Решение № 8083 от 30.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14445/2018 г.

Решение № 8083 от 30.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14445/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Д. Тохчалиев от [населено място], [община], [област] чрез процесуален представител адвокат Е. Велков от Адвокатска колегия - Смолян, против Решение № 393/8.10.2018 г. постановено по адм. дело № 237/2018 г. по описа на Административен съд Смолян. С него се отхвърля жалбата му против Решение № 1012 – 20 - 97# 1/07.08.2018 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Смолян (ТП на НОИ – Смолян), с което е оставено в сила Разпореждане № 204 – 00 – 201 - 1/04.07.2018 г. на ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ – Смолян и жалбоподателят е осъден да заплати разноски в размер на 150 лева. Поддържат се доводи за неправилност на решението на административния съд, поради наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, като се иска отмяната му. Моли да се присъдят сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Смолян в писмено становище по делото оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, разгледана по същество жалбата е неоснователна. Пред Административен съд Смолян е обжалвано Решение № 1012 – 20 - 97# 1/07.08.2018 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Смолян (ТП на НОИ – Смолян), с което е оставено в сила Разпореждане № 204 – 00 – 201 - 1/4.07.2018 г. на ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ – Смолян, с което на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО) е разпоредено да бъде спряно производството по изплащане на парично обезщетение за безработица на Д. Тохчалиев. Съдът е разгледал по същество жалбата, която я счел за неоснователна. От приетите за установени правнорелевантни факти е видно, че касаторът и "Сервисиос Агриколас Л. " ЕООД (SERV. AGRICOLAS L. SLU), със седалище и адрес на управление Испания, Валядолид 5, населено място Ла Куева де Роа, пощенски код 09135 са обвързани от сключения между тях срочен трудов договор. Съгласно него Д. Тохчалиев е бил длъжен да изпълнява работа като земеделски работник спрямо работодателя си, който е регистриран в Испания, за времето от 8.05.2017 г. до 22.05.2017 година, с място на работа - с. Войводиново, обл. Пловдив, България. По делото пред административния съд се представя фирмена комуникация за колективен трансфер на работници, като в нея е прието, че се съдържат данни, които по същество представляват основания за спиране на изплащането на ПОБ по смисъла на чл. 54г, ал. 4 КСО. Административният съд възприема това обстоятелство, тъй като в ИА "ТИТ" не е постъпвало заявление приложение № 2 по чл. 12, ал. 1 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, приета с ПМС № 382 от 29.12.2016 г. (обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г.), по силата на което работодателят или предприятието, което осигурява временна работа от държава членка или от трета държава, или определено от него лице, подава в агенцията заявление, което съдържа посочените в текста данни. Липсата на такова заявление до компетентния български орган е прието от съда, че с основание разколебава извода за наличие на реално командироване на работника в Република България и съответно на валидно възникнало трудово правоотношение. Съгласно отправеното запитване до ОД на МВР – Смолян, относно пребиваването на лицето извън територията на България, е получен отговор, според който Тохчалиев е напуснал България на 6.05.2018 г. и се е завърнал обратно на 12.05.2018 година. Периодът на осигурена заетост на лицето, което е било наето от SERV. AGRICOLAS L. SLU, е удостоверен в документ U1. Със заявление от 21.06.2018 г. касаторът е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а КСО. В заявлението е посочено, че правоотношението с осигурителя е прекратено, считано от 23.05.2018 година. При тези фактически установявания ръководителят на осигуряването и безработица при ТП на НОИ – Смолян с процесното разпореждане от 4.07.2018 г. е спрял изплащането на обезщетение за безработица на лицето. За да мотивира основанието за спиране на образуваното административно производство органът се е позовал на чл. 54г, ал. 4 КСО. Счел е, че са налице данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване на изплащане на обезщетението. За административния орган е било от съществено значение доказването по безспорен начин на престиране на труд според договорено от Тохчалиев и испанското дружество. При така установените относими факти е прието от съда, че са налице материалните предпоставки на чл. 54г, ал. 4 КСО за спиране на производството и жалбата като неоснователна е отхвърлена. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 54г, ал. 4 КСО, длъжностните лица по чл. 54ж, ал. 1 КСО спират с разпореждане производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица, когато има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението и или е необходимо изясняване на осигурителния стаж и / или осигурителен доход при прилагане на разпоредбите на международни договори, по които Република България е страна. Предвид получената информация в ТП на НОИ - Смолян е налице несъответствие в данните досежно претендираното обезщетение от лицето, поради което законосъобразно е било спряно административното производство по изплащане на обезщетението за безработица. Спирането има временен обезпечителен характер и охранява предотвратяването на неоснователни плащания по държавното обществено осигуряване. В случая очевидно е налице необходимост, от една страна да се установи истинността на подаваните данни от осигурителя "SERV. AGRICOLAS L., SLU", а от друга съответно упражняваната трудова дейност от лицето, във връзка с депозираното заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. Съгласно разпоредбата на чл. 54а КСО в относимата редакция, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168, не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда. Извършените проверки от страна на компетентните държавни органи на територията на България и резултатите от тях, сочат за наличието на данни по смисъла на чл. 54г, ал. 4 КСО, които обосновават материалната законосъобразност на акта. Безспорно в конкретната хипотеза е необходимо е да се извърши проверка за установяване на действителните осигурителни права на лицето. Съгласно чл. 55, ал. 1 от АПК спряното производство ще бъде възобновено служебно или по искане на една от страните, след като отпаднат основанията за спирането му. Доколкото за осигуряване на координация на националната осигурителна система на Испания и на България приложение намира Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на схемите за социална сигурност (ОВ L 166, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в ОВ L ЗЗ, 2008 г., стр. 12), то същият в общия текст на чл. 61 признава осигурителния стаж като основна предпоставка за придобиване на осигурителни права. Българският осигурителен стаж се включва в използваното по - общо понятие "осигурителен период", което може да обхване и периоди на трудова заетост и на пребиваване, когато по законодателството на отделната държава членка на Европейския съюз тези периоди имат осигурителноправни последици. Обстоятелството, че компетентните български институции са поискали представяне на допълнителна информация, документи или подкрепящите ги доказателства, необходими за установяването на правата и задълженията на Д. Тохчалиев по повод на изплащане на обезщетението за безработица и на това основание са спрели образуваното административно производство, не ограничава правата, които той има по чл. 45 и чл. 49 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС). При положение, че е налице различие на законодателствата на двете държави (България и Испания) в областта на социалната сигурност и политика, прогласеният в член 4, параграф 3 ДЕС принцип на лоялно сътрудничество задължава компетентните национални органи да използват всички средства, с които разполагат, за да постигнат целта на основните права на гражданите на Европейския съюз (вж. напр. Решение от 1 октомври 2009 г., Leyman, C 3/08, EU: C: 2009: 595, т. 49 и цитираната съдебна практика). В този смисъл разпореждането за спиране на образуваното административно производство по изплащане на обезщетението за безработица, доказва необходимостта от извършване на проверка на претендираните осигурителни права на лицето, свързани с отпускане на съответното социално плащане и зачитане на осигурителни периоди за положен труд на територията на друга държава членка на Европейския съюз. Една такава мярка (спиране на производството по изплащане на обезщетение за безработица), не би надхвърлила необходимото за постигането на ефективна координация на социалната сигурност между двете държави членки на ЕС, защото последните остават отговорни за организирането и финансирането на собствените си социалноосигурителни схеми. Следователно обжалваното решение на директора на ТП на НОИ - Смолян и потвърденото с него разпореждане издадено от ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ - Смолян са в съответствие с принципа на пропорционалност, който е основополагащ за правото на ЕС, част от което е и Регламент 883/2004. Оспорените актове са материално законосъобразни и като е потвърдил същите, Административен съд Смолян е постановил правилно решение, което при липса на посочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора пред настоящата инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат възложени заявените от ответника разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които съгласно изискванията на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ възлизат на сумата от 100, 00 лева. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, шесто отделение,