Решение № 4 от 4.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6494/2020 г.

Решение № 4 от 4.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6494/2020 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от К. Василев с адрес в [населено място] чрез процесуален представител адвокат С. Симеонов САК срещу решение № 191 от 9.01.2020 г. на Административен съд София град по адм. дело № 9762/2019 г. С него се отхвърля жалбата му срещу разпореждане от 3.07.2019 г. съобщено с писмо изх. № ГС-21-525/4.07.2019 г. на съдебен помощник в СГС, с което е оставена без уважение молба с вх. № 84506/27.06.2019 г. за връщане на парична гаранция по т. д. № 2630/2014 г. Поддържат се доводи за неправилност на решението, , вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се и иска отмяната му. Ответникът, съдебен помощник при Софийски градски съд чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна, но не по съображенията изложени в нея. Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу разпореждане от 2.07.2019 г. на съдебен помощник в СГС на когото със заповед е възложено от председателя на СГС разглеждане на молби за освобождаване от държавни такси, гаранции, депозити и погрешно внесени суми по дела, които да се освобождават след резолюция на съдебен помощник. По заявление от К. Василев, страна по т. дело № 2630/2014 г. ТО на СГС, внесената от него гаранция в размер на 1000 лева, освободена с влязло в сила определение № 37/2019 г. по т. д. № 2630/2014 г. по описа на СГС, е поискано връщането й обратно по посочена негова сметка. По това заявление с писмо изх. № СГС – 21-525/2019 г. от 4.07.2019 г. до К. Василев последният е уведомен, че молбата за връщане на гаранцията е оставена без уважение. Този отказ преценен в качеството на административен акт е обжалван от К. Василев по съдебен ред пред Административен съд София град. Съдът приел наличието на годен административен акт, издаден от административен орган с правомощия по чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗСВ, обжалван в срока по АПК, разгледал го по същество и отхвърлил жалбата като неоснователна с оглед разпоредбите на чл. 62 ГПК и с оглед Тълкувателно решение № 6/23.10.2015 г. по т. д. № 6/2014 г. на ВКС. Решението е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено и прекратено производството пред административния съд. Разпоредбата на чл. 21 АПК дава определението на индивидуален административен акт, а в разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на АПК се дава определението за административен орган. Оспореният отказ на председателя на СГС, респективно на овластено от него лице да преведе суми от сметка на съда в сметка на страна по дело, представляваща внесена гаранция по дело не е израз на административноправни отношения между тях, а отношения по повод производство по образуване, разглеждане и приключване на съдебно дело. Това производство е регламентирано от процесуалните закони и по неговото администриране председателят на съда не е административен орган, поради което и действията му и волеизявленията му по повод тези отношения не са административен акт. При липса на годен предмет за обжалване съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и производството пред него прекратено. При този изход на делото в полза на СГС следва да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата заплащане на правната помощ в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3, пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение