Решение № 4029 от 27.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 399/2022 г.

Решение № 4029 от 27.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 399/2022 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Р. Ш. чрез процесуален представител адвокат Т. Р. Ш. против решение № 1624 от 28.10.2021 г. на Административен съд Бургас по адм. дело № 1136/2021 г. С него се отхвърля жалба на Р. Ш. с адрес в гр. Бургас против решение на ТП на НОИ Бургас № 2103-02-6#2/29.04.2021 г., с което е оставено в сила разпореждане № РНП-3-4-02-00895548/18.03.2021 г. С последното на основание чл. 98, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 113 и чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО е разпоредено Р. Ш. да възстанови добросъвестно получена сума в размер на 1087. 54 лв, представляваща разлика за периода от 1.10.2019 г. до 29.02.2021 г. от надвзета сума за пенсия, без лихва до изтичане срока за доброволно изпълнение. Мотивите на разпореждането са, че с разпореждане № 14/5.02.2021 г. е променен размерът на получаваната от Р. Ш. пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 1.10.2019 г. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд шесто отделение като взе предвид жалбата, обжалваното решение, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ Бургас, оставящо в сила разпореждане от 19.03.2021 г., с което се постановява възстановяване на надвзети суми за пенсия, получени добросъвестно от Р. Ш. за периода 1.10.2019 г. до 28.02.2021 г. без лихва в срока на доброволното изпълнение. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Приел разликата за дължима за възстановяване с оглед постановеното разпореждане № 14 от 5.02.2021 г. л. 130-132 от делото. По делото са изложени и мотиви, относими към разпореждане № 14/5.02.2021 г. каквито мотиви са били изложени и от административния орган в обжалваното решение. Тези мотиви обаче са неотносими към разпореждане № РНП-3-4-02-00895548 от 18.03.2021 г., тъй като разпореждане № 14 от 5.02.2021 г. не е предмет на решение № 2103-02-6#2 от 29.04.2021 г. и на съдебното производство пред съда. Независимо от факта, че административния орган и съдът са се произнесли в мотивите си относно разпореждане № 14 от 5.02.2021 г. в диспозитивите то не е споменавано, а се съдържа само разпореждане № РНП-3-4-2-00895548 от 18.03.2021 г., което е правилния предмет по делото. При тези съображения мотивите относно разпореждането от 18.03.2021 г. са, че сумата се дължи като взета в повече от дължимата лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за периода от 1.. 10. 2019 г. до 28.02.2021 г. Така постановеното решение е правилно. С разпореждане № 14 от 5.02.2021 г. личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Р. Ш. е изменена като е намален размерът считано от 1.10.2019 г. Това разпореждане няма данни да е обжалвано и то подлежи на предварително изпълнение съгласно чл. 117а КСО. При това положение издаденото последващо разпореждане от 18.03.2021 г. като взема предвид разпореждане № 14 от 5.02.2021 г. правилно отразява намаления размер на пенсията и постановява възстановяване на надвзетата сума. Въпросите дали пенсията е изменена правилно не е предмет на настоящето производство, в което е спорен само въпросът, правилно ли е изчислена разликата на надвзетата сума. При тези съображения са неотносими касационните доводи относно разпореждане № 14 от 5.02.2021 г., което не е предмет на настоящето производство. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховен административен съд шесто отделение