Решение № 10812 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4569/2020 г.

Решение № 10812 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4569/2020 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 76, ал. 2 от Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ). Образувано е по две касационни жалби против Решение № 38/06.02.2020 г., постановено по адм. дело № 792/2019 г. по описа на Административен съд – Враца, с което е отменено Решение № 1161 по Протокол № 80 от 24.09.2019 г. на Общински съвет Враца относно разглеждане на сигнал за конфликт на интереси по отношение на управител на търговско дружество с общинско участие в капитала. Преписката е върната за ново произнасяне, съгласно указанията дадени в мотивите по приложението на ЗПКОНПИ. В касационната жалба, подадена от Общински съвет – Враца, представляван от Председателя са изложени възражения досежно допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, които са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Релевирани са доводи за вътрешно противоречие на съдебния акт, като от една страна от първоинстанционния съд се извежда, че фактическата обстановка е правилно установена от органа, същата се подкрепя и от събраните по делото доказателства, посочено е съдържанието на приложимите норми на чл. 52, чл. 53 и чл. 54 ЗПКОНПИ, но от друга се приема, че не са изложени мотиви досежно тяхното действие, при което неправилно е приложен материалния закон. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди издаденото административно решение. Претендират се съдебно – деловодни разноски за касационната инстанция. Втората касационна жалба е депозирана от О. Тошев, в качеството му управител на "Диагностично консултативен център -1- Враца" ЕООД. В същата се излагат доводи за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, като се иска отмяната му. Изложени са съображения, че административният орган е обсъдил разпоредбите на чл. 52, чл. 53 и чл. 54 ЗПКОНПИ, при което правилно е приел, че не се установява конфликт на интереси. Претендира се присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Ответникът – Прокурор при Окръжна прокуратура – Враца не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 1161 по Протокол № 80 от 24.09.2019 г. на Общински съвет – Враца, с което на основание § 2, ал. 8, вр. ал. 5 вр. с ал. 1, т. 2 вр. чл. 6, ал. 1 и чл. 75 ЗПКОНПИ не се установява конфликт на интереси по отношение на д – р О. Тошев, управител на "ДКЦ -1- Враца" ЕООД, лице заемащо публична длъжност по см. на § 2, ал. 1, т. 2 ДР на ЗПКОНПИ, за това че е сключил трудов договор със съпругата си Р. Тошева и същата е получила неправомерно индивидуално възнаграждение в размер по – голям от полагащото й се и съгласно Вътрешните правила за работната заплата в дружеството. След анализ на нормите на чл. 52, чл. 53 и чл. 54 ЗПКОНПИ, от административния орган е прието, че конфликтът на интереси представлява административно нарушение. Развити са съображения, че в конкретната хипотеза е приложима разпоредбата на чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), като при подробно изложени мотиви относно липсата на вина, е прието решение, в което не се установява конфликт на интереси по отношение на управителя на дружеството. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема, че фактическата обстановка е правилно установена от органа и страните не спорят, че д – р О. Тошев, като управител на "ДКЦ -1- Враца" ЕООД е лице заемащо публична длъжност по см. на § 2, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗПКОНПИ, както и че в това си качество е сключил трудов договор № 12/29.09.2017 г. със съпругата си Р. Тошева, като е назначил същата на длъжност лекар клинична лаборатория в дружеството. Назначението е след напускане на лекаря с изискуемата специалност, който пътувал два пъти седмично от гр. Лом до гр. Враца и посочил причина за напускането си невъзможността да пътува ежедневно до местоработата си в "ДКЦ -1- Враца" ЕООД. Установено е и обстоятелството, че по силата на Вътрешните правила за работната заплата, които действат в периодите засегнати от сигнала, трудовите възнаграждения на персонала в дружеството са по различни формули за отделните звена в дружеството в зависимост от приходите на звената и вида на заеманите длъжности. Първоинстанционният съд намира, че оспореното решение е издадено в противоречие с материалния закон. Изложени са съображения за неприложимост на разпоредбата на чл. 6 ЗАНН. Посочено е, че наличието, респ. липсата на вина не представлява законоустановена предпоставка от фактическия състав при установяването на конфликт на интереси, а е свързана с административно - наказателната отговорност, която е последваща. Обоснован е извод, съобразно който при установяване наличието на конфликт на интереси следва да се обсъдят и приложат разпоредбите на специалния закон – ЗПКОНПИ. Въз основа на горното, първоинстанционният съд приема, че в случая липсва произнасяне по приложението на разпоредбите на специалния закон, което препятства проверката за законосъобразност на акта. Преписката е върната на органа за ново произнася при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. Постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Административният съд е бил длъжен да извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите на страните и да основе решението си върху приетите от него за установени факти по делото, като приложи материалния закон. Вместо това съдът е върнал преписката на административния орган, като му е възложил да извърши преценка на събраните в хода на съдебното производство доказателства и повторно да се произнесе относно наличието, респ. липсата на конфликт на интереси. Приемайки, че въпросът подлежи на нова преценка от административния орган, първоинстанционният съд е отказал да се произнесе по съществото на спора, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд не е преценил, че съгласно нормата на чл. 173, ал. 1 АПК, когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество. Не е взел предвид и разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, съгласно която съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, извън случаите по ал. 1, само в хипотезите когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество. Разглежданият въпрос не е предоставен на преценката на административния орган, тъй като същият не действа при условията на оперативна самостоятелност в производство по установяване на конфликт на интереси. В конкретната хипотеза не са налице и изчерпателно установените случаи, с оглед наличието на компетентност на органа, обусловила валидността на издадения акт и естеството на спора, което позволява решаването му по същество. При това положение, първоинстанционният съд след отмяната на акта е бил длъжен да реши делото по същество, още повече че спорът е изяснен от фактическа страна. Поради допуснатото съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 173, ал. 2 във вр. с чл. 127 от АПК, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане по същество от друг състав. Настоящата инстанция след отмяната на съдебното решение, не може да се произнесе по същество, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, тъй като посоченото би означавало да се лишат страните от една съдебна инстанция, съответно от правото на двуинстанционно производство. По исканията за присъждане за разноски за касационната инстанция ще се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,