Решение № 13187 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 901/2020 г.

Решение № 13187 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 901/2020 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Димитров, от [населено място], чрез пълномощника му адв. Ж. Йорданов, срещу Решение № 1920 от 13.11.2019 г., постановено по адм. дело № 2405/2019 г. по описа на Административен съд Бургас в частта, с която е отхвърлен иска му против [община], за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, заплатено адвокатско възнаграждение за защита в производството по КНАХД № 313/2019 г. по описа на Административен съд - Бургас, с доводи за неговата неправилност и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му в тази част, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявеният срещу общината иск. Претендира разноски в пълен размер за двете инстанции. Ответникът - [община] не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административният съд Б. е уважил частично предявения от Л. Димитров против [община] иск за обезщетение на причинени имуществени вреди в размер на 300 лева от отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление № НП-301 от 01.02.2018 г., издадено от заместник-кмета на [община], представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за защита по НАХД № 4225/2018 г. по описа на Районен съд - Бургас, като е отхвърлил иска в останалата му част за сумата над 300 лева до претендирания размер от 600 лева, като неоснователен. С оглед на уважената част от иска е осъдил ответника да заплати на ищеца и сторените по делото разноски в размер на 110 лева. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с НП № НП-301 от 01.02.2018 г., издадено от заместник-кмета на [община], на Л. Кирилов Димитров, за нарушение на чл. 56, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за устройство на територията, вр. чл. 25, ал. 1, ал. 2 от Наредбата за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на [община] и на основание чл. 233 от ЗУТ, е наложена глоба в размер на 500 лева. НП е обжалвано и с Решение № 15 от 04.01.2019 г., постановено по НАХД № 4225/2018 г. по описа на Районен съд Бургас е отменено. Решението на РС – Бургас е потвърдено с Решение № 770 от 18.04.2019 г. постановено по КНАХД № 313/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас. Съдът е установил още, че в производството по обжалване на НП пред РС - Бургас, Димитров е упълномощил адвокат Ж. Йорданов, видно от пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 09.10.2018 г., като страните са договорили заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, платено изцяло в брой на същата дата. В производството пред АС-Бургас, Димитров отново е бил представляван от адв. Йорданов, видно от пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 21.03.2019 г., съгласно който е било договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, но не са били уговорени начинът и срокът за плащането му. Въз основа на тази фактическа установеност, от правна страна административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на отговорността на ответника и е уважил исковата претенция частично в размер от 300 лева. В останалата част исковата молба за сумата от 300 лева до претендирания размер от 600 лева е отхвърлил като неоснователна и недоказана. Решението в частта, с която искът на Л. Димитров е уважен за сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление № НП-301/01.02.2018 г., издадено от заместник-кмета на [община], вследствие заплатено адвокатско възнаграждение за защита по НАХД № 4225/2018 г. на Районен съд - Бургас не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на обсъждане в настоящото производство. В останалата част решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за частична основателност на исковата претенция. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Първоинстанционното решение е обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон. Въз основа на установената фактическа обстановка от съда е изведен единствено възможният и правилен извод за частична доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди по приложимия закон, в приетия от съда размер. С Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Доказателствената тежест е на ищеца, който с допустимите по ГПК доказателства и доказателствени средства следва да докаже претенцията си за обезщетяване. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищеца е наложено административно наказание – глоба, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. В съдебното производство пред РС Бургас е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) договор между адвоката, осъществил правната защита и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд и доказващ реалното заплащане на договорените суми, подлежащи на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ По отношение наличието на реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебните производства пред РС Бургас и АС Бургас по обжалване на наказателните постановления, съдът обосновано е приел за установено, че само в производството пред РС Бургас ищецът е доказал реално понесена имуществена вреда, представляваща доказано заплатени разходи за адвокатска защита и съдействие в размер на 300 лева. В производството пред АС Бургас, ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е установил по безспорен и категоричен начин, че е заплатил възнаграждението, което претендира да бъде обезщетено в размер на 300 лева реално, тъй като в договорът за правна защита и съдействие от 21.03.2019 г. не е посочен начинът и срокът на заплащане на сумата. В тази връзка остава недоказано по делото да е извършено плащане в брой на договореното адвокатско възнаграждение от 300 лева за касационната инстанция, както и не са налице и други доказателства за извършването на такива плащания по банков път или по друг начин. Съдът от първата инстанция правилно е заключил, че представения договор за правна защита и съдействие от 21.03.2019 г. не установява, че на посочената дата е било извършено плащане на сума от 300 лева, а само е било договорено плащането на адвокатско възнаграждение в такъв размер, за което обаче няма доказателства да е платено. Отсъствието на който и да е от елементите от фактическия състав на приложимата правна норма – чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ води до неоснователност на претенцията. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила в тази част. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно и не следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение