от 2019 г.) ЗДДС. Първоинстанционният съд е подчертал, че влезлият в сила акт за регистрация е стабилен административен акт, в т. ч. за датата, на която е достигнат облагаемия оборот за задължителна регистрация и зачитане на разпоредената с него правна промяна дължи както неговият адресат, така и администрацията. В този смисъл е посочил, че е недопустимо и в съдебното производство да се преразглежда въпросът относно осъществяването на фактическия състав на чл. 96, ал. 10, вр. ал. 1, изр. второ (ДВ, бр. 96 от 2019 г.) ЗДДС и за датата, на която е започнала еднородната дейност. В тази връзка съдът е цитирал практика на Върховния административен съд. Крайният извод на съда е, че при определяне на дължимия данък правилно органите по приходите са приложили разпоредбата на чл. 102, ал. 4 (ДВ, бр. 97 от 2017 г.) ЗДДС, както и че приложимите разпоредби са тълкувани стриктно и в съответствие със закона дължимият данък е определен от датата, на която е надвишен оборотът в случая първия ден на започване на еднородната дейност и отчитане на първата продажба 13.01.2021 г., до датата, на която дружеството е регистрирано от органа по приходите 23.03.2020 г. Съдът е приел, че правилно е изчислена и основата за облагане с ДДС, като е съобразена разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗДДС и е прието, че данъкът е включен в цената. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Постановено е след преценка на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Подробно са разгледани и обсъдени всички правнорелевантни факти и обстоятелства, както и доводите и възраженията на страните. По делото липсва спор относно фактите, същите правилно са установени и възпроизведени от първоинстанционния съд в съответствие със събрания доказателствен материал, противно на бланкетно посоченото в касационната жалба. По делото е безспорно установено, че ревизираното лице е достигнало облагаем оборот за регистрация по чл. 96, ал.1, изр. второ във връзка с ал. 10 от ЗДДС към 13.01.2021 г. в размер на 167 021,07 лв., поради което Д. 75 ЕООД е следвано за подаде заявление за регистрация в 7 - дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът, т.е. до 20.01.2021 г. Предвид обстоятелството, че Д. 75 ЕООД е подало заявление за регистрация по чл. 96 ЗДДС на 10.03.2021 г., т.е. след изтичане на законоустановения срок, правилно е приложена разпоредбата на чл. 102, ал. 4 ЗДДС. Първоинстанционният съд правилно е приел, че елементите от фактическия състав на чл. 96, ал. 10 (ДВ, бр. 96 от 2019 г.) ЗДДС, вр. § 1, т. 93 от ДР на ЗДДС, са безспорно установени в хода на проверката на Д. 75 ЕООД, приключила с Акта за регистрация по ЗДДС 030422101148344/23.03.2021 г., за който не се спори, че не е обжалван от дружеството и е влязъл в сила. В производството за целите на регистрацията е безспорно установено, че търговските обекти по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, в които Д. 75 ЕООД извършва дейност /в търговски обекти - хранителен магазин в с. Манастир, общ. Провадия, считано от 03.12.2020 г. и хранителен магазин в гр. Провадия, ул. Св.Св. Кирил и Методи 69 Б, считано от 13.01.2021г./, са същите, в които без прекъсване по смисъла на чл. 96, ал. 11 ЗДДС са извършвали дейност и Драганов 2019 ЕООД, т.е. икономическата дейност на дружествата е еднородна продажба на един и същ вид стоки (хранителни стоки). Също така с работата са били заети едни и същи физически лица, а Д. 75 ЕООД е свързано лице по смисъла на § 1, т. 3, буква д от ДР на ДОПК с Драганов 2019 ЕООД към датите на заместване и започване на дейността във всеки съответен търговски обект, т. к. управител и едноличен собственик на капитала и на двете дружества е Д. Драганов. Неоснователен е доводът на касатора за допуснато от първостепенният съд нарушение на материалния закон. Административният съд правилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 96, ал. 1 (ДВ, бр. 96 от 2019 г.) ЗДДС, според която всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. Предвид съдържанието на цитираната разпоредба и безспорно установените факти между страните правилно в обжалваното съдебно решение е прието, че законосъобразно с РА на дружеството е определено задължение за ДДС за периода от първия ден на започване на търговската дейност - 13.01.2021 г., до датата на регистрацията - 23.03.2021 г. Този извод следва от безспорно установеното, че към 13.01.2021 г. дружеството е реализирало облагаем оборот над 50 000 лева и за него е възникнало задължение по чл. 96, ал. 1, изр. второ (ДВ, бр. 96 от 2019 г.) ЗДДС да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 20.01.2021 г. вкл. При неизпълнено задължение за подаване на заявление за регистрация или при забавено изпълнение на това задължение е дължим ДДС, чийто размер се определя по правилата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС и се установява с РА. Приложимите материалноправни норми са тълкувани стриктно от приходните органи, като в съответствие с тях дължимият данък е определен от датата, на която е надвишен оборотът до датата, на която дружеството е регистрирано от органа по приходите. Следва да се посочи и обстоятелството, че Актът за регистрация по ЗДДС не е бил обжалван и доколкото органът по регистрация е приел, че регистрацията е на основание чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС, то в случая приложима при определяне на задължение за ДДС е нормата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът не е обсъдил извършената ССчЕ. Видно от мотивите на съдебния акт, заключението на експерта е ценено като обективно и компетентно дадено и е посочено, че съгласно ССчЕ дружеството е достигнало облагаем оборот в извършваната от него дейност в търговски обекти - хранителен магазин в гр. Провадия, ул. Св,Св, Кирил и Методи 69 Б и хранителен магазин в с. Манастир, общ. Провадия, в размер на 167 021,07 лв., респ. на 13.01.2022 г. е реализиран облагаем оборот и задължение за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 (ДВ, бр. 96 от 2019 г.) ЗДДС. Следва да бъде съобразено и посоченото в решение 8/30.06.2020 г. на Конституционният съд на РБ по к.д. 14/2019 г., че различният режим на облагане в чл. 102, ал. 4 ЗДДС е израз на конституционното изискване на чл. 19, ал. 2 от КРБ законът да създава и гарантира еднакви правни условия за осъществяване на стопанска дейност, като предотвратява нелоялната конкуренция на лицата, които не са подали заявление за регистрация и не са начислявали ДДС за периода от достигане на оборота до датата на регистрацията. Предвид всичко изложено и приложимата за конкретния случай нормативна рамка следва обоснования извод, че от значение за регистрацията по ЗДДС е достигането на конкретен оборот, който законодателно е определен на 50 000 лв. и свързаното с него задължение за регистрация. При неизпълнение на това задължение в срок е предвидено начисляване на ДДС върху сделката, с която се формира оборота. По изложените съображения се налага извод, че не са налице касационни основания по чл. 209 от АПК, поради което обжалваното първоинстанционно съдебно решение следва да се остави в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължи на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което в случая при материален интерес по делото от 8403,45 лв. се равнява на 1 140,35 лв., колкото се претендират от ответната страна. /имам съмнение дали да се присъдят разноски, защото ответника не се явява в съд. заседание и становището му е бланкетно/ По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,