Решение № 10023 от 24.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 256/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция Митница Бургас в Агенция "Митници" чрез юрк. Димитров срещу Решение 1324 от 15.11.2022 г., постановено по адм. дело 1124/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, с което, по жалбата на Й. Иванов, гр. Бургас, [адрес], е отменено Решение 32-177083/31.05.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас, с което по подадена митническа декларация с МRN 21BG001007030136R6/13.04.2021 г., е извършена корекция на митническа стойност на стока под режим на допускане за свободно обращение и са установени публични задължения в размер на 521,14 лева мито и 1155,31 лева ДДС заедно с лихва за забава. Наведени са касационните основания по чл. 209, т. 3, предложение 1 и 3 АПК за неправилност на решението - нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът моли за отмяна му като бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба, Й. Иванов, чрез адв. Василева, в писмен отговор оспорва нейната основателност и иска присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Пред Административен съд Бургас е оспорено Решение 32-177083/31.05.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас, с което по подадена митническа декларация с МRN 21BG001007030136R6/13.04.2021 г., е извършена корекция на митническа стойност на стока под режим на допускане за свободно обращение и са установени публични задължения в размер на 521,14 лева мито и 1155,31 лева ДДС заедно с лихва за забава. Оспореният административен акт е издаден след осъществен на основание чл. 48 от Регламент 952/2013 във връзка с чл. 84 от ЗМ последващ контрол на подадена от Иванов декларация във връзка с внос от САЩ на употребяван пътнически автомобил марка Додж, модел Чалънджър, катастрофирал, при която е установено, че митническата стойност е определена на база цена на автомобила 3800 щатски долара съгласно приложена фактура 37098/12.02.2021 г., издадена от Global Auto Exchange. Митническият орган анализирал информация за автомобил със същите характеристики и идентичен номер на шаси, открита на електронен сайт www.autoauctions.io, според която на аукцион от 17.02.2021 г. обявената продажна цена за автомобил с идентичен номер на шаси и "odometer 73 482 actual miles" в страната на износа е в размер на 6975 USD, или, посочената в сайта цена превишава значително декларираната пред митническите органи при допускане за свободно обращение. С тази констатация е мотивирано възникването на основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност. В отговор на искане за представяне на доказателства за потвърждение на декларираната цена, извършените плащания във връзка със стоката и писмени обяснения от вносителя Иванов е посочил, че търговското досие по сделката, включващо фактура, транспортни документи и плащания към бюджета е представено на митническите органи в момента на деклариране на стоката. Съобразно чл. 22, § 6 от Регламент /ЕС/ 952/2013 ответникът е уведомен, че поради възникнали основателни съмнения ще бъде определена нова митническа стойност на декларираната от него стока по митническата декларация по подробно изложени мотиви, възпроизведени и в оспореното решение. Според издателя му липсват доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена, а приложената фактура не съдържа всички необходими реквизити, удостоверяващи договорните условия по сделката и не може да служи в подкрепа на декларираните данни в МД относно митническата стойност. Според Сertificate of title for a vehicle с дата 21.01.2021 г. собствеността върху превозно средство е на Progressive Casualty Insurance, идентифициран като продавач на проведения аукцион, поради което не се установява по безспорен начин достоверността на датата, към която е сключена сделката между Global Auto Exchange и Иванов; данните за пробег на превозното средство в представения регистрационен талон съвпадат с информацията от аукциона. Няма доказателства да е настъпила промяна в състоянието на автомобила към датата на аукциона и към датата на допускането му за свободно обращение. От коносамента се установява, че автомобилът е натоварен на 08.03.2021 г. с отправно пристанище Маями, САЩ и пристанище на разтоварване Бургас. Митническите органи обобщават, че представената фактура не е подкрепена с достатъчно доказателства и не може да служи за митнически цели. Прието е, че продажната цена в размер на 6975 USD е действително платена цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и същата следва да послужи за определянето на неговата митническа стойност съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в нормативно установената форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Този извод е формиран поради липсата на достоверни доказателствени източници, които да обосноват приложимостта на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 по отношение на процесния автомобил. Съдът е приел, че не са налице достатъчно данни, които да мотивират основателни съмнения на митническите органи, той като те са се позовали на разпечатка от произволен интернет сайт. Тази информация нито е част от митническите информационни системи, нито данните са събрани по надлежния ред, поради което същите не се ползват с доказателствена сила. Според съда, непредставянето на договор между страните по сделката не води до заключението, че декларираната митническа стойност не е договорната стойност, действително платена или подлежаща на плащане. Наред с това, разпечатките от сайта www.autoauctions.io не сочат, че именно оспорващият е закупил процесния автомобил за сумата от 6975 USD. След като в общите условия на посочения сайт е изтъкнат информативният и неангажиращ характер на данните в него, не може да се приеме, че това е действителната договорна стойност на стоката. Административен съд Бургас е приел, че при издаване на оспорения акт митническият орган не е анализирал всички факти и обстоятелства от значение за случая. На първо място не е отчетено състоянието на автомобила катастрофирал, налагащо по-задълбочена проверка на същото съобразно чл. 188, ал. 1, в) от Регламент /ЕС/ 952/13 или да бъде изготвена експертна оценка на стойността на автомобила. По тези съображения решаващият състав е достигнал до извод, че като не е приел декларираната договорна стойност на процесната стока и е определил нова такава единствено съобразно публикуваната информация за проведен аукцион за процесния автомобил в интернет сайт на трета държава, директорът на ТД Митница Бургас е постановил незаконосъобразен административен акт при липса на предпоставките, установени в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във вр. с чл. 70, § 1 във вр. с чл. 71, § 1, б. "д", подб. i) от Регламент (ЕС) 952/2013 г.. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд правилно е дефинирал спора по делото, а именно: митническите органи дали са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент /ЕС/ 2015/2447, който предвижда възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в случаите, когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. В случая митническият орган е поставил под съмнение представената фактура за действително платена цена за внесения автомобил въз основа на разпечатки от сайт на търговско дружество, регистрирано в трета страна, без да съобрази, че в "Общите условия" на същия сайт има изрична резерва относно актуалността и достоверността на информацията в него. При липсата на данни, че посоченият автомобил с идентичен VIN е продаден на Иванов след участието му в аукцион, митническите органи необосновано са приели, че посочената в сайта продажна цена е договорната стойност на стоката по чл. 70, § 1 от Кодекса. Съдържащата се в цитирания сайт информация обаче не е част от митническите информационни системи, нито данните в нея са събрани по надлежния ред, за да могат да се ползват с доказателствена сила, имаща превес спрямо тази на представената фактура. При липсата на съпътстващи продажбата документи, които да доказват по несъмнен начин условията на продажбата, договорената и заплатената/дължима цена като условие за продажбата на внесената стока, то не са налице и основания за възникване на съмнения в митническите органи по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение за действително платената цена на внесената стока. Дори и да бе обосновано възникването на съмнения за фиктивност на декларираната договорна стойност, липсата на достатъчно данни за установяване на несъмнената договорна стойност на стоката е следвало да се преодолее чрез прилагане на вторичните методи по чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Тъй като това не е сторено, а митническата стойност е определена по чл. 70, §1 и §2 въз основа на предположения, основани на разпечатки от чуждестранен сайт, законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че митническият орган не е спазил предвидения в Регламента ред за определяне на митническата стойност. По този начин той е допуснал нарушение на приложимия материален закон и в резултат на това е издал незаконосъобразен административен акт. Като е отменил същия, Административен съд Бургас е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане, в полза на ответника по касация се следват разноски, каквито Иванов е направил за заплащане на възнаграждение на адв. Василева в размер на 450 лв. по договора за правна защита и съдействие, сключен на 23.12.2022 г. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,