Решение № 5716 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1109/2019 г.

Решение № 5716 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1109/2019 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 7036 от 27.11.2018 г., постановено по адм. д. № 5164/18 г. Административен съд - С. град, трето отделение, 63-ти състав, е отменил по жалба на Българска федерация по волейбол, ЕИК *********, гр. С., бул. "В. Л." .№..., представлявано от Д. Д., ревизионен акт № Р – 22002217004967 – 091 - 001/30.11.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. С., в частта в която е потвърден от директора на Д"ОДОП"-гр. С. с решение № 504/13.04.2018 г., с която са определени резултати за ДДС за данъчни периоди 01.01.2015 г. – 30.05.2015 г., 01.07.2015 г. – 30.10.2015 г. и 01.06.2016 г. – 31.07.2016 г. в общ размер на 193 504, 50 лв. и лихви за забава в размер на 30 951, ЗЗ лв. и е осъдил Д"ОДОП"-гр. С. да заплати на Българска федерация по волейбол разноски по делото в размер на 50 лв.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Н. К., в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С.. В жалбата се прави оплакване, че в тази му част решението на първоинстанционния съд е неправилно поради допуснати нарушение на материални и процесуалния закон, както и е необосновано. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – С. град и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение.

Ответното по касационната жалба сдружение Българска федерация по волейбол, ЕИК *********, гр. С. чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на същата. Претендира заплащане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С решението си Административен съд – С.-град е отменил по жалба на Българска федерация по волейбол, ЕИК *********, гр. С., бул. "В. Л." .№..., представлявано от Д. Д., ревизионен акт № Р – 22002217004967 – 091 - 001/30.11.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. С., в частта в която е потвърден от директора на Д"ОДОП"-гр. С. с решение № 504/13.04.2018 г., с която са определени резултати за ДДС за данъчни периоди 01.01.2015 г. – 30.05.2015 г., 01.07.2015 г. – 30.10.2015 г. и 01.06.2016 г. – 31.07.2016 г. в общ размер на 193 504, 50 лв. и лихви за забава в размер на 30 951, ЗЗ лв. На стр. 2 – 7 от решението първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по провеждане на ревизията – заповедите на административния орган за провеждане на ревизията, направените констатации по време на ревизията, аргументите на органа по приходите, съответно на задълженото лице за дължимост или недължимост при продажбата на билети за процесните спортни състезания. Решаващите мотиви на съда относно материалната законосъобразност на ревизионния акт са изложени от стр. 7 и сл. от решението, съответно л. 185 и сл. от делото. Прието е, че ревизионният акт е издаден компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Посочено е, че между страните няма спор за фактите, а спорът между тях е чисто правен и относно това съставлява ли продажбата на билети за следните състезания: "Европейско първенство по волейбол – мъже", "Световна лига по волейбол – мъже", "Европейско първенство за кадетки" и контролни срещи в зала "Х. Б." облагаеми доставки по смисъла на чл. 9 ДДС, каквато теза поддържа приходния орган или същите са освободени доставки по смисъла на чл. 41, т. 4 във вр. с чл. 44, ал. 1 ЗДДС, каквато е тезата на задълженото лице. Решаващият съд е обосновал, че за правилното разрешаване на спора следва да се установи дали при продажбата на билети за посочените спортни състезания жалбоподателят е действал в търговско качество, т. е. системно и по занятие, т. е. налице ли е стопанска дейност, или с оглед на спецификата на международните спортни мероприятия липсва елемент на системност и е налице инцидентност. Първоинстанционният съд е възприел становището на задълженото лице, като систематизирани мотивите му в тази насока се свеждат до следното: 1. Посочено е на първо място, че възражението на задълженото лице е било разгледано твърде бегло от административния орган. 2. На база на извършена проверка в достъпни спортни сайтове /описани на стр. 10 от решението/ съдът е описал същността на посочените по-горе спортни състезания – ред за организиране, начин на провеждане и прочие. На база на това е изграден извод, че продажбата на билети за същите не може да се определи като редовно извършвана дейност, по занятие и системно от жалбоподателя, доколкото конкретните факти /годините, в които България е получавала домакинства на първенства за посочените спортни прояви/ изключват признаците на системност и редовност. 3. Услугата по предоставяне на достъп на зрители до конкретно спортно мероприятие срещу заплащане на цена на билетите, дори да попада в обхвата на допустимата от закона стопанска дейност, извършвана от юридическо лице с нестопанска цел /ЮЛНЦ/ не води автоматично до възникване на качеството търговец по смисъла на чл. 1, ал. 3 ТЗ. Последната разпоредба позволява извършването на допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с основния предмет на дейност и приходът се използва за постигане на целите на организацията. 4. Продажбата на билети от името и за сметка на сдружението /в случая чрез използването на трети лица по силата на сключени договори/ не води автоматично до извод, че доставките са облагаеми по смисъла на ЗДДС, каквито са констатациите на ревизиращия орган. Посочено е, че режимът на ЗДДС изисква за всеки конкретен случай извършването на обективна преценка на всички законовоустановени предпоставки, за да бъде определена доставката на услуга като облагаема или освободена. За да отговори на спорния въпрос – дали продажбата на билети за посочените спортни състезания е облагаема доставка и подлежи на облагане, съдът е направил анализ на относимите правни разпоредби – чл. 41, т. 4 и чл. 44 ЗДДС. 5. Решаващият съд е възприел тезата на органите по приходите, в случая не е налице освободена доставка по смисъла на чл. 41, т. 4 ЗДДС, тъй като зрителите не са участници в спорт или мероприятие по физическо възпитание. В тази насока е посочено и тълкуване на закона, дадено в решения на Съда на Европейския съюз по дело С – 124/96 и и С - 253/07. Възприета е и тезата на приходния орган, че продажбата на билети не попада и в хипотезата на чл. 44, ал. 1, т. 2 ЗДДС. 6. Решаващият съд не е възприел тезата на приходния орган, че в случая не е налице и хипотезата на чл. 44, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Прието е, че тълкуването на нормата предполага дефинирането на понятието "стопански характер", като в случая разпоредбата определя като освободени доставки тези, касаещи извършването на доставки и услуги от организациите по чл. 39, 40, 41 и 42, когато дейността се извършва за набиране на средства за дейността на организациите. Изложени са мотиви, че сдружение "Българска федерация по волейбол" е организация по смисъла на чл. 41, т. 4 ЗДДС /ЮЛНЦ/, а въпросните състезания са свързани с дейността за набиране на средства на сдружението. Наведени са аргументи относно неправилно тълкуване на чл. 14, ал. 1 ЗФВС/стр. 13-14 от решението/ във връзка със същността на спорните федерации. 7. Акцентирано е, органите по приходите не са анализирали това, че посочените състезания не са системни, не се извършват регулярно, а зависят от външни фактори – постиженията на националния отбор по волейбол, съответно решение на международна федерация за предоставяне на определено домакинство. 8. На отделен ред е извършен анализ на нормата на чл. 44, ал. 2 ЗДДС, според която доставките по алинея първа са освободени, доколкото не водят до нарушаване на правилата за конкуренцията. В тази връзка е прието, че е нелогично приходния орган да изисква доказателства в тази насока от задълженото лице, като липсват данни за постановени актове в тази насока от Комисията за защита на конкуренцията, както и че е публично известно, че при провеждане на въпросните състезания не са възниквали спорове с други клубове, федерации и прочие. Посочено е, че доказателствената тежест за установяване на хипотеза по чл. 44, ал. 2 ЗДДС е на приходния орган, който не е събрал доказателства в тази насока. В тази връзка съдът е направил анализ на нормата на чл. 44, ал. 2 ЗДДС и разпоредбата на чл. 132, ал. 1, б. "о" от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данък добавена стойност, като е прието, че последната неправилно е била транспонирана в българското законодателство. 8. На основание гореизложеното е направен е краен извод, че процесните доставки попадат в хипотезата на чл. 44, ал. 1, т. 1 ЗДДС – "освободени доставки", поради което задълженото лице правилно не е начислило ДДС по тях.

Направен е краен извод за незаконосъобразност на ревизионния акт и основателност на жалбата.

В касасационната жалба на директор на Д"ОДОП"-гр. С. се правят оплаквания за неправилност на решението на Административен съд – С. град поради наличието на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се подробни доводи, че първоинстанционният съд е необосновано на фактите по делото е приел, че въпросните услуги съставляват освободени доставки по смисъла на чл. 44, ал. 1, т. 1 ЗДДС, в резултат на което неправилно е приложил материалния закон.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция приема за установено следното:

По делото няма спор за факти. Предвид позицията на страните решаващият съд правилно е определил, че основният спорен въпрос е правен и се свежда до това продажбата на билети за посочените спортни състезания, организирани от БФВ, съставляват ли облагаеми доставки по смисъла на чл. 9 и 12 ЗДДС, каквито са констатациите на ревизионния акт или същите са освободени доставки по смисъла на чл. 44, ал. 1, т. 1 ЗДДС, каквато теза се поддържа от задълженото лице. По изложените по-горе мотиви съдът е приел, че процесните услуги са освободени такива по смисъла на цитираната разпоредба, т. е. по същество е възприел тезата на задълженото лице, поради което е отменил оспорени ревизионен акт в посочената част като незаконосъобразен и необоснован.

Настоящата съдебна инстанция не споделя това негово виждане и намира изводите му в тази насока за неправилни като изградени в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушение и необосновано на фактите и доказателствата по делото. Доводите и аргументите в тази насока се изразяват в следното:

1. По делото е установена подробно дейността на "Българска федерация по волейбол" /БФВ/ в качеството й на юридическо лице с нестопанска цел. В ревизионния акт се съдържат констатации, че освен нестопанска дейност в областта на волейбола, сдружението извършва и стопанска дейност, отчитайки приходи от наем и реклами. Установено е, че сдружението има регистрация по ЗДДС още от 2003 година, издава фактури, отговарящи на изискванията на чл. 113 и 114 ЗДДС, упражнявало е право на данъчен кредит, в това число за услугите, оказани му от посочените двама разпространители на билети за въпросните спортни събития. В този смисъл следва да бъде прието, че ревизираното лице извършва и дейност като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Търговския закон, поради което изводите на първоинстанционния съд, че за това обстоятелство не са били събрани надлежни доказателства от органите по приходите, са необосновани на фактите по делото.

2. Не могат да бъдат споделени и изводите на решаващия съд, че услугите по продажба на билети за въпросните спортни събития съставлява, е "освободена" доставка /доставка с нестопански характер" по смисъла на чл. 44, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Според последната, освободена доставка е

доставката на стоки и извършването на услуги от организациите по чл. 39, 40, 41 и 42, когато доставката е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност. Административният съд сам приема, че услугата по продажбата на билите не съставлява освободена доставка по чл. 41, т. 4 ЗДДС, каквато е била първоначалната теза на задълженото лице. Решаващият съд обаче неправилно приема, че сумите от продажба на билети са насочени към набиране на средства за дейността на федерацията, обосновавайки се с това, че посочените спортни събития са инцидентни и продажбата на билети за тях не може да се квалифицира като търговска дейност.

На първо място въпросните спортни събития не могат да се определени като "инцидентни" или случайни, каквито мотиви са изложени в първоинстанционното решение. Възлагането на домакинството за европейско първенство или кръг от световната лига се извършва по силата на определени процедурни правила от съответните международни организации /спортни федерация, което означава че организирането на същите предполага значително време и ресурс на БФВ. Тези прояви нямат по същество "благотворителен характер" - събиране на средства за подпомагане на нестопанската дейност на организацията, какъвто е смисъла на нормата на чл. 44, ал. 1, т. 1 ЗДДС, за да определяне на услугата като освободена. В случая е повече от ясно, че срещу закупените билети зрителите придобиват правото да наблюдават спорните събития, организирани от федерацията. Въпросните спортни прояви са част от международната дейност на федерацията и не могат да бъдат разглеждани като "благотворителни", насочени за събиране на средства на нестопанската й дейност.

На второ място, в хода на делото чрез надлежни насрещни проверки е установено, че продажбата на билетите за въпросните спортни мероприятия е била организирано чрез възлагане на дейността на други стопански субекти – "Тикетпортал Бг"-ООД и "Ивентим Бг"-ООД. За извършените услуги към БФВ/комисионно възнаграждение, обслужване на събития и печат на бланки/ двете дружества са издали фактури, по които ревизираното сдружение е упражнило право на данъчен кредит, което води до извод, че продажбата на билети е икономическа, а не нестопанска дейност на федерацията. Настоящата споделя и аргументите на касатора, изложени на стр. 5 от касационната жалба/л. 5 от настоящето дело/, че за продажбата на билети БФВ е съставяла протоколи, а не е издавала фактури, като някои от тези протоколи не са включени и в дневниците за продажби, като по този начин е избегнато задължението за начисляване на данък добавена стойност върху продажната цена на билетите, като няма логика да се ползва данъчен кредит за комисионните услуги по продажбата на билетите, след като определя последната като освободена доставка.

На трето място, в хода на ревизията е установено, че приходите от телевизионни права и рекламните договори по повод провеждането на процесните състезания, са третирани от ревизираното лице като облагаеми доставки и по тях е начислен ДДС. П. на рекламните и телевизионните права, съответно на билети за посещение, са свързани с една и същи състезания, поради което няма логика продажбата на рекламните и ТВ-правата да са облагаеми доставки, а продажбата на билети за същите тези състезания да се третира като освободена доставка по смисъла на чл. 44, ал. 1, т. 1 ЗДДС, както е процедирано от задълженото лице.

Настоящата съдебна инстанция не споделя и аргументите на първоинстанционния съд, свързани със съотношението на нормата на чл. 44, ал. 2 ЗДДС и чл. 132, ал. 1, б. "о" от Директива 2006/112/ЕО. В случая нормата на чл. 44, ал. 2 ЗДДС буквално възпроизвежда цитирания текст от директивата, поради което изложеното от административния съд за допуснато нарушение при транспонирането на директивата противоречи на основни принципи на правото на Европейския съюз. Дали страната ще упражни правото си на отклонение от разпоредбите на директивата не може да бъде разглеждано като неправилно транспониране. В случая няма данни за нарушаване на правилата на конкуренцията чрез третиране на процесните доставки като освободени, доколкото при облагането с ДДС е въведен принципът, че преценката за освобождаване от начисляване на данък следва се извършва доколкото това не води до нарушаване на принципите на данъчния неутралитет и на конкуренцията.

Като е стигнал до други изводи и е отменил оспорения ревизионен акт в посочената му част като незаконосъобразен, Административен съд – С. град е постановил едно неправилно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Българска федерация по волейбол, ЕИК *********, гр. С., бул. "В. Л." .№..., представлявано от Д. Д., против ревизионен акт № Р – 22002217004967 – 091 - 001/30.11.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. С., в частта в която е потвърден от директора на Д"ОДОП"-гр. С. с решение № 504/13.04.2018 г., с която са определени резултати за ДДС за данъчни периоди 01.01.2015 г. – 30.05.2015 г., 01.07.2015 г. – 30.10.2015 г. и 01.06.2016 г. – 31.07.2016 г. в общ размер на 193 504, 50 лв. и лихви за забава в размер на 30 951, ЗЗ лв., следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на процеса "Българска федерация по волейбол" следва да бъде осъдена да заплати на Д"ОДОП"-гр. С. разноски по делото за двете инстанции в размер на 9 549, 11 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,