Решение № 6464 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1757/2012 г.

Решение № 6464 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1757/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Лидия Семова Инжова, действаща като едноличен търговец с фирма "Лидия Инжова", гр. Смолян за отмяна на решение № 117/21.04.2010 г. по адм. дело № 21/2009 г. на Административен съд - Смолян, влязло в сила с решение № 583 от 12.01.2012 г. по адм. дело № 7941/2011 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което жалбата на Инжова против заповед № РД-14-581/17.12.2008 г. на заместник-началника на ДНСК - София за премахване на незаконен строеж "ресторант "Старата къща", изграден в поземлен имот № 218025, кв. 11 по плана на к. к. "Пампорово", е отхвърлена. Молителката поддържа, че са налице нови обстоятелства, което не са взети предвид при решаване на делото и излага съображения по тълкуването на събраните в хода на делото доказателства и прилагането на закона. Моли, на основание чл. 239, т. 1 от АПК, решението да бъде отменено, а делото - върнато на съда за ново разглеждане. Ответникът - началникът на Дирекция за национален строителен контрол - София оспорва молбата за отмяна и моли да бъде отхвърлена. Ответникът - Горовладелска производителна кооперация "Пампорово", гр. Чепеларе не изразява становище по молбата. За да се произнесе по молбата за отмяна, настоящият петчленен съдебен състав взе предвид следното: С решение № 117 от 21.04.2010 г. по адм. дело № 21/2009 г. на Административен съд - Смолян, чиято отмяна се иска, влязло в сила с решение на Върховния административен съд от 12.01.2012 г. по адм. дело № 7941/2011 г., жалбата на молителката против заповед № РД-14-581/17.12.2008 г. на заместник-началника на ДНСК - София за премахване на незаконен строеж "ресторант "Старата къща", находящ се в поземлен имот № 218025, кв. 11 по плана на к. к. "Пампорово", е отхвърлена. Като прецени изложеното по-горе и молбата за отмяна съобразно посочените в нея основания Върховния административен съд, петчленен състав, констатира следното: Молбата е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В случая нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, изяснен по-горе, не са изложени. Всички съображения в молбата са относно тълкуването на събраните в хода на делото и обсъдени от съда факти и доказателства и прилагането на закона, т. е. доводи, които сочат на незаконосъобразност и необоснованост на решението, чиято отмяна са иска. Тези аргументи обаче не могат да бъдат взети предвид в настоящото производство, което е извънреден, извънинстанционен способ за контрол и отмяна на влезли в сила съдебни решения, когато те са неправилни поради някоя от причините, посочени в чл. 239 от АПК, но не и на основанията, предвидени в чл. 209, т. 3 от АПК. Поради изложеното съдът приема, че условията на чл. 239, т. 1 от АПК не са изпълнени, нови обстоятелства по смисъла на цитираната норма не са установени, а следователно не са налице предпоставките за отмяна на атакуваното решение на това основание. Молбата за отмяна е неоснователна и следва да се отхвърли. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав,