Решение № 1233 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12886/2011 г.

Решение № 1233 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12886/2011 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е образувано по жалба на Венка Иванова Трифонова, Капка Генчова Пахлер и Росица Генчова Стоянова, в качеството си на наследници на Иван Михайлов Чалев, срещу решение № 686 на МС от 13.09.2011 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Струма", Лот 1, от км 305+220,53 до км 322+000" на територията на област Перник и област Кюстендил, (обнародвано в ДВ, бр. 72 от 16.09.2011 г.) в частта му, с която е определено парично обезщетение за поземлен имот с пл. № 163004 от землището на село Дяково с ЕКАТТЕ 24791, община Дупница, посочен под № 424 в пр. № 1 от решението. Жалбоподателите считат, че определеният с административното решение размер на обезщетението е занижен и като такъв не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС. В хода на делото по същество, жалбоподателката Венка Трифонова, подържа възраженията против законосъобразността на акта, като моли съда да уважи жалбата и да постанови решение съобразно заключението на вещото лице. С жалбата са претендирани разноски, но без приложен списък по чл. 80 от ГПК до приключване на делото по същество. Ответникът по делото - Министерският съвет на РБ, представляван от юрк. Василев, счита жалбата за неоснователна. Разноски не се претендират. Заинтересованите страни - Министърът на финансите, Министърът на регионалното развитие и благоустройството и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители поддържат изложеното от ответната страна. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че жалбата е процесуално допустима като редовно подадена от надлежни страни, и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Разгледана по същество е основателна поради следните съображения: На основание процедура по чл. 34а, във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 686 на МС от 13.09.2011 г. е отчужден в цялост имот с пл. № 163004, с площ от 2 дка, попадащ в землището на село Дяково. Обезщетението за имота е оценено на стойност от 731 лева като имотът е разглеждан като земеделска земя - нива. Стойността на определеното обезщетение от административния орган е посочена въз основа на оценка, възложена на 4.08.2011 г. и изготвена на 10.08.2011 г. Оценката на имотите е извършена по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, поради липса на установени пазарни свидетелства, позволяващи определянето на пазарни цени. Административния орган е възприел изцяло посочената в оценката стойност и същата е възпроизведена като дължимо равностойно парично обезщетение в издаденото административно решение. С определение от 12.10.2011 г. по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждаваните имоти, съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Поради липса на относими пазарни свидетелства, установено след справка в регистрите на Служба по вписванията - Дупница, позволяващи определянето на пазарна цена, вещото лице Катя Дринова е изготвило заключението по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС. Според вещото лице равностойното парично обезщетение за имота (нива, IV-та кат., неполивна, с площ от 2 дка, отстояща на 7 км от благоприятен основен пазар (Дупница) и на 1,250 км от строителните граница на населено място, не граничещ до път с трайна настилка) възлиза на 537,5 лева/дка или общо 1075 лева. Стойността на земята е изведена съобразно методиката по Наредба за определяне на цени на земеделски земи по отношение оценката на земеделската земя. Жалбоподателя не е представил доказателства за наличието на пазарни свидетелства, опровергаващи констатациите на ответната страна за липсата на такива, потвърдени и от приетата експертиза. При така установеното и като съобрази, че ответната и заинтересованите страни не оспорват установените от вещото лице характеристики на отчуждавания имот, определящи начина на изчисляване цената на земеделската земя, съдът намира, че определеното от административния орган обезщетение от 731 лева е неравностойно спрямо стойността на отчуждения имот. В тази връзка следва да се посочи, че видно от оценителския доклад по преписката (л. 188), административната оценка е основана на невярно определени корекционни коефициенти за отстояние до основните пазари и до урбанизирана територия по отношение на земеделската земя. По изложените съображения настоящият състав, приема, че следва да кредитира и възприеме посочения в приетата по делото съдебно-оценителна експертиза размер на дължимото парично обезщетение и да измени административното решение като увеличи размера на обезщетението от 731 лева на 1075 лева. С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъде уважено искането на жалбоподателите за присъждане на разноски. От приложените по делото доказателства се установяват реално направени такива в размер общо на 200 лева - депозит за вещо лице (л. 216). Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение,