Решение № 6824 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11338/2018 г.

Решение № 6824 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11338/2018 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Петкова от [населено място] срещу решение № 4350 от 27.06.2018 г. по адм. дело № 10753/2017 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на М. Петкова срещу решение № 2153-21-224/04.09.2017 г. на директора на ТП на НОИ София-град. В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения в жалбата се иска отмяна на същото и връщане на преписката със задължителни указания на административния орган по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът – Директорът на ТП на НОИ София-град чрез юрисконсулт Медарова представя писмени бележки, в които оспорва касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото и при извършената служебна проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Петкова срещу решение № 2153-21-224/04.09.2017 г. на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/57 от 25.07.2017 г. на ръководител по "Пенсионно осигуряване" в ТП НОИ- София-град, с което на М. Петкова на основание чл. 68, ал. 1-3 и чл. 69 б от КСО е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Приел е, че на 29.05.2017 г. касаторката е подала заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 б от КСО. Длъжностното лице по пенсионното осигуряване е зачело осигурителен стаж, както следва: от III категория – 4 години, 5 месеца и 24 дни, от II категория – 19 години, 9 месеца и 22 дни и от I категория – 9 години, 10 месеца и 18 дни. С разпореждане № [ЕГН]/57 от 25.07.2017 г. на ръководител по "Пенсионно осигуряване" в ТП НОИ- София-град на Петкова е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ при условията на чл. 69 б от КСО, тъй като лицето не отговаря на изискването за наличие най-малко на 10 години трудов стаж от първа категория. Разпореждането е оспорено по административен ред и с решение от 04.09.2027 г. Директорът на ТП на НОИ София-град е оставил жалбата без уважение и е потвърдил разпореждането. За да постанови това решение органът е приел, че трудът положен от лицето в периода 14.09.1989 г. до 08.12.1989 г. не следва да се зачита като такъв от първа категория. Установено е, че въз основа на договор № 1684/14.09.1989 г. през този период лицето е било назначено на длъжност "ватман-ученик" и се е учило да управлява трамвайна мотриса. След завършване на курса лицето трябва да се яви на изпит пред КАТ и след получаване на свидетелство за управление на трамвайна мотриса да се назначи на длъжност "ватман". Това е станало едва на 13.02.1990 г. с договор № 389. За горепосочения период на основание чл. 78, ал. 2 от КТ лицето е получавало стипендия в размер на 140 лева за пълно работно време. За този период Петкова не е изпълнявала същинските трудови функции присъщи на длъжността ватман изразяващи се в превоз на пътници по предварително определен маршрут и през цялото законоустановено работно време. Във връзка с гореизложеното административният орган с решение от 04.09.2017 г. е отхвърли жалбата на М. П. като е приел, че разпореждането на органа по пенсиониране е правилно, тъй като трудът положен от лицето за периода 14.09.1989 г. до 08.12.1989 г. не следва да се зачита като такъв от първа категория труд. С процесното решение е отхвърлена жалбата на Петкова срещу решението на директора на ТП на НОИ София-град. За да постанови този правен резултат съдът след като е обсъдил доказателствата по преписката и събраните по делото такива, е приел, че в хода на съдебното производство не са събрани доказателства, които да оборват констатациите на административния орган, че трудовият стаж на Петкова за периода 14.09.1989 г. до 08.12.1989 г. не е такъв от първа категория. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните по спора факти и обстоятелства, обсъдил е представените доказателства, които са относими, допустими и необходими, както и доводите на страните, въз основа на което е извел обосновани и правилни изводи, които се споделят напълно от настоящия състав. Спорният момент в делото е дали трудът положен от касаторката за периода 14.09.1989 г. до 08.12.1989 г. следва да се зачита като такъв от първа категория. Категоричният отговор на този въпрос е, че този труд не следва да се зачита от първа категория. Въз основа на всички събрани по делото доказателства, а именно назначаването на длъжност "ватман-ученик", изплащането за стипендия, вместо трудово възнаграждение, явяването на изпит за получаване на свидетелство за управление на трамвайна мотриса и след това сключване на трудов договор за длъжност "ватман", наличието на инструктор по време на обучението, липсата на пътници по време на това обучение, значително по-малък стрес, на който са подложени учениците-ватмани, следва да се направи обоснования извод, че трудът положен от ученик-ватман не съответства на напрежението, психологическия стрес и задълженията на лицата назначени на длъжност "ватман", поради което не може да се приеме идентичност на условията на труд и неприложимост на разпоредбата на чл. 6 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.);. Правилно е отказано отпускане на ЛПОСВ при условията на чл. 69 б от КСО, тъй като не е налице едно от изискванията, а именно лицето да има положен труд от първа категория в размер на 10 години. В настоящия случай този труд е 9 години, 10 месеца и 18 дни. Като е приел гореизложеното административният съд е постановил едно правилно съдебно решение, което следва да се остави в сила. С касационната жалба не се представят доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на съда в обжалваното решение. Искането на ответника по касация за присъждане на направени разноски е основателно. Следва да са осъди касаторката да заплати на ТП на НОИ София-град разноски по делото в размер на 100 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,