Решение № 8400 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14438/2017 г.

Решение № 8400 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14438/2017 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. П. К. срещу решение № 1913 от 01.11.2017 г. по адм. дело № 2431/2017 г. по описа на Административен съд В., 21 състав. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място, касаторът твърди, че изводът на съда за законосъобразност на обжалваната заповед за ПАМ не е изграден на пълен и всеобхватен анализ на фактите и приложимите материалноправни разпоредби. На второ място, поддържа, че необосновано не е прието, че адресатът на заповедта извършва хотелиерски услуги в обитаваното от него жилище и съответно, попада в обхвата на чл. 2, т. 3 от Търговския закон. В обобщение изразява становище за неправилност на извода на съда за законосъобразност на административния акт, формиран при неправилно прилагане на материалния закон. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което заповедта да бъде отменена. Претендира разноски. Ответникът - директорът на дирекция " Контрол" при ТД на НАП В., не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред АС В. е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № 288-ОП от 11.08.2017 г., издадена от директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП В., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект - незаетите към запечатването неотдадени за ползване срещу възнаграждение стаи от общо шест в недвижим имот, находящ се в гр. В., к. к. "С. К. и Е.", ул. "47 -а" № 16, стопанисван като вила /хотел "Пиеро", за срок от 14 дни. Установено е, че на 09.08.2017 г., инспектори от ТД на НАП - В. са извършили проверка на вила "Пиеро", находяща се в гр. В., к. к. "Св. Св. К. и Е." и установили, че обектът представлява 6 стаи, стопанисван като вила/хотел "Пиеро" от Д. К., като стаите се рекламират за отдаване в платформата "booking. com" като хотели или вила "Пиеро" под наем срещу заплащане. Прието било, че това обявяване по същество представлява публично оповестяване на обстоятелството че вила "Пиеро" има статут на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ПРЗ на ЗДДС, а стопанисващото я лице за търговец. След като било констатирано, че в обекта не е монтирано и въведено в експлоатация фискално касово устройство, при покупката на една нощувка не е издаден касов бон, било прието, че е извършено нарушение на чл. 7, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 1, б. "б" от ЗДДС. Предвид констатациите от проверката на Кирякова е съставен АУАН № F321436/15.08.2017 г., въз основа на който административно-наказващият орган е издал наказателно постановление № 17-291785/10.10.2017 г., с което на Д. К. за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /Наредба № Н-18/13.12.2006 г./ е наложил имуществена санкция в размер на 1 000 лв., на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, след като е приел, че лицето не е изпълнило задължението си да монтира и въведе в експлоатация ФУ, на което да се отчитат приходите от продажби. На 11.08.2017 г. директорът на дирекция "Контрол" в ТД на НАП В. е издал и процесната заповед за налагане на ПАМ. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по приходите по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Според съда адресатът на ПАМ, въпреки че не е регистриран като търговец, е извършвал хотелиерски услуги срещу заплащане в описания обект / вила"Пиеро"/ и не е изпълнил задължението за монтиране, въвеждане в експлоатация на ФУ. Решението е валидно, допустим, но неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС, принудителна административна мярка "запечатване на обект за срок до един месец", независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага спрямо лице, което не спази реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в НАП на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. Логическото и систематично тълкуване на визираната норма сочи, че налагането на тази мярка е обусловено от установяването на посоченото деяние, което съставлява административно нарушение, определено като такова съобразно чл. 185 от ЗДДС. Н. на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. изрично регламентира задължението на лицата, извършващи продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП фискални устройства от датата на започване на дейността на обекта. Правилно съдът се е концентрирал върху спорния момент дали отдадените под наем стаи във вила "Пиеро" съставляват търговска дейност. Разпоредбата на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС дава легално определение на понятието "търговски обект" - всяко място, помещение или съоръжение /например: маси, сергии и други подобни/ на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели /например: офис, жилище или други подобни/, да е част от притежаван недвижим имот /например: гараж, мазе, стая или други подобни/ или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. Касаторът е твърдял, че процесният обект се ползва като семейно жилище и съответно, е приложима нормата на чл. 2, т. 3 от ТЗ, според която не се смятат за търговци лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища. От друга страна, се е позовал и на чл. 4, т. 6 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, който съдържа изключение от нормата на чл. 3 от Наредбата, като е посочено, че лице, което извършва дейност на наемодател, ако е физическо лице, което не е търговец по смисъла на ТЗ, не е длъжно да монтира и въвежда в експлоатация и да използва ФУ. Обосновано съдът е приел, че в процесния случай не важат цитираните разпоредби. На първо място, нормата на чл. 4, т. 6 от Наредбата се отнася до физически лица - наемодатели по смисъла на ЗЗД, а Д. К. не попада в тази хипотеза - тя не отдава под наем по смисъла на ЗЗД стаи от вила "Пиеро", а извършва туристическа дейност - хотелиерство, тъй като отдаването под наем на стаи във вила "Пиеро", която тя стопанисва и се ползва като семейно жилище де факто представлява семеен хотел по смисъла на чл. чл. 3, ал. 2, т. 1, б. "б" от Закона за туризма. Този извод се извлича и от представеното по делото Удостоверение № 800 за определяне на категория от две звезди за вила "Пиеро" с валидност до 02.08.2018 г., като издаденото удостоверение е именно с цел извършване на хотелиерска дейност по аргум. от нормата на чл. 111 и сл. от Закона за туризма. На второ място, не е налице и изключението по чл. 2, т. 3 от ТЗ, доколкото липсват категорични доказателства, че процесният имот е обитавано от лицето жилище. В представената пред проверяващите декларация от Кирякова от 09.08.2017 г. е отразено, че същата стопанисва обекта вила "Пиеро" с отдаване на стаи под наем, като стаите са общо шест на брой и заплащането се извършва в брой, като се издава разписка за приетите суми. В заповедта е отразено, че целият имот се състои от шест стаи, като всичките се отдават под наем. Т. е. не се установява по несъмнен начин, че лицето ползва имота като жилище. Основателно е твърдението на касационния жалбоподател, което е поддържано и пред първата инстанция, че процесната заповед за ПАМ съдържа в диспозитива си негоден обект за изпълнение. В административния акт е посочено, че запечатването се отнася до обекта - незаетите към датата на запечатването - неотдадените за ползване срещу възнаграждение стаи от общо шест от процесния недвижим имот. Не става ясно за кои точно стаи следва да се приложи мярката, респ. дали се прилага за целия обект - вила "Пиеро". Описаният обект е неопределен, доколкото се поставя условие да се запечатат неотдадените за ползване срещу възнаграждение стаи от общо шестте такива в имота, т. е. към датата на запечатването органът да преценява кои точно стаи да запечата. Липсата на достатъчна индивидуализация на обекта, спрямо който се налага процесната ПАМ, прави незаконосъобразна обжалваната заповед. Като е достигнал до друг извод и е отхвърлил жалбата на лицето срещу оспорения индивидуален административен акт, АС В. е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и да се постанови друго, с което да се отмени заповедта за ПАМ. При този изход на спора, в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски в общ размер на 165 лева, представляващи внесена държавна такса в размер на 10 и 5 лева и уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие / на л. 25 от адм. дело № 2431/2017 г. по описа на АС В./. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,