Решение № 467 от 19.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2442/2011 г.

Решение № 467 от 19.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2442/2011 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Главният прокурор е отправил до ВКС по реда на глава тридесет и трета от НПК искане за възобновяване на нохд № 11841/2010 г. на Софийския районен съд, което последният е прекратил. Делото е прекратено с определение от 24 юни 2011 г., издадено по реда на отменената глава двадесет и шеста от НПК, както и по силата на § 66 от преходните и заключителни разпоредби на същия Закон за изменение и допълнение на НПК, с който е отменена глава двадесет и шеста (ДВ, бр. 32/2010 г.). В отправеното искане за възобновяване на нохд № 11841/2010 г. главният прокурор е отразил подробно хронологията на делото, след което е изложил доводи за разбирането си, че СРС не е разполагал с упражненото от него правомощие и че разглеждането на делото трябва да продължи по общия ред. Искането за възобновяване е поддържано в съдебното заседание на тази инстанция, а заинтересуваният от неговото отхвърляне подсъдим по прекратеното дело - Н. Д. Т., поддържа това. Върховният касационен съд намери, че трябва да отхвърли искането на главния прокурор. Не е допуснато претендираното в него съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на основанията за възобновяване на наказателните дела (чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК). Този състав на ВКС не споделя виждането, че преди да бъде отменена глава двадесет и шеста от НПК ("Разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия"), нейното приложение е било ограничено само в досъдебната фаза на делата. Макар и поначало правилни, съображенията на главния прокурор за предназначението на отменените особени правила не държат сметка за още едно, намиращо се не в специалната глава, а в глава двадесет и първа ("Въззивно производство") - правилото, че въззивният съд може да прекрати наказателното производство "и когато първоинстанционният съд не е упражнил правомощието си по чл. 369, ал. 4" (чл. 334, т. 4 НПК в редакцията му, променена също с цитирания вече ЗИДНПК). С други думи, докато са съществували, особените правила по глава двадесет и шеста от НПК са включвали и особеното правомощие на въззивния съд да наложи прекратяване на наказателното производство, което първоинстанционният съд е бил длъжен да постанови, но в нарушение на чл. 369, ал. 4 НПК не е сторил. В последната разпоредба става въпрос за част от възможните хипотези на разглеждане на дело по глава двадесет и шеста от НПК: обвиняемият е поискал делото му да бъде разгледано в съда, защото са изтекли сроковете по чл. 368, ал. 1 НПК за максимална продължителност на досъдебното производство; съдът се е произнесъл по молбата на обвиняемия, като е установил основанията по чл. 368, ал. 1 НПК и е върнал делото на прокурора, за да го продължи най-късно в двумесечен срок по някой от начините, посочени в чл. 369, ал. 1 НПК; прокурорът е постъпил по един от тези начини, но след внасяне на делото в съда, съдът отново го е върнал на прокурора, за да бъдат отстранени допуснатите на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила и - евентуално - делото внесено отново в съда в едномесечен срок; прокурорът обаче или изобщо не е внесъл делото за разглеждане, или го внесъл след изтичане на месечния срок, или, макар и в този срок, но без да отстрани констатираните по-рано процесуални нарушения, или - пак в срока - но след допускане и на нови съществени нарушения на процесуалните правила. Ако в някой от изброените накрая случаи, по-конкретно, прокурорът внесе делото за разглеждане и съдът приеме да го разгледа, всеки, постановен от съда акт за решаване на делото по друг начин, освен за неговото прекратяване, би подлежал на отмяна от въззивния съд, и този по-горен съд сам би прекратил наказателното производство по делото на основание чл. 369, ал. 4 НПК. Нещо повече - ако, по силата на цитирания по-горе чл. 334, т. 4 НПК (част. отм.), въззивният съд е бил длъжен сам да приложи особеното прекратително основание по чл. 369, ал. 4 НПК, същото задължение, но съобразно чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК, трябва да се приеме за съществувало до 28 май 2010 г. (влизането в сила на ЗИДНПК) и за ВКС (в този смисъл вж. р. 14/25 февр. 2009 г. по нд № 730/2008 г. на I н. о., необн. в Бюл. ВКС). Но щом като при действалата уредба по глава двадесет и шеста от НПК прилагането на косвено включения в нея чл. 369, ал. 4 е могло да бъде дори наложено от по-горния съд при бездействие на първоинстанционния, по аргумент за по-силното основание (a fortiori) трябва да се приеме, че първоинстанционният съд и сам би могъл да отстрани собственото си нарушение, като, макар и със закъснение, постанови прекратяването на наказателното производство, което е пропуснал. Точно такъв е случаят и по сегашното дело. Оспореното сега прекратяване на нохд № 11841/2010 г. е трябвало да стане още при постъпване на делото на 20 септември 2010 г., когато прокурорът е внесъл обвинителния акт срещу Н. Т. за същото деяние, за което на 24 февруари с. г. СРС е прекратил предишното дело срещу него - нохд № 10488/2007 г., и го върнал на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила. Очевидно е, че между двете посочени дати е изтекъл срок, много по-дълъг от едномесечния по чл. 369, ал. 3 НПК (отм.), но вместо да спази разпореждането на закона в ал. 4 от последния и да прекрати наказателното производство срещу Т., СРС е приел да разгледа делото и го е разглеждал в множество открити и закрити заседания (включително по повод изразяваното от подсъдимия несъгласие с това процесуално развитие) до неговото прекратяване на 24 юни 2011 г. с определението, оспорено сега от главния прокурор. Според ВКС, за правилността на оспореното прекратяване е без значение не само това, че СРС е започнал да разглежда нохд № 11841/2010 г. по общия ред, а го е приключил по особения, но и това, че когато е прекратявал предишното нохд № 10488/2007 г., първоинстанционният съд не се е позовал изрично на чл. 369, ал. 3 НПК (отм.). Пропускът вероятно не е случаен, а друг израз на допуснатото от СРС нарушение на разпоредбата. Същественото според ВКС е, че както тази разпоредба, така и чл. 288, ал. 1 НПК, който съдът е приложил, за да прекрати нохд № 10488/2007 г., нямат различие по отношение на обвиняемия - различни са само последиците за по-нататъшния ход на делото. Прокурорът обаче, на когото е било върнато делото, няма основание да иска тези последици да са предвидените по общия ред, а не според отмененото особено правило, след като всъщност делото е преминало от досъдебната в съдебната си фаза, тъкмо по реда на отменената глава двадесет и шеста от НПК. В последната насока няма никакъв спор и сам главният прокурор слага в началото на хронологията, посочена в искането за възобновяване, приложението на чл. 369, ал. 1 НПК (отм.) в определението на СРС от 15 юни 2007 г. по нчд № И-1205/2007 г. Началото в хронологията на делото, впрочем, прави безспорна и приложимостта на § 66, ал. 1 ПЗРЗИДНПК - съдебното производство по глава двадесет и шеста от НПК е започнало, но е останало неприключено, след като сега оспореният от главния прокурор съдебен акт е един от възможните за неговото приключване по чл. 369, ал. 5 НПК (отм.), включително по реда на чл. 334, ал. 1, т. 4 НПК (част. отм.). Ето защо ВКС-I н. о., с оглед и на приложимите разпоредби от глава тридесет и трета от НПК