Решение № 9931 от 2.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10945/2012 г.

ВАСIII отделение02.07.2013 г.докладчик т Николай Урумов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 83 от 20.07.2012 г. по адм. дело № 120/2012 г. на Административен съд - Видин. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9931 от 2.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10945/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Вимос" ООД, със седалище в гр. Видин, подадена чрез адв. Ирена Александрова, срещу решение № 83 от 20.07.2012 г., постановено по адм. дело № 120/2012 г. от Административен съд - Видин. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на ново решение, с което да се отмени заповед № РД-02-11-433/15.05.2012 г. на кмета на община Видин като незаконосъобразна. Ответникът - кметът на община Видин, в представена по делото писмена защита изразява становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е била заповед № РД-02-11-433/15.05.2012 г. на кмета на община Видин, с която поради отпаднало основание за владение и държане и на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е разпоредено изземване на недвижим имот, помещение публична общинска собственост, находящо се в гр. Видин, ул. "Дунавска" № 1, в сградата на "Речна гара", ет. 2, с площ от 107,35 кв. м. С обжалваното в настоящото производство решение Административен съд - Видин е отхвърлил жалбата на "Вимос" ООД, гр. Видин, срещу тази заповед като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че по силата на договор за наем на помещение - публична общинска собственост от 1.07.2009 г. община Видин е предоставила под наем процесния имот за срок от три години, считано от 1.07.2009 г. до 1.07.2012 г. на "Вимос" ООД, гр. Видин. Съгласно чл. 15, т. 3 от договора, последният се прекратява при неплащане на наемната цена за повече от един месец с едностранно 15-дневно писмено предизвестие. С писмо № ПОЗ - 147/28.03.2012 г. на Кмета на община Видин до "Вимос" ООД, оформено като нотариална покана, е отправено предизвестие за прекратяване на договора поради неплащане на наема за повече от един месец. Това предизвестие съдът е приел, че е било редовно връчено. След изтичането на срока на предизвестието, ответната страна е приела, че договорът е прекратен и помещението вече се държи и владее без правно основание. Със заповед № РД - 02 - 11 - 433 от 15.05.2012 г. на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС, кметът на община Видин е разпоредил изземването от "Вимос" ООД на владения и държан от него без правно основание недвижим имот. По делото е била представена счетоводна справка от 10.05.2012 г. за финансовото състояние на процесния договор, изготвена от община Видин, от която се установява, че наемателят има неизплатени наемни вноски за 30 месеца за периода от м. октомври 2009 г. до м. декември 2011 г. и от м. март 2011 г. до м. май 2012 г. в общ размер на 19 800 лева с ДДС. Със заповедта е назначена комисия за изпълнението й, като са определени и дата и час за това, както и начинът на изземването на помещението. Пристъпено е към връчването и изпълнението на същата. От правна страна съдът е приел, че са били налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта по чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Касаело се до общински имот, който се държи без основание от жалбоподателя. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установявало, че "Вимос" ООД не било платило наемните вноски за 30 месеца, както и че в изпълнение на изискването на чл. 15, т. 3 от сключения между страните договор, кметът на община Видин е отправил писмено предизвестие до него за прекратяване на сключения между тях договор за наем. Съдът е приел за надлежно връчени и двете покани (първата връчена на дружеството по реда на чл. 47, ал. 1 и 2 от ГПК, а втората - лично на съдружника Валери Сираков), като и двете били произвели своя правен ефект и дори да се приемела по-късната дата 19.04.2012 г., срокът на предизвестието бил изтекъл на 4.05.2013 г. Т. е. след тази дата договорът с дружеството бил прекратен и съответно и основанието за ползване на помещението било отпаднало. Към момента на издаване на оспорената заповед на 15.05.2012 г. дружеството вече било държало имота без основание. Прекратяването на договора не следвало да стане с изрична заповед на кмета на общината, тъй като съгласно изричната разпоредба на чл. 15, ал. 3 от ЗОС, прекратяването на наемните правоотношения по чл. 14, ал. 3 и ал. 7 от ЗОС, касаещи отдаването под наем на недвижими имоти публична общинска собственост, ставало по реда на ЗЗД и по - конкретно - чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Този ред бил спазен от административния орган. Решението е правилно. Видно от данните по делото, с договор от 1.07.2009 г., сключен между община Видин и "Вимос" ООД, гр. Видин, процесното помещение, за което по делото е безспорно установено, че е публична общинска собственост, е било отдадено под наем по реда на чл. 14, ал. 7 от ЗОС. Съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗОС, наемните правоотношения по чл. 14, ал. 3 и 7 се прекратяват по реда на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). По силата на чл. 15, т. 3 от договора за наем, имащ силата на закон за сключилите го страни, договорът се прекратява при неплащане на наема за повече от 1 месец с едностранно 15-дневно писмено предизвестие. По делото са били представени счетоводни документи, от които се установява, че неплащането на наемните вноски е било за 30 месеца. Тези документи не са били оспорени от жалбоподателя. Твърденията, че между страните е имало устна договорка за приспадане на наемните вноски от извършени в наетото помещения подобрения не са били подкрепени от никакви доказателства. Затова и правилно съдът е приел, че "Вимос" ООД в качеството си на наемател по възникналото наемно правоотношение към момента на отправянето на предизвестието за прекратяването му е бил в неизпълнение на този текст от договора. При детайлно разглеждане и обсъждане на доказателствата по делото, съдът правилно е установил, че процедура по прекратяване на наемното правоотношение е била стриктно изпълнена от административния орган. Неоснователно се явява възражението на касатора относно начина на връчване на предизвестието за прекратяване на договора и на заповедта за изземване на имота. И двете са били надлежно връчени при спазване на законовите разпоредби и изисквания, без по никакъв начин да са били накърнени правата на наемателя. До правилни изводи е стигнал съдът и относно законосъобразността на обжалваната заповед. По силата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Заповедта е била издадена след като наемното правоотношение е било прекратено поради неизпълнение на договорното задължение за заплащане на наемните вноски с предвиденото 15-дневно едностранно писмено предизвестие, връчено по предвидения законов ред. След този момент същото е прекратено и съответно имотът - обект на договора за наем, се е държал от "Вимос" ООД без правно основание. Следователно към момента на издаването на обжалвания административен акт вече не е било налице правно основание, въз основа на което наемателят да държи помещението. Това прави издадената заповед законосъобразна. Като е достигнал до същия извод, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

Цитирани разпоредби

3
  • чл. 14, ал. 3
  • чл. 15, ал. 3
  • чл. 65