Решение № 394 от 14.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1934/2011 г.

Решение № 394 от 14.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1934/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за проверка по реда на възобновяването на влязлото в сила определение № 109 от 17.03.2011 г. постановено по ЧНД № 85/2011 г. по описа на Павликенския районен съд. В искането се поддържа основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1т. 1 НПК, като се излага съображение, че неправилно са определени типа затворническо заведение и първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при групиране на наказанията на осъдения Н. Т. Е.. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения Осъденият не е взел становище по искането, а служебно назначения му защитник изразява становище, че е основателно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе констатира следното: С определение № 109 от 17.03.2011 г. постановено по ЧНД № 85/2011 г. Павликенският районен съд е групирал наказанията на осъдения Н. Т. Е. по присъдите по НОХ дело № 397/2010 г., НОХ дело № 416/2010 г., НОХ дело № 494/2010 г. и НОХ дело № 514/2010 г., като на основание чл. 25, ал. 1 НК му е определил за изтърпяване общо наказание от една година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален "строг" режим в затворническо общежитие от закрит тип. Определението не е обжалвано и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е основателно. В производството по групиране наказанията на осъдения, съдът се ръководи от данните, съдържащи се в приложеното свидетелство за съдимост. Той е длъжен да определи общо наказание в размер на най-тежкото когато са извършени множество отделни престъпления преди да има влязла в сила присъда, за което и да било от тях и да определи отделно изтърпяване на наказанието за престъпление, което се намира извършено в условията на рецидив с тях. По делото е приложена справка за съдимост рег. № 123 от 2.03.2011 г. на Бюро за съдимост при Павликенския районен съд, в която са отразени четири влязли в сила присъди. Деянията, за които е осъден по три от присъдите са извършени през месец юли 2010 г., а деянието по четвъртата присъда е извършено през месец май същата година. Тълкувайки тези данни, от една страна съдът законосъобранозно е приел, че деянията по четирите присъди са извършени в условията на реална съвкупност, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да било от тях и са налице изискванията на чл. 25, ал. 1 НК за определяне на общо наказание в размер на най-тежкото, но от друга страна е направил незаконосъобразен извод, че не се касае до първоначално осъждане, а за лице по отношение на което са постановени четири самостоятелни присъди. При реална съвкупност на престъпления е налице едно осъждане, макар да са постановени различни присъди за отделните престъпления. Затова съдът следва да отчете поредността на това осъждане при решаване въпроса за режима на изтърпяване на наказанието и типа затворническо заведение, където осъденият да бъде настанен първоначално при спазване на законодателната уредба в специалния Закон за изпълнение на наказанието и задържането под стража /ЗИНЗС/, уреждащ различни режим и тип затворнически заведения, в която осъденият да бъде настанен първоначално. Законодателната уредба е поставена в зависимост от характера на престъплението, за което е осъждането и съдебното минало на дееца. От наличните данни по делото е видно, че определеното за изтърпяване наказание една година лишаване от свобода е първо по ред, макар да са наложени отделни наказания по четирите присъди и по размер е по-малко от пет години. Осъденият е от категорията лица по чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС и за това първо осъждане, при отсъствие на изключенията по чл. 59, ал. 2 от същия, е следвало да бъде настанен в затворническо общежитие от открит тип и да му бъде определен първоначален лек режим. Като е приел че наличието на самостоятелни присъди е пречка осъждането да се счита първо по ред и е определил наказанието да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, съдът е допуснал нарушение на закона. То е особено съществено по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и е основание за възобновяване производството по делото. Касационната инстанция има правомощие да го отстрани чрез изменяване на определението, тъй като основанието за възобновяване е в полза на осъдения. В този смисъл съдебният акт следва да бъде изменен, като бъде определен първоначален лек режим в затворническо общежитие от открит тип при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от една година на осъдения Н. Т. Е. по групираното наказание Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение