Решение № 10386 от 12.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15692/2008 г.

Решение № 10386 от 12.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15692/2008 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена са две касационни жалби против решение № 429/4.07.2008 г., постановено по адм. дело № 901/2007 г. по описа на Административен съд гр. Плевен, с което е изменен акт за установяване на публично държавно вземане № 4/12.12.2007 г. на директора на Басейнова дирекция "Дунавски район" с център гр. Плевен относно размера на дължимата такса за водоползване и заустване за периода 2006 г. и съответната лихва. С жалба, подадена от директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център гр. Плевен (БДДР) решението се обжалва в частта, с която съдът е изменил АУПДВ, като е намалил размера на определените задължения за такса за водоползване и заустване за периода 2006 г. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че размерът на таксата е определен въз основа на представената от "в и К" ЕООД гр. Видин справка за добиваните и зауствани водни количества, подписана от управителя на дружеството, поради което тази справка удостоверява действително добитите и заустени водни количества през процесния период. Според касатора съдът не е направил разлика между цената на услугата по доставяне, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, която се определя от съответното "в и К" дружество на абонатите му и се утвърждава от ДКЕВР съгласно разпоредбите на Закона за регулирането на водоснабдителните и канализационни услуги (ЗРВКУ), отменил чл. 193, ал. 2 и ал. 3 от Закона за водите (ЗВ) по силата на § 7, ал. 1 от ПЗР на закона, от една страна, и държавната такса за правото на използване на водите, която е дължима съгласно чл. 194, ал. 1 ЗВ, поради което неправилно е изменил АУПДВ, като е приел, че таксата се дължи само за ползваните количества вода. Счита, че неправилно е да се определя таксата за водовземане на база фактурирани на потребителите услуги, които се определят от ДКЕВР на основание чл. 12, т. 1-3 ЗРВКУ, докато таксата за водовземане е нещо отделно и независимо и се дължи на основание чл. 194, ал. 1 ЗВ. По подробни съображения в този смисъл касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против АУПДВ № 4/12.12.2007 г. на директора на БДДР гр. Плевен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С жалба, подадена от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД ("В и К"ЕООД) гр. Видин, представлявано пълномощника си адв. Пл. Георгиев, се оспорва решението в частта, с която актът е изменен с останал дължим остатък в размер на 6985, 14 лв., представляваща част от незаплатена главница в размер на 131978, 27 лв. Касаторът твърди, че решението в тази част е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че с постановеното решение обжалваният акт е изменен във вреда на обжалващия го субект, тъй като с него определеното задължение за плащане на лихва е било в размер на 5845, 11 лв., докато с решението това задължение е увеличено на 6985, 14 лв., с което е влошено положението на дружеството-жалбоподател. Същите аргументи касаторът излага и по отношение на размера на задължението за главница - 6985, 14 лв., представляваща незаплатена част от цялото задължение от 131978, 27 лв., като твърди, че съдът е определил за заплащане различно по произход, основание и размер задължение от това по обжалвания АУПДВ. Счита, че съдът е излязъл извън предмета на спора, като е разгледал и се е произнесъл по въпроса кога са внасяни дължимите суми и каква е лихвата за забавеното им внасяне, след като тези въпроси не са били предмет на разглеждане в обжалвания акт и съответно не са били предмет на жалбата, с която съдът е сезиран. Претендира се присъждане на направените разноски. Всяка от страните оспорва касационната жалба на другата страна, по която има процесуалното качество на ответник и моли съответно да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата на "в и К" ЕООД, гр. Видин и за основателност на жалбата на БДДР - гр. Плевен. Счита, че съдът неправилно е приел, че жалбоподателят е изплатил изцяло таксата за 2006 г. на база фактурирани количества на потребителите, и неправилно е приложил нормата на чл. 193 ЗВ, тъй като приложимата норма е тази по чл. 194 ЗВ, включваща не само потребените количества вода, но и тези, които се губят по мрежата. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбите касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Плевен е изменен Акт № 4/12.12.2007 г. за установяване на публично държавно вземане, издаден от директора на Басейнова дирекция "Дунавски район" - Плевен, с който е установена дължимата от "в и К" ЕООД гр. Видин такса за водоползване и ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за 2006 г., на основание чл. 194, ал. 1 и § 9 от Закона за водите в размер на 53939, 54 лв., от които главница в размер на 48094 лв. и законна лихва върху нея в размер на 5845, 11 лв. за периода 1.02.2007 г.-12.12.2007 г., като след изменението остава задължение за неплатена такса за водоползване и ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за 2006 г. в размер на 6985, 14 лв. главница, незаплатена част от цялото задължение в размер на 131978, 27 лв. - такса за 2006 г. и 6985, 14 лв. - лихва за забавено плащане върху сумата за периода от 1.02.2007 г. до 12.12.2007 г. С решението съдът е осъдил Басейнова дирекция "Дунавски район" да заплати на "в и К" ЕООД гр. Видин разноски по делото в размер на 1185 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че при определянето на размера на дължимите такси административният орган неправилно е взел предвид добитите водни количества от повърхностни и водни източници въз основа на годишна справка от "в и К" ЕООД гр. Видин за периода 2006 г. Според съда, неправилно не е отчетена действащата до 11.08.2006 г. разпоредба на чл. 194, ал. 3 ЗВ, в която е предвидено, че за правото на водоползване се заплаща такса, определена с тарифа на министерския съвет. До влизане в сила на изменението на чл. 194 ЗВ с "в, бр. 65 от 11.08.2006 г. законът не въвежда отнетия обем вода като база за определяне на таксата за водоползване. Дължимата до този момент такса се определя като такса за водоползване, т. е. като такса за реално ползваните водни количества, а едва с посоченото изменение законодателят е въвел като база за определяне на дължимата такса отнетия от водоизточника обем вода - чл. 194, ал. 2 ЗВ. Предвид това съдът е направил извода, че за периода от 1.01.2006 г. до 11.08.2006 г. дължимата такса следва да бъде определена съобразно ползваните количества вода и в тази връзка е взел предвид заключението на вещото лице по съдебната експертиза, изслушана по делото, относно реално ползваните количества вода, които се различават от добитите водни количества. Затова е приел, че директора на БДДР неправилно е приложил разпоредбите на чл. 194, ал. 1 и ал. 2 ЗВ (в сила от 11.08.2006 г.) по отношение на целия период 2006 г., с което е нарушил материалния закон и целта на закона. В тази връзка съдът е приел, че за правото на водоползване на воден обект и за заустване на отпадъчни води в повърхностни води се дължат такси съгласно чл. 194, ал. 1 ЗВ, като съгласно ал. 3 те се определят според тарифа на Министерския съвет. Съгласно действащата към 2006 г. тарифа, таксата за ползване на воден обект се определя на база ползван годишен воден обем, въз основа на справка-отчет за показанията на монтираните, работещи и отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства, при липсата на работещи и отговарящи на нормативните изисквания устройства таксата се определя на база разрешения годишен обем. Според редакцията на чл. 194, ал. 1 ЗВ, действащата до 11.08.2006 г. таксата се заплаща за правото на водоползване, а не на водовземане и поради това не е следвало да се определя на база отнети водни обеми от водоизточника, който принцип е бил изцяло променен с новата редакция на закона, обн. "в, бр. 65/2006 г., регламентиращ таксата за водовземане на база отнетия обем вода, а таксата за заустване - на база масата на индивидуалните замърсители. Съдът е приел, че при съставянето на акта не са допуснати сочените от жалбоподателя съществени нарушения на административно производствените правила, издаден е от компетентен административен орган в рамките на определените му правомощия и в предвидената форма и реквизити съгласно чл. 59 АПК. Според съда актът е мотивиран, като в него подробно са описани извлечените данни въз основа на посочените от дружеството справки, категории на водоизточника и правното основание за издаването му. Приел е, че необсъждането на възраженията не представлява липса на мотиви, а съществено нарушение на административно производствените правила. Посочено е, че към момента на издаването на акта не са били приложени извлечения от бюджетната сметка на БДДР - гр. Плевен, по която са постъпвали плащанията, а това е установено едва в хода на съдебното производство. Според съда, след като административния орган не е изискал от водоснабдителното дружество счетоводни данни за количествата реално потребена вода и фактурирана на потребителите вода, същият е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила, като не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за определяне на таксите. Като краен резултат съдът е приел, че за периода 1.01.2006 г. - 11.08.2006 г. таксата се дължи само за фактурираното (реално ползвано) количество вода, а след това - за отнетия воден обем, като за целия период е в размер на 131978, 27 лв., която е била изплатена към момента на издаването на обжалвания акт, но тъй като плащането е станало след установения краен срок - 31.01.2007 г., то за закъснението водоснабдителното дружество дължи лихва за забава в размер на 6985, 14 лв., определена съгласно заключението на вещото лице. Приемайки, че редът на погасяване на задълженията е разноски, лихви, главница, съдът е направил извода, че платената сума е недостатъчна за покриването на цялото задължение, а жалбоподателят дължи допълнително остатък от главницата в същия размер - 6985, 14 лв. и в този смисъл е изменил обжалвания акт. Настоящият касационен състав намира следното по така постановеното решение: Касационната жалба, подадена от Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район - гр. Плевен е основателна. От фактическа страна по делото е безспорно, че "в и К"ЕООД гр. Видин е представило в Басейнова дирекция "Дунавски район" гр. Плевен справка с вх. № 801/8.02.2007 г. за добити водни количества през 2006 г. от повърхностни и подземни водоизточници, които дружеството експлоатира, както и данни относно реално заустените водни количества отпадъчни води. На база на тези данни е установено, че дължимата такса за водоползване е в размер на 191104, 20 лв., а за реално заустените водни количество по разрешителни за заустване № 3380/27.08.2007 г. и № 3140004/11.09.2007 г. таксата за заустване е в размер на 5765, 75 лв. В съответствие с това, както и предвид постъпилите в БДДР плащания на такси от страна на "в и К"ЕООД в размер общо на 148775, 52 лв., е определен размера на дължимите суми, за които е издаден АУПДВ № 4812.12.2007 г. - такси в размер на 48094, 43 лв. и лихви - 5845, 11 лв. Спорът по делото е свързан с това дали за периода преди 11.08.2006 г., когато е изменена разпоредбата на чл. 194 ЗВ, с "в, бр. 65/2006 г., таксата за водоползване се дължи за отнетите водни количества от водоизточниците или за количествата, които са фактуриране на потребителите. Първоинстанционният съд е дал неправилен отговор на спорния въпрос. В Закона за водите се съдържа правната регламентация, уреждаща собствеността и управлението на водите на територията на Република България. Съгласно разпоредбите на чл. 194, ал. 1, т. 1 и т. 2 от този закон, в редакцията след изменението с "в бр. 65/2006 г., за правото на използване на водите се заплащат такса за водовземане и такса за ползване на воден обект, като в ал. 2 е предвидено, че таксата по ал. 1, т. 1 - такса за водовземане, се определя на база отнетия обем вода, освен в случаите на водовземане от минерални води, а според ал. 4, таксата по ал. 1, т. 2 - такса за ползване на воден обект, се определя на база ползваните обеми или площи от водния обект. В чл. 194, ал. 6 е посочено, че размерът на таксите по ал. т. 1-3 се определя с тарифа на министерския съвет. Според редакцията на чл. 194, ал. 1 ЗВ преди посоченото изменение е предвидено, че за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект за рекреация, за добив на пясък и баластра, за заустване на отпадъчни води, се заплаща такса. В ал. 3, според същата редакция, е предвидено, че таксите по ал. 1 се определят с тарифа на МС. В § 9 ПЗР ЗВ е регламентирано, че когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 7 ДР ЗВ "водовземането" обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти, а според т. 25 "ползване" на водния обект е всяка дейност в него, която без да е свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на водите. Не съществува отделно определение за "водоползване", както преди, така и след измененията на закона с "в, бр. 65/2006 г., от друга страна - от определението на ползване на воден обект е видно, че в него не се включват дейностите, свързани с отнемане на води от водните обекти. Поради това, правото на водоползване (според използваното понятие в редакцията на чл. 194, ал. 1 преди изменението с "в бр. 65/2006 г.) следва да се приеме, че е включено в определението за "водовземане", тъй като използването на водата за питейни и други нужди, свързани с осъществяваната дейност от дружествата "в и К", несъмнено е свързана с отнемането на води от водните обекти. Съществуващото терминологично несъответствие между легалното определение по § 1, т. 7 ДР ЗВ и употребеното понятие в чл. 194, ал. 1 ЗВ, в редакцията преди изменението с "в, бр. 65/2006 г., е отстранено с въпросното изменение, като е посочено в ал. 1, т. 1, че за правото на използване на водите се заплащат такси за водовземане. В съдържанието на разпоредбата в двете редакции отнасяща се за обсъжданата такса, не е налице различие, тъй като и преди и след въпросното изменение таксата се дължи за количеството вода, което е отнето от водния източник, представляващо "водовземане" по смисъла на § 1, т. 7 ДР ЗВ. Поради това, че таксите се дължат от водоснабдителните дружества, то логично е да се дължат за това количество вода, което е отнето от водния източник, а не това което е продадено на крайния потребител. В подкрепа на тезата, че и преди изменението на чл. 194, ал. 1 ЗВ с "в бр. 65/2006 г. таксата за водоползване е дължима за отнетите водни количества, са разпоредбите на чл. 193, ал. 1 и ал. 2 ЗВ в редакцията преди изменението с "в бр. 65/2006 г. В ал. 1 е посочено, че цените на услугите по доставяне, отвеждане и пречистване на води покриват разходите за изграждане, експлоатация, поддръжка и реконструкция на съоръжения и системи, необходими за предоставяне на съответните услуги, а в ал. 2 е предвидено, че при образуване на цените по ал. 1 се включва таксата за водоползване само за реално ползваните от абонатите водни количества. Безспорно е, че двете алинеи се отнасят до цената, която заплащат потребителите, а не съответното дружество "в и К", тъй като то дължи такси по чл. 194, които се регламентират с тарифа на министерския съвет, а абонатите дължат цена само за реално ползваните количества. Цената на услугата към абонатите не е идентична на размера на таксата по чл. 194 ЗВ във връзка с чл. 2 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект. Таксата, дължима от водоснабдителното дружество "в и К" включва не само реално ползвания обем от абонатите, а цялото количество отнета вода от водните обекти, които ползва това дружество. Законодателят не е включил в цената на водоснабдителната услуга, заплащана от абонатите на вода цялото количество, иззето от съответния воден източник, а само реално потребеното. За останалото количество вода, което не е подадено към абонатите, но е отнето от съответния водоизточник дружеството е задължено по закон да заплати таксата, но тя не се включва към цената на абонатите, които заплащат само реално потребеното от тях количество вода. Предвид изложеното, неправилно първоинстанционният съд е приел, че до изменението на чл. 194, ал. 1 ЗВ с "в, бр. 65/2006 г., т. е. до 11.08.2006 г., "в и К" ЕООД гр. Видин дължи такса по чл. 194, ал. 1, вр. ал. 3 ЗВ само за това количество вода, което е предоставено на абонатите. Таксата за "право на водоползване" според израза, използван в редакцията на чл. 194, ал. 1, преди изменението й с "в, бр. 65/2006 г., наречена след посоченото изменение "такса за водовземане", се дължи за реално отнетия воден обем. Затова, правилно с обжалвания АУПДВ е изчислен размера на таксата за отнетото водно количество от "в и К" ЕООД в съответствие с предоставените данни в справка от дружеството с изх. № 801/8.02.2007 г. Размерът на таксата е правилно изчислен съобразно чл. 2 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, което се установява и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изслушана по делото. За процесния период 2006 г. дължимата такса е в размер на 191104, 20 лв., а таксата за ползване на воден обект за заустване - 5765, 75 лв. Таксата е дължима до 31 януари на следващата година, поради което при неплащането й в срок се дължи лихва за забава. В заключението на вещото лице е посочен размер на дължимата главница за доплащане, който е по-голям от изчисления размер на неплатеното задължение в обжалвания АУПДВ - 48094, 43 лв. Същото се отнася и за лихвата. Предвид ограничението за влошаване положението на обжалващия, не следва да бъдат взети предвид посочените суми от вещото лице, още повече че тези различия се дължат на недоказано по делото плащане на суми по периоди. Като е достигнал до изводи в обратния смисъл първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и поради това че спорът е изяснен от фактическа страна следва на основание чл. 222, ал. 1 АПК да бъде постановено решение по същество, с което бъде отхвърлена жалбата против АУПДВ. Следва да се има предвид, че в изложения по-горе смисъл е постоянната практика на ВАС по сходни казуси. По жалбата на "в и К" ЕООД: По изложените по-горе съображения жалбата на "в и К" ЕООД остава безпредметна, тъй като основното оплакване в нея се изразява в неправилно преизчисляване от страна на съда на дължимия остатък по главницата и на дължимата лихва. Поради това, че настоящата инстанция отменя решението в частта, с която съдът е изменил АУПДВ, съдържащо в себе си отмяна на този акт за разликата над определения от съда остатък за плащане, то правилността на направените от съда преизчисления в тази връзка е без значение. Следва за яснота да се посочи, че принципно оплакванията в жалбата на "в и К" ЕООД са основателни, дотолкова, доколкото съдът във вреда на обжалващия е приел, че погасената от последния част от задължението е по-малка от тази, която е приета за погасена с обжалвания административен акт и освен това е приел, че дължимата лихва е по-голяма от тази, която е определена с обжалвания акт. Както се каза по-горе обаче този въпрос е без значение, поради отмяната на решението относно постановеното изменение на АУПДВ. Предвид изхода на спора и направеното искане от БДДР следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение съобразно обжалвания материален интерес, който е 41104 лв. главница. Предвид това и на основание чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 1272 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,