Решение № 2540 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8870/2016 г.

Решение № 2540 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8870/2016 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Общински строителен контрол", [община], чрез проц. представител ю. к. В. Л., против решение № 3760/2.06.2016 г., постановено по адм. д. № 7757/2015 г. по описа на Административен съд С. град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Л. Л. Б. против отказ за издаване на удостоверение за търпимост по молба с вх. № АУ-94-Л-182 от 21.01.2015 г., обективиран в писмо № към АУ-94-Л-1/5/12.01.2004 г. от 8.07.2015 г., издадено от директора на Дирекция "Общински строителен контрол", [община], с искане да бъде отменен като незаконосъобразен. Съдът е отменил отказа като противоречащ на материалноправните и процесуални разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключенията на вещите лица по назначените и приети, неоспорени СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правните изводи на решаващия съд по приложението на ЗТСУ (отм.), ППЗТСУ (отм.) и Наредба № 5/2.09.1977 г. (отм.), относими към предмета на спора са правилни и съответни на законоустановените изисквания. Обосновано е отменен отказа за издаване на удостоверение за търпимост по заявление от 2015 г. за строеж "жилищна сграда" находяща се в УПИ [номер], кв. [номер], м. [улица], [квартал], по плана на [населено място], на Директора на Дирекция "Общински строителен контрол". За да обоснове решението си АССГ е обсъдил и анализирал всички писмени доказателства, събрани по преписката и заключенията на СТЕ (единична и допълнителна), с оглед необходимостта от специални знания и видно от данните по делото експертизите са били приети, без оспорване и кредитирани като обективни. Констатациите в експертните заключения сочат, че процесната сграда, за която са били относими изискванията на Наредба № 5/2.09.1977 г. (отм.) с оглед датата на изграждане на процесната сграда (1992-1994 г.), когато е действал ЗРП от 1993 г. и е било предвидено 5 етажно застрояване, към онзи момент сградата не е отговаряла на действащия план по ЗТСУ и ППЗТСУ по отношение на отстоянията до страничната регулационна линия и дълбочината на застрояване. В последствие предвид динамичната промяна в нормативната уредба за разглеждания период и съгласно измененията и различните изисквания за ПУП, относно етажността от 5 на 8 етажа с допускане на 100% плътност на застрояване, кинт 5,00 и съгласно ОУП (2009 г.) извършеният строеж в частта УПИ I-[номер], [номер] е приет като отговарящ на нормативната уредба към декларираната дата 1992 г. и за него са налице изискванията за търпимост по ЗУТ. Съгласно действащия към тогавашния момент ОГП за процесната част УПИ [номер] одобрен със Заповед от 18.07.2012 г. на главния архитект на СО се предвижда свързано застрояване на 7 етажа на калкан със съседния ъглов УПИ [номер], [номер] като калканните стени се покриват напълно и двете сгради са симетрични. Изхождайки от заключенията на експертизите, които не са били оспорени по чл. 193 от ГПК и от отговорите на назначените вещи лица в с. з. на 21.03.2016 г. и на 9.11.2015 г. с оглед на конкретно поставени задачи по същността на спора, АССГ обосновано е приел, че процесният строеж е търпим като допустим по действащия ПУП по време на изграждането на сградата, както и по нормативните разпоредби действали по това време (ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба № 5 от 1977 г. - отменени). Правилно е мотивиран извод, че след като сградата е била допустима, към момента на извършване на строежа с минимални отклонения от действащите правни норми по ТСУ, същата представлява търпим строеж по смисъла на § 127 от ПЗР на ЗУТ и отказа за издаване на удостоверение за търпимост правилно е отменен с указания на АССГ. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази в ръзка, на ответника в касационното производство следва да се присъдят направените разноски за един адвокат, доказани в размер на 600 лв. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав