Решение № 2019 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2258/2015 г.

Решение № 2019 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2258/2015 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Триада маркет енд дистрибюшън" АД, представено от адв. Иво Иванов срещу решение № 7649/10.12.2014 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 5631/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 2251200312/15.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София в потвърдената при оспорването по административен ред част. Доводите на касатора са за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон, съществените процесуални правила и необоснованост. Като противоречащ на материалния закон определя пропускът на първостепенния съд да възприеме допуснати в извънсъдебната фаза на производството съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи писмените и гласните доказателствени средства, които според него установяват осъществяването на доставките на стоки и услуги и отправя упреци към преценката им, извършена от съда, за да отрече съществуването на претендираното за тях право на приспадане на данъчен кредит. Отрича относимостта към заявеното от него право на данъчен кредит на поведението на преките му доставчици и на предходните на тях. Обвързва разрешаването на спора за преобразуването на финансовия му резултат по ЗКПО с изхода на този по ЗДДС. Иска отмяна на решението и на РА. Претендира деловодни разноски. В о. с. з. на 17.02.2016 г., чрез повереника си адв. Виктория Терзиева, касаторът е навел довод за нищожност на РА поради липса на компетентност на органа по приходите възложил ревизията. В същото заседание и във връзка с нововъведеното основание за неправилност на първоинстанционното решение, е представено заверено копие от заповед № РД-01-06/4.01.2010 г. на териториалния данъчен директор. Съобразено с новото основание за касационно оспорване е и искането за отмяна на първоинстанционното решение и за прогласяване на нищожността на РА. Ответникът по касация - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София отрича основателността на касационната жалба. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Пред АССГ е оспорена частта от ревизионен акт № 2251200312/15.01.2013 г., с която са установени в тежест на "Триада маркет енд дистрибюшън" АД допълнителни задължения за ДДС в общ размер 260 286.07 лева и за закъснителна лихва в общ размер 91 792.52 лева в резултат на извършена корекция на декларираните от РЛ резултати за отделни данъчни периоди по ЗДДС от м. 04.2007 г. до м. 02.2012 г. До пълния размер на установените задължения - за ДДС в размер 260 548.44 лева и лихва за забава 91 953.24 лева РА е отменен при оспорването по административен ред. Основание за разпоредената корекция е отказът да се признае правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер 257 728.77 лева, упражнено по издадени от "Тим Дизайн" ЕООД, "Дизайн Арт Студио" ЕООД, "СТ Реклама" ЕООД, "Паралел 05" ЕООД, "ВВИ Контракт" ЕОООД, "Трик 05" ЕООД, "Стройпроект 07" ЕООД, "Бовал" ЕООД, "СВ Инженеринг" ЕООД, "Скорпион 2007" ЕООД, "Кентавър Комерс 09" ЕООД и "Крос Игзаминейшън 2004" ЕООД фактури с предмет СМР, строителни и рекламни материали, както и начисляването в д. п. м. 09.2010 г. на ДДС в размер 2 557.30 лева на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС за липсващи стоки. В мотивите на РА е извършено увеличение на декларираните от РЛ счетоводни финансови резултати за отчетните 2007 - 2011 г. и като последица е намален размерът на данъчната загуба за тези данъчни периоди без в разпоредителната част на акта да са установени задължения за корпоративен данък. За да откаже на ревизираното лице претендираното от него данъчно предимство, приходната администрация е зачела резултатите от насрещните проверки на преките и предходните на тях доставчици и е извършила оценка на представените от тях и от РЛ писмени доказателствени средства /договори, приемо-предавателни протоколи, протоколи обр. 19; извлечения от счетоводни регистри/. Изводи във вреда на жалбоподателя са направени от отсъствието на доставчиците от данъчните им адреси и пропускът да представят исканите им документи; за някои доставки и от механизма на плащането - по банков път с изтегляне на средствата в деня на плащането; от последващата дерегистрация за целите на ДДС за някои оператори по веригата от доставките; установени публични задължения на доставчиците и др. Общ за всички доставчици е фактическият извод, че липсват доказателства за ДМА и персонал за изработване на рекламните материали и за извършване на строителните услуги. Заключението е за документиране от издателите на фактурите на доставките на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС, които не са осъществени от тях. Като е изключено изпълнение на СМР от преките и предходните доставчици, е направен фактически довод за осигурен от получателя резултат. С отсъствието на данъчно събитие е мотивиран основан на чл. 70, ал. 5 ЗДДС отказ. С оспореното решение административният съд е отхвърлил оспорването на РА в потвърдената от ДД "ОДОП" част. Интерпретацията му на фактите и правото не е извършена по доставчици и групи доставки. Изследвани са елементите от динамичния фактически състав на ревизионното производство от възлагането на ревизията до издаването на РА без да са установени съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът не е обсъдил нито едно конкретно доказателствено средство от множеството допуснати в извънсъдебната фаза на производството. В обхвата на оценъчната му дейност са включени единствено част от събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателствени средства - заключенията на ССЕ и СТЕ, изслушването на вещите лица; показанията на свидетеля Илиев и съпоставката на издадената от "Стройпроект 07" ЕООД фактура № 309/28.09.2007 г. и договора между жалбоподателя и доставчика от 27.08.2008 г. в контекста на установения факт на смъртта на представителя на доставчика на 28.09.2007 г. При откритото от съда производство по оспорване на част от представените в съдебната фаза на производството писмени доказателствени, обобщението в решението е за недоказаност на оспорването. Решаващият извод на съда е за наличие на данъчна измама, като основание да се откаже правото на приспадане на данъчен кредит. Като самостоятелно основание за отказа е възприета нередовността във формата на данъчните фактури. В първоинстанционното решение са следвани установяванията на органите по приходите за извършено от РЛ счетоводно отчитане по сметка 609 "Други разходи" на липси/брак на стоково-материални запаси на стойност 12 786.48 лева и е определено като правомерно основаното на разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС начисляването на ДДС в размера на ползвания данъчен кредит от 2 557.30 лева. В частта по ЗКПО съдът е обсъдил редът за определяне на данъчната основа чрез преобразуване на СФР и извършените с РА корекции на декларирания от жалбоподателя финансов резултат. Приел е, че корекциите на администрацията са довели до нов положителен финансов резултат и са определени допълнителни публични вземания. Споделил е позицията на органите по приходите за плащането по неосъществените от издателите на фактурите доставки като проява на отклонение от данъчно облагане, коята следва да се поправи по реда на чл. 16 ЗКПО. Първоинстанционното решение е неправилно. При действието на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК в тежест на администрацията е установяването на спазването на изискванията на закона при издаването на административния акт. В обхвата на предпоставките за законосъобразност на акта е и компетентността на издалия го орган - чл. 160, ал. 2 от ДОПК и чл. 146, т. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Спецификата на ревизионното производство като динамичен фактически състав обуславя действителността на заключителния му акт от компетентността на органа, с чийто акт се поставя началото на производството /чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК/ и на този възлагащ възлагащ правомощие на орган по приходите да издаде РА /чл. 119, ал. 2 от ДОПК в редакцията до 1.01.2013 г./. Компетентността по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК за определяне на орган по приходите властен да възлага ревизии принадлежи на директора на ТД на НАП. Част от ревизионната преписка е класираната на л. 37 от канцеларското дело на АССГ заповед РД-01-06/4.01.2010 г. на директора на ТД на НАП София, в която предоставянето на правомощия да възлагат ревизии е на органи, определени чрез посочване на физическите лица упражняващи функциите на орган по приходите с определена длъжност. Под № 13 от т. I на тази заповед е посочена Таня Тодорова Велева, която е възложила приключилата с ревизионен акт № 2251200312/15.01.2013 г. ревизия и е определила компетентния за издаването на РА орган по приходите. В представеното от повереника на касатора копие на заповед РД-01-06/4.01.2010 г. на директора на ТД на НАП София в раздел I не съществува т. 13 и Таня Велева не е измежду длъжностните лица, натоварени с компетентност по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Създаването от приходната администрация на различни по съдържание актове от значение за компетентността на участващите в ревизионното производство органи по приходите е несъвместимо с принципа на законност по чл. 2, ал. 1 ДОПК и препятства изследването на компетентността в контекста на общото правило на чл. 7, ал. 1 ДОПК и проявлението му чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК в ревизионното производство. С представеното от касатора копие на заповед РД-01-06/4.01.2010 г. на директора на ТД на НАП София е разколебано убеждаващото въздействие на приложената в ревизионната преписка заповед със същия номер. Затова и доказването на компетентността на възложилия ревизията орган по приходите от носещата доказателствената тежест страна е непълно. Щом заповедта за поставяне на началото на ревизионното производство е издадена от некомпетентен административен орган, това засяга валидността на заключителния акт. Прогласяването на нищожността на РА от първостепенния съд е била дължимо. Пропускът му да го стори е преодолим по реда на чл. 222, ал. 1 АПК с отмяна на първоинстанционното решение и обяваване на нищожността на РА в обжалваната част. При този изход на спора на касатора се следват деловодни разноски в размер 23 058.48 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение