Решение № 5733 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3827/2017 г.

Решение № 5733 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3827/2017 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнения на наказанията" (ГДИН) срещу Решение № 199 от 10.02.2017 г., постановено по адм. дело № 2375 по описа за 2016 г. на Административен съд - В., с което съдът в производство по чл. 203 и сл. от АПК, във вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е осъдил ГДИН да заплатят на М. А. А. сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие от незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация в Затвора - В., изразяващи се в неосигуряване на добри битови условия за живеене и неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода за периода от 01.06.2009 г. до 18.01.2010 г. и от 08.10.2010 г. до 29.01.2013 г., като е отхвърлил искът за присъждане на законната лихва върху сумата за периода от 24.06.2008 г - 29.01.2013 г в размер на 1000 лв., като неоснователен и недоказан. Ответникът по касационната жалба - М. А. А. изразява становище за неоснователност на жалбата. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба подадена от ГДИН и необоснованост на решението. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: М. А. А., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в З.-В., е предявил срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск да за сумата 6 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени физически и психически болки и страдания, както и отслабване в резултат на недовършено лечение, непровеждани контролни прегледи и неосигуряване на подходяща, предписана от лекар, храна след операция, извършена от лицево - челюстен хирург на 15.02.2010 г., ведно със законната лихва от 24.06.2008 г. до окончателното изплащане на главницата; иск за сумата 2000 лева за неимуществени вреди, причинени от неосигуряването на лечение за счупената му в затвора ябълчна кост поради падане от третия етаж на леглото, ведно със законната лихва от датата на увреждането 24.06.2006 г. до 13.02.2013 г.; иск за сумата 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на условията за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в Затвора - В., ведно със законната лихва, считано от 24.06.2008 г. до окончателното изплащана на главницата, изразяващи се в болки, страдания, депресия, гавра, страх за живота, усещане за непълноценен и нездравословен начин на живот, унижение на човешкото достойнство. С решение от 10.03.2014 г. по адм. дело № 492/2013 г. по описа на Административния съд-В., Министерството на правосъдието, по отношение на което съдът постановил решението си, било осъдено да заплати на М. А. А. сумата 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие в условията на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в Затвора - В., ведно със законната лихва от 24.06.2000 г. до 13.02.2013 г. За разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 2000 лева, искът бил отхвърлен. Отхвърлени били и другите два иска, предявени от М. А.. С решение от 25.03.2015 г. по адм. дело № 6327/2014 г. по описа на Върховния административен съд решението от 10.03.2014 г. по адм. дело № 492/2013 г. на Административния съд - В. било обезсилено в частта, в която Министерството на правосъдието било осъдено да заплати на М. А. сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на условията на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в Затвора - В., ведно със законната лихва за времето от 24.06.2008 г. до 13.02.2013 г. и делото било върнато за ново разглеждане в тази част. Касационната инстанция посочила, че административният съд е постановил недопустимо решение, тъй като се произнесъл по отношение на Министерството на правосъдието вместо по отношение на посочения от ищеца ответник, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". При новото разглеждане на делото, което в действителност е първо по отношение на ответника, срещу когото са насочени исковете, съдебният състав преповторил дословно фактическите констатации и правните изводи на съдебния състав, постановил решението по адм. дело № 492/2013 г. и присъдил на М. А. същата сума от 1 500 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на условията на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в Затвора - В., ведно със законната лихва за периода 24.06.2008 г. - 13.02.2013 г. Преповтаряйки изцяло и диспозитива на съдебното решение по адм. дело № 492/2013 г., съдебният състав не бил съобразил, че не е имал право повторно да се произнася за отхвърлянето на иска за разликата над 1500 лева до пълния предявен размер от 2000 лева, тъй като за тази част от исковата претенция имала влязло в сила съдебно решение. Поради това решението е обявено за нищожно и делото е върнато за постановяване на ново решение. При новото разглеждане на делото от АС - В. е постановил решение, с което е осъдил ГДИН да заплатят на М. А. А. сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие от незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация в Затвора - В., изразяващи се в неосигуряване на добри битови условия за живеене и неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода за периода от 01.06.2009 г. до 18.01.2010 г. и от 08.10.2010 г. до 29.01.2013 г., като е отхвърлил искът за присъждане на законната лихва върху сумата за периода от 24.06.2008 г - 29.01.2013 г в размер на 1000 лв., като неоснователен и недоказан. Първоинстанционният съд е установил, че посочените от А. неимуществени вреди се изразяват в огорчение, обида, възмущение, както и унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, принуждаващо го да върши или предприема действия против волята му, да търпи поведение вследствие на което се поражда чувство за страх, незащитеност и малоценност, както и унизително отнасяне и нечовешко третиране. Въз основа на представените доказателства, от фактическа страна е установено, че касатора А. е постъпил в Затвора - В. на 31.10.2008 г. до 21.08.2013 г., когато е освободен. По време на престоя е прекъснато изпълнението на наказанието от 45 дни, ползвал е прекъсване и още от 18 дни. Пребивавал в Затвора - В. в килии с № 60 и 61 общо 42 месеца и 10 дни на площ по малка от 4 кв. м. на човек. Във връзка със спорните фактически обстоятелства по делото са приети писмени доказателства (справки от Затвора - В.). Събрани са и гласни доказателства от свидетеля Н. М. П., които съдът е кредитирал като обективни, доколкото са дадени от лице изтърпяващо наказание "лишаване от свобода" в Затвора - В. и пребивавал през определен период от време с А. в общи килии. Въз основа на така установеното първоинстанционният съд е приел, че условията в килиите в Затвора - В., през процесния период не са отговаряли на разпоредбите на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, чл. 29 от Конституцията и чл. 3 и на чл. 43, ал. 2 и ал. 4 от ЗИНЗС, гарантиращи на осъдените нормална битова среда на конкретното място където се изтърпява наказанието "лишаване от свобода". При тази фактическа установеност съдът е направил извод за основателност на ищцовата претенция, а именно, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД "Изпълнение на наказанията". Изложил е в мотивите си, че на тези служители е възложено да осъществяват ръководството и контрола върху дейността по изтърпяване на наложеното с присъда наказание "лишаване от свобода" на осъдените лица, като е посочил, че служителите на ГДИН са длъжни да осигуряват на тези лица такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на психическото им здраве и човешкото им достойнство. Решението е правилно и обосновано. При правилно установена фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за разрешаването на правния спор. Изложените в тази връзка съображения от първоинстанционния съд се споделят от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят. Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата на страните и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за основателност на иска е в съответствие с фактически установеното. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността не се презюмира от закона, а е в тежест на ищеца, който следва да докаже наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие по административна дейност, отменени по съответен ред, вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Безспорно по делото от решаващия съд е установено, че в Затвора - В. от построяването му не е извършван, основен ремонт, поради липса на финансиране. Килиите са пренаселени, мръсни и влажни. От свидетелските показания на допуснатите и разпитани по делото свидетели се установява, че в килийните помещения на Затвора не е имало санитарен възел и течаща вода, без достатъчен приток на свеж въздух, без достатъчна жилищна площ. Доказано е и наличието на вреди, понесени от А. в тази връзка. Той е бил принуден да ползва кофи за задоволяване на физиологични нужди и хигиена, което се е отразило негативно на неговата психика и здраве. Обосновано решаващият съд е приел, че тези унизителни условия освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят до извода за заплаха за здравето им поради липса на осъществени елементарни хигиенни условия. Настоящият касационен състав споделя напълно извода на съда, че в случая бездействието е осъществено от длъжностни лица на ГД "Изпълнение на наказанията" и това е органа, който е надлежен ответник по делото съгласно разпоредбата на чл. 205 от АПК. Законосъобразен е и извода на административния съд за основателност на претендирания размер на обезщетението. Съдът е съобразил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, продължителността и интензитета на увреждането и е преценил, че сумата от 1500 лева е достатъчна в конкретния случай. Не са допуснати посочените в касационната жалба на ГДИН нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Възражението, че А. и А. са различни лица са неоснователни, тъй като явно става дума за техническа грешка в решението, която е допусната само на предпоследната страница от него. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател ГДИН, че съдът не е съобразил действителната фактическа обстановка, установените по делото обстоятелства както и обективната истина. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти, обсъдил е доказателствата в тяхната взаимна връзка и във връзка със становищата на страните, след което правилно е приложил материалния закон. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС (изм. ДВ, бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г. осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на текста за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. В разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС (изм. ДВ, бр. 14/10.02.2017 г.) на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. По силата на посочените разпоредби и общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 от ЕКПЧОС, администрацията на затворите и местата за изпълнение на мерките за неотклонение "задържане под стража" е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване. ЕКПЧ е ратифицирана от Р. Б., поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от националното право т. е. спазване на принципите на чл. 3 от Конвенция представлява задължение пряко произтичащо от закон по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК. Държавата е длъжна, по силата на ЕКПЧОС и измененията на ЗИНЗС, да гарантира, че задържането в местата за това е при условия, които са съвместими с човешкото достойнство, че начинът и методът на изпълнение на тази мярка не подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането, и че предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, доброто здравословно състояние е обезпечено. По изложените съображения, предвид събраните доказателства правилно е прието, че са установени елементите на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно - доказано незаконосъобразно бездействие и доказана настъпила пряка вреда от него, обжалваното решение, с което на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е уважена искова молба за претърпени неимуществени вреди в размер на 1500 лева, и е отхвърлен предявеният иск за присъждане на законна лихва като недоказан и неоснователен. Законосъобразен е и извода на административния съд за основателност на претендирания размер на обезщетението. Съдът се е съобразил също и с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, продължителността и интензитета на увреждането и е преценил, че сумата от 1500 лева е достатъчна в конкретния случай. Съдът правилно е съобразил обективните условия и тяхното отражение върху психиката и физиката на конкретното лице в светлината на нормите на ЕКЗПЧОС, времетраенето на задържането и прекъсванията, въз основа на което изводът му за основателност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно прилагане на закона. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател не следва да се присъждат разноски по настоящото дело. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение