Решение № 7752 от 19.8.2022 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Прокурорската колегия на Висш съдебен съвет чрез редовно упълномощен процесуален представител срещу решение 317 от 14.01.2022 г., постановено по административно дело 3320/2021 г. по описа на Върховния административен съд, Шесто отделение. С доводи за незаконосъобразност и необоснованост се иска неговата отмяна. Писмен отговор е депозиран в срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Тричленния състав е бил сезиран с жалба от Главния прокурор на Република България, подадена чрез процесуален представител против решение по т. 4 от Протокол 6/17.02.2021 г. от заседанието на ПК на ВСС, с което е прието, че Ч. Чавдаров заместник административен ръководител на Районна прокуратура Кърджали не е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 3 от Закона за съдебната власт, свързано с нарушение на т. т- 5.3; 5.5; 5.6; 5.7 и 5.8 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, поради което не му е наложено дисциплинарно наказание. С решението си тричленният състав е отменил решението като незаконосъобразно и е изпратил преписката на ПК за решаване на въпроса по същество при спазване на дадените указания. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. От доказателствата по делото се установява, че дисциплинарното производство е образувано решение на ПК по протокол 14/05.04.2017 г. срещу Чавдаров за извършени от него дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗС, а с обжалваното пред тричленния състав на ВАС, постановено пълно единодушие решение по т. 4 от Протокол 6/17.02.2021 г. от заседанието на ПК на ВСС е прието, че Чавдаров заместник административен ръководител на РП - Кърджали не е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ, поради което не му налага дисциплинарно наказание. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при съществено нарушение на административно производственото правило по чл. 35 АПК и в противоречие с материално правната разпоредба на чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ във вр. с чл. 5.3; 5.5 5.8 КЕПБМ, като е извършено при превратно интерпретиране на фактите относно извършените от дисциплинарно привлеченото лице на 13.03.2017 г. действия, което е опорочило материалната законосъобразност на приетото решение. Този извод е базиран въз основа на неправилната според първоинстанционния съд преценка на доказателствата и установеното противоречие между приетото за установено в обжалвания акт и установеното от разпита на св. Р. Юмер, които са обсъдени подробно, като противоречието се изразява в това дали Чавдаров е участвал в товаренето на чувалите или не, което според тричленния състав се отразява на правилността на извода на дисциплинарно наказващия орган за липсата на умисъл в случая. Видно от съдържанието на посочения протокол и решение ВСС-1182/26.01.2021 г. по дисциплинарно дело 11/2017 г. по описа на ВСС се установява, че няма спор относно факта, че на посочените дата и място - 13.03.2017 г. в гр. Кърджали в багажното отделение на управлявания от Чавдаров автомобил са открити два найлонови чувала с хрилна рибарска режа с оплетена в нея риба, с тегло многократно надвишаващо това на разрешеното за любителски риболов. Няма спор и относно факта, че рибата е била уловена от св. Фейзи, като липсват доказателства Чавдаров да е съпричастен към улова й. Тези факти са приети за установени, както от дисциплинарният състав, така и от ПК, като на тяхна база и след съвкупна преценка на доказателствата по делото, включително с посочване на показанията на св.Юмер е прието, че в случая Чавдаров е направил приятелска услуга на лицето И. Фейзи без да съзнава, че извършва противоправна дейност, при което не е налице умисъл при извършване на нарушението, макар да е установено, че е извършил превоз на риба. Първоинстанционният съд приема, че този извод е неправилен, като очевидно противоречащ на показанията на св. Юмер, който нееднократно твърдял, че видял чувал с видимо съдържание риба, който бил натоварен от две лица, а при извършената полицейска проверка били намерени не един, а два чувала с мрежа с омотана риба, което според тричленния състав изключвало вероятността дисциплинарно привлеченото лице да не е знаело, че приема да превозва в автомобила си риба в количество, многократно надвишаващо разрешеното за любителски риболов. Решението е неправилно. Нарушението, за което е образувано и проведено дисциплинарното производство срещу Чавдаров е за извършеното нарушение на КЕПБМ, чрез извършване на констатираните административни нарушения, а именно превоз на риба без документи за произход и превоз в нерегистрирано по реда на чл. 246 от Закона за ветеринарно-медицинската дейност нарушение по чл. 50, ал. 1, т. 2 и чл. 50, ал. 3 от Закона за рибарството и аквакултурите. В хода на дисциплинарното производство е установено, с влязло в сила съдебно решение, че съставеното въз основа на този акт наказателно постановление е отменено, като е установено, че в случая не е било извършено соченото административно нарушение. Освен това при преценка на съставомерността на извършеното от страна на Чавдаров дисциплинарният състав е направил пълен анализ на всички събрани в хода на производството доказателства, включително и тези на св. Юмер. Тези доказателства са преценени поотделно и в съвкупност, при което направеният извод за липсата на предпоставките по чл. 307, ал. 2 ЗСВ е правилен, тъй като от тях не се установява наличие на виновно поведение от страна на Чавдаров, както правилно е прието от дисциплинарно наказващия орган. Това е така, тъй като безспорно по делото е установено, че същият от субективна страна е смятал, че извършва приятелска услуга на Фейзи, тъй като не е знаел вида на товара. Дори да се приеме, че е възприел, при пристигането си на мястото, където е бил товарът, че в описаните от св. Юмер и в съставените актове от служители на РУ на МВР Кърджали и на ИАРА актове черни чували има риба, при липсата на каквито и да било доказателства, че в случая се е касаело до превоз на риба за стопански цели отново не е налице виновно поведение от страна на Чавдаров, доколкото нарушението по чл. 50 ЗРА, за което административно нарушение е бил съставен акт на Чавдаров, е именно за превоз на риба за стопански цели и е неотносимо към превоза на риба от любителски риболов. От така установеното следва, че съзнаването, че се извършва превоз на риба с автомобила му, доколкото само по себе си не представлява нарушение в общия случай, с изключение на превоза за стопански цели не може да обоснове извод за наличие на виновно поведение. При това макар от обективна страна да е установено превоз на риба в количества над допустимите за любителски риболов отново не се установява извършване на дисциплинарното нарушение от субективна страна предвид изложеното по-горе. Ето защо дисциплинарнонаказващия орган обосновано и правилно приема, че Чавдаров не е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал.3, т.3 ЗСВ и не му е наложено наказание. При така установеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Изводите на първоинстанционния съд са базирани единствено на показанията на един от свидетелите, като въз основа на тези показания съдът е направил извод за наличие на виновно поведение от страна на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност лице. Виновното поведение обаче е свързано с личните възприятия и субективната преценка на това лице и изводът за наличието му или не следва да бъде направен след съвкупен анализ на всички събрани в хода на производството доказателства, което не е сторено от първоинстанционния съд, но е съобразено при постановяване на обжалваното пред него решение на ПК при ВСС. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново по съществото на спора, с което жалбата против решението на ПК при ВСС бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК администрацията при подателя на жалбата Прокуратурата на Република България следва да бъде осъдена да заплати на Висш съдебен съвет Прокурорска колегия деловодни разноски в размер на 70 лв., представляващи заплатена държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав