Решение № 331 от 7.6.2024 г. на ВКС по г.д. № 20238002102581/2023 г.

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Пи Ес Хотели“ООД срещу решение №.32/11.02.22 по г.д.№.540/21 на ОС Ловеч в частта, с която е обезсилено решение №.260105/3.09.21 по г.д. №.507/19 на РС Троян в частта му за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 6164, 64лв., ведно с лихва за забава от 15.11.18 до окончателното изплащане, със съответно произнасяне по разноските. Поддържа се, че решението е незконосъобразно Ответната страна „Профилактика, рехабилитация и отдих“ЕАД оспорва жалбата. С определение №.571/9.02.24 е допуснато касационно обжалване във връзка с въпрос относно процедирането на въззивния съд при нередовна искова молба и основанието за прекратяване на делото и обезсилване на първоинстанционното решение. С обжалваното решение е прието, че производството е недопустимо като проведено по нередовни сезиращи актове; дадените от въззивната инстанция конкретни указания не са били изпълнени с постъпилите молби за уточнение-посочен е единствено периода, за който е издадена процесната фактура, както и деня, от който е настъпила забавата на ответника (във връзка с определяне началния момент на обезщетението за забавено изпълнение) - по останалите аспекти на указанията не са изложени фактически твърдения; при това положение исковата молба продължава да е нередовна - защото ищецът не посочва правно релевантни факти, не очертава фактическото основание, от което извежда претендираното срещу ответника притезание, и съдът не е в състояние да даде правна квалификация и да разпредели доказателствената тежест между страните. В отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното: Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор - и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. В случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, като производството по делото се прекрати /ТР 1/9.12.13 по тълк.д.№.1/13, ОСГТК/. По основателността на касационната жалба: С исковата молба са били предявени две претенции: за главница –сумата 6164, 64лв. по фактура №.76/15.11.18, с която се твърди, че ответникът се е обогатил неоснователно, доколкото е консумирал еленергия от собствен на ищеца трафопост, която не е заплатил, и за лихви - от датата на издаване на фактурата 15.11.18 до окончателното изплащане /при предявена на 4.06.19 искова молба/. След оставянето на исковата молба без движение от въззивната инстанция с указания за уточняването им, е конкретизиран период, за който се търси сумата като стойност на консумирана, но незаплатена еленергия по процесната фактура; неуточнен е останал размера на мораторната лихва за забава за времето от 15.11.18 до датата на предявяването на иска 4.06.19. При тези обстоятелства претенцията за заплащане на главница е била достатъчно уточнена - с оглед изложените пред двете инстанции до постановяване на въззивното решение фактически твърдения, очертаващи нейния предмет, а тази за лихва до предявяването на иска – неуточнена - поради непосочване на размер на претендираната сума /законна лихва до окончателното изплащане на главницата се начислява при поискване от датата на подаване на исковата молба/. При това положение и с оглед отговора на правния въпрос следва да се приеме, че е било налице основание за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството само по отношение на претенцията за лихви за времето от 15.11.18 до датата на исковата молба /4.06.19/; относно претендираната главница в размер на 6164, 75лв. такова не е било налице предвид наличието на достатъчно уточнена /с обстоятелствена част и петитум/ искова молба. Като не е разгледала иска за горната сума по същество, а е обезсилила първоинстанционното решение и е прекратила производството по него, въззивната инстанция е постановила незаконосъобразен съдебен акт. Той подлежи на отмяна, а делото – на връщане за разглеждане от друг състав на въззивния съд и постановяване на акт по съществото на спора – след обсъждане на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните. В частта относно претенцията за лихви до предявяването на исковата молба въззивното решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди. С оглед разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за присъждане на разноски. Доколкото е подадена и частна жалба от „Профилактика, рехабилитация и отдих“ЕАД срещу опр.№.856/21.11.22 по г.д.№.540/21 на ОС Ловеч-с което е отказано изменение на въззивното решение в частта за разноските чрез присъждане на такива предвид прекратеното производство по исковете на ищеца /по която е образувано ч.г.д.№.2580/23, ІІІ ГО, присъединено за общо разглеждане към настоящото г.д. №.2581/23, ІІІ ГО, с опр.№.570/9.02.24 по ч.г.д.№.2580/23/, това определение трябва да бъде отменено предвид отмяната на въззивното решение и връщане на делото за ново гледане, като въпросът за разноските следва да се реши при новото разглеждане и с оглед неговия изход. Мотивиран от горното и на основание чл.281 т.3 пр.2 ГПК и чл.293 ал.3 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето гражданско отделение,