Решение № 2642 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 14481/2019 г.

Решение № 2642 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 14481/2019 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуал ния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Производствено потреби телна кооперация" "Старт-93" (Кооперацията), със седалище и адрес на управление с. Караманово, община Ценово, област Русе, представлявана от председателя М. Петков, чрез пълномощника адв. В. Стефанова, против решение № 46 от 9.10.2019 г., постановено по адм. дело № 598/2018 г. на Административен съд (АС) – Русе, с което е отхвърлена жалбата на Кооперацията против Акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 10"Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014- 2020 година, за Кампания 2017 г., Направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение" – с изх. № 02-180-2600/1252 от 14.11.2018 г-, издаден от Заместник – изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост на изводите на съда, допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че не е налице изменение на слоя за подпомагане през 2017 г., а е същият като през кампания 2016 година. Иска се отмяна на решението и да бъде отменен обжалвания акт. Претендират се разноски. Ответникът – заместник изпълнителният директор на ДФЗ не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и вярно и точно е установил фактите по делото. Приел е за установено, че кооперацията - жалбоподателят е подала за Кампания 2015 г. заявление за подпомагане с УИН № 18.29.0515/69405 по мярка 10 за извършване на агроекологични дейности, като са одоб рени 7 парцела с обща площ 138, 09 ха. С уведомително писмо изх. № 02-180-2600/1252 от 19.05.2016 г. ДФЗ е уведомил ППК "Старт-93", че е одобрен за участие по Направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение"/ВПС 4. 1/от Мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., като площта на одобрените за участие площи по направлението е в размер на 138. 09 ха, съгласно таблица № 1 към уведомителното писмо. За Кампания 2016 г. жалбоподателят е депозирал заявление за подпомагане по същата мярка, като са одобрени за подпомагане 6 парцела, с обща одобрена площ 144, 87 ха. За Кампания 2017 г. жалбоподателят е депозирал заявление за подпомагане с УИН 18.01.0617/78918 от 15.05.2017 г., с което е заявил за подпомагане по мярка 10 пет парцела, с обща площ от 47, 86 ха. След извършена автоматична проверка на данните по заявлението е констатирано несъответствие и грешка "Декларирали сте по-малка площ по направление /ВПС 4. 1/", посочено е "Одобрена площ 144, 87 ха, а за текущата 47, 86 ха", поради което е генерирано предупреждение "Заявили сте дейност от Направление ВПС-4. 1 и сте длъжен да спазвате разпоредбите на чл. 9, ал. 4 от Наредба № 7 за мярка 10. С оспорения пред съда акт се сочи, че в хода на извършени административ ни проверки, при съпоставяне размерът на одобрената/референтна площ по направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение" /ВПС 4. 1/от Мярка 10 "Агроекология и климат" – е установено, че допустимата заявена от кооперацията площ през кампания 2017 г. /от 47, 86 ха/ е ЗЗ. 04 % спрямо размера на одобрената/референтната площ/ за участие /144. 87 ха/ по соченото направление, с което не е спазено изискването на чл. 20, ал. 4 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., а именно, че одобрената площ за прилагане на агроекологичните дейности може да бъде намалена с не повече от 10 на сто спрямо площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. Жалбоподателят е уведомен, че съгласно чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., ДФЗ-Разплащателна агенция прекратява агроекологичния ангажимент и земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ. Съдът изслушал заключенията на две съдебно-технически експертизи- съгласно първото от тях за кампания 2016 година по мярка 10 "Агроекология и климат" са одобрени шест парцела с обща площ от 144. 87 ха. За следващата, процесната кампания, са заявени за подпомагане по мярка 10 едва 47, 86 ха, което е ЗЗ, 04 % спрямо одобрената за подпомагане площ през предходната година от 144, 87 ха. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставената му компетентност, като в тази връзка се е позовал на чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 ЗПЗП. Изложил е съображения, че е спазена установената в закона форма – актът е писмен, посочени са фактическите и правни основания за издаването му. От фактическа страна е обоснован с извършените административни проверки и автоматичното географско сравнение на одобрените/референтните парцели по направление ВПС-4 и тези, заявени по направлението през текущата кампания в ИСАК, при които е констатирано заявяване на площи за подпомагане по мярка 10 за Кампания 2017 година, с обща площ от 47, 86 ха, което е с ЗЗ, 04 % по- малко площи от одобрените през предходната година. Първоинстанционният съд е приел, че обжалваното уведомително писмо е издадено при спазване на административнопроизводствените правила, като не са допуснати съществени нарушения на същите и актът е издаден след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за издаването му. За започване на административното производство оспорващия е надлежно уведомен, на основание чл. 26, ал. 1 от АПК. Приел е, че обжалваното УП е издадено и в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, като е анализирал нормите от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. Съгласно чл. 20, ал. 3 от Наредбата, агроекологичните дейности се извършват върху едни и същи площи за едни и същи БЗС в петгодишен период от поемане на агроекологичното задължение, а съгласно нормата на чл. 20, ал. 4 - одобрената площ за извършване на агроекологични дейности може да бъде намалена с не повече от 10 %,. По силата на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредбата, ДФЗ прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са изпълнили изискванията на чл. 24, ал. 2. В случая, материалноправна предпоставка за прекратяване на поетия от Кооперацията многогодишен агроекологичен ангажимент е заявяването за финансова помощ на площ, която е с повече от 10 % по-малка от одобрената/референтната за подпомагане площ за съответното направление, което е установено от доказателствата по делото. През 2015 г. оспорващата кооперация е поела петгодишен ангажимент и е одобрена за участие в мярката, като е заявила и са одобрени за подпомагане земеделски парцели с обща площ от 138, 0930 ха, като през следващите пет години е следвало ангажимента да се изпълнява върху същите блокове и масиви, като местонахождение, размер и граници, така както са били одобрени за подпомагане, или да е налице географска идентичност между оторизираните площи и тези, върху които ще се осъществява агроекологичния ангажимент. От доказателствата по делото, включително от приетите съдебно-технически експертизи, е установено, че за кампания 2017 година са заявени за подпомагане земеделски парцели, с обща площ 47, 86 ха. Установено е съгласно нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от сочената Наредба № 7 подпомага се поддържането на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение, съгласно приложение № 1 и специализиран слой на орнитологично значими места. Въз основа на доказателствения материал по делото е безспорно установено, че липсва промяна за кампания 2017 г. в "Слой местообитания зимуващи гъски в орнитологично важни места и той е такъв, какъвто е бил през Кампания 2016 г. Също така кооперацията за стопанската 2016/2017 година е декларирал БЗС с обща площ от 1123, 44 ха, от които 432, 99 ха попадат в слой "Гъски". Извода на съда е, че е разполагала с подходящи за подпомагане площи; уведомена е преди издаване на акта, че заявената за подпомагане площ от 47, 85635 ха е недостатъчна; предоставени са срок и възможност за корекция, от които кооперацията не се е възползвала. По тези съображения е отхвърлил жалбата, приемайки че оспорения административен акт е законосъобразен. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът не е обсъдил всички доказателства и възражения в жалбата, съответно че съдебното решение е необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Същото не намира опора в доказателствата по делото. Приетите за установени факти са коректно изложени в частта на решението относно фактите, като в жалбата липсва конкретно посочване кой точно извод на съда не съответства на доказателствата. Съгласно чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7/2015 г., агроекологичните дейности или направления се изпълняват за период от пет последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината на подаване на заявлението за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и заявление за плащане, а през всяка следваща година до изтичане на петгодишния ангажимент кандидатите за подпомагане подават заявление за плащане. Съгласно чл. 20, ал. 3 от Наредба № 7/2015 г. одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 3, т. 2, както е в настоящия казус, могат да не се прилагат върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичния ангажимент, но съгласно алинея 4 на същата разпоредба-одобрената площ за прилагане на агроекологичните дейности по направленията по чл. 3, т. 2 и 7 от Наредбата може да бъде намалена с не повече от 10 на сто спрямо площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. С оглед събраните по делото доказателства правилен е изводът на решаващия съд, че случая е налице нормативно регламентираната материалноправна предпоставка, с която законът свързва прекратяване на агроекологичния ангажимент в хипотезата на чл. 18, ал. 3, т. 3 във вр. с чл. 20, ал. 4 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. От доказателствата по делото, включително заключенията на назначените СТЕ се установява, че констатираното при извършените административни проверки намаляване на земеделските площи за подпомагане по мярка 10 с над ЗЗ % води до извод, че е налице неспазване на нормативно заложеното изискване, поради което правилно е отказано подпомагане и е прекратен агроекологичния ангажимент. Съдът правилно е приложил материалния закон, като е приел съответствие на акта с изискванията на чл. 18, ал. 3, т. 3, във вр. с чл. 20, ал. 4 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не следва да бъдат преповтаряни мотивите на решаващия съд, които се споделят от настоящата инстанция. Съдебното решение е обосновано, като съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му съответстват на събраните по делото доказателства, не са налице допуснати процесуални нарушения, както и такива при тълкуването и приложението на материалния закон. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания и решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,