Решение № 2076 от 20.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2797/2016 г.

Решение № 2076 от 20.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2797/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 405а, ал. 7 от Кодекса на труда /КТ/. Образувано е по касационна жалба от Р. Ц. И., като управител и представляващ "БАБУ РАЙ" ЕООД със съдебен адрес гр. В., чрез процесуален представител адвокат П. С., срещу решение № 113 от 16.12.2015 г. на Административен съд В. по адм. дело № 323/2015 г. С него се отхвърля жалбата на "БАБУ РАЙ" ЕООД против постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение и предписание за сключване на трудов договор между "БАБУ РАЙ" ЕООД и работника Б. И. П.. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр. С. не взема становище по делото. Ответникът, Б. И. П. чрез процесуален представител адвокат Иванова взема становище за неоснователност на жалбата, по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираните постановление и предписания, издадени на основания чл. 405а от КТ. Възраженията са били за незаконосъобразността им с искане за отмяна. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е от фактическа страна, че във връзка със станала злополука на 26.04.2015 г. с лицето Б. И. П. на 23.07.2015 г. е извършена проверка от старши инспектор към ИА "Главна инспекция по труда" С. и е констатирано, че пострадалото лице е изпълнявало трудова дейност като наето лице от фирма "БАБУ РАЙ" ЕООД, изразяваща се в добив на дървесина в обект на фирмата с определено работно време, с машини на фирмата и трудово възнаграждение. При анализ на събраните доказателства съдът е извел правен извод за неоснователност на жалбата и като такава я е отхвърлил. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при представяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. по делото е установено по безспорен начин в административното и съдебното производство, че отношенията между "БАБУ РАЙ" ЕООД и Б. И. П. са трудови, изразяващи се в престиране на труд от негова страна за добив на дървесина. Установени са основните елементи на трудовото правоотношение - място на работа, работа с машини на работодателя, трудова функция - добив на дървесина, организация на трудовия процес от фирмата работодател, заплащане на труда и поведение на постарадалия и другия работник в съответствие с подчиненост на фирмата работодател израз на което е сигнализиране на фирмата при настъпилата злополука. Всички тези факти са безспорни и еднозначно установени от доказателствата по делото, които съдът е обсъдил във връзка едни с други и поотделно и извел обосновани изводи от фактическа страна. При правилни констатации е изведен правен извод за законосъобразност на оспорените административни актове и правилно жалбата е била отхвърлена като неоснователна. Възраженията на дружеството са обсъдени и правилно не са били кредитирани. В касационната жалба отново се оспорват фактическите констатации и се поддържат възражения за нарушения при издаване на актовете, но такива нарушения не се установяват при касационната проверка. При изложеното по горе решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането за присъждане на разноски за настоящата инстанция в полза на ответника Б. И. П. на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗА/ и чл. 8, ал. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 500 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК ВАС шесто отделение