Решение № 13691 от 17.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7878/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика / ОДОП / гр. Варна при ЦУ на НАП срещу Решение 6853 от 02.07.2024 г. постановено по адм. д. 857/2024г. по описа на Административен съд Варна, с което е прогласена нищожността на Ревизионен акт Р-03000323004718-091-001/08.01.2024г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение 24/26.03.2024г. на директора на Дирекция ОДОП Варна. В касационната жалба са наведени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се изводите на съда за липса надлежно връчване на заповедта за възлагане на ревизията (ЗВР). Касационният жалбоподател счита за неоснователни изводите на съда за липса на права на упълномощеното лице Е. Г., управител на РЕМИ ВАРНА БГ ООД да получава документи свързани с ревизионното производство. Иска се отмяна на решението и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът О. Й., [ЛНЧ], чрез адв. Топалова в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа искане решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски. Върховна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за процесуално допустима и неоснователна, а решението на административния съд за правилно. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд Варна е бил Ревизионен акт /РА/ Р-03000323004718-091-001/08.01.2024г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение 24/26.03.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП - Варна, с който на О. Й. за 2019 г. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ в размер на 3046,00 лв. и лихви в размер на 1180,18 лв. По делото е установено, че ревизионното производство е възложено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ Р-03000323004718-020-001/04.08.2023г. за срок от три месеца и обхваща задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2019г. - 31.12.2019г. Със заповед за изменение на заповедта за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ Р-03000323004718-020-002/03.11.2023г., срокът за извършване на ревизията е изменен до 09.01.2024г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ Р-03000323004718-092-001/21.12.2023г., а въз основа на него е издаден РА Р-03000323004718-091-001/08.01.2024г. С Решение 24/26.03.2024г., на Директора на Дирекция ОДОП Варна, в производство по чл.155 ал.2 от ДОПК, РА Р-03000323004718-091-001/08.01.2024г. е потвърден. След извършена проверка за законосъобразност на ревизионния акт, първоинстанционният съд без да разглежда спора по същество, е стигнал до извод, че същият е нищожен. Приел е, че в производството по издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи процедурата по връчване на заповедта за възлагане на ревизията и на документите в ревизионното производство. Според решаващият съдебен състав ЗВР е връчена на електронен адрес, който не е заявен от ревизираното лице по реда на чл.28, ал.1 от ДОПК. Административен съд-Варна е извършил обстоен и задълбочен анализ на разпоредбите, свързани с правилата, разписани в ДОПК относно адрес за кореспонденция, връчването на съобщенията в административното производство, удостоверяване на връчването, регламентирани в чл. 28-30 от ДОПК. Анализирана е и нормата на чл.101, ал.5 ЗДДС. Съобразявайки тези норми и факта, по който няма спор, че всички актове и документи в хода на ревизията - ЗВР, ЗИЗВР, РД, РА, ИПДПОЗЛ, както и Уведомлението по чл.124 ДОПК, са връчвани по електронен път, на електронен адрес, който е на счетоводната кантора, обслужвала Олга Бюти ЕООД чийто управител и собственик на капитала е ревизираното лице, но който не е заявен по надлежния ред като адрес за кореспонденция в качеството й на физическо лице, съдебният състав е стигнал до извод за нищожност на РА. В тази връзка е изложил мотиви относно представеното в ревизионното производство нотариално заверено пълномощно, с което О. Й. е упълномощила РЕМИ ВАРНА БГ ООД, лично, като физическо лице и в качеството си на управител на ОЛГА БЮТИ ЕООД, да я представлява пред ТД на НАП-Варна като подписва и подава от нейно име документи за получаване на достъп до електронните административни услуги, предоставяни от НАП. Според съда, след внимателен преглед на правата, които са предоставени на упълномощеното лице по това пълномощно, липсва надлежно упълномощаване от О. Й. за подаване на заявление по чл.28, ал.2 ДОПК. Обсъдени са и всички способи за връчване на съобщения, описани в чл.29, ал.1 от ДОПК, като решаващият съдебен състав е приел, че липсват доказателства първоначалната ЗВР и останалите актове в хода на ревизията да са връчвани по реда на чл.29, ал.1 ДОПК на адреса по чл.28, ал.1, т.1 ДОПК, а връчването е извършено на електронен адрес, който не е изрично деклариран от ревизираното лице като адрес за кореспонденция в хода на процесната ревизия. Решаващият извод на Административен съд Варна е, че при така допуснатото процесуално нарушение при връчването на първоначалната ЗВР Р-03000323004718-020-001/04.08.2023г. не може да се определи началния момент на ревизията и ревизионният акт, с който е приключила ревизията не е валидно издаден. Посочил е още, че нередовното връчване на първоначалната ЗВР е съществен порок, който засяга началото на ревизията и който съставлява пречка фактическият състав, обуславящ надлежното образуване на ревизионното производство, да се счита за завършен, в какъвто смисъл е и посочената от съда съдебна практика. Това прието за нарушение на чл.113, ал.2 ДОПК, водещо до съществен порок, който рефлектира пряко върху действителността на обжалвания ревизионния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е извършил съвкупен анализ на събраните доказателства, в резултат на който е формирал правилни изводи. Съгласно нормата на чл. 112, ал. 1 от ДОПК, ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизия. В чл. 113, ал. 1 от ДОПК са посочени реквизитите, които следва да съдържа съответната ЗВР. За да узнае за наличието на висящо ревизионно производство, императивната норма на чл. 113, ал. 2 от ДОПК изисква задължително връчване на ЗВР на ревизирания субект. С връчването й, задълженото лицето узнава за вече упражненото от приходните органи правомощие да започнат ревизия, както и кои са органите, извършващи ревизията, обхвата на ревизията и нейният срок. Невръчването на първата ЗВР на нейния адресат води до невъзможността тя да породи предвидените в закона правни последици, тъй като по този начин не може да се определи начален и краен срок на ревизията, нито да се изменя или развива по друг начин ревизионното производство. Според чл. 29, ал. 1, вр. с чл. 33 ДОПК връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта. Разпоредбата на чл. 29, ал. 4 ДОПК сочи, че съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по телефакс, по електронен път при използване на квалифициран електронен подпис на лицата по ал. 2, електронен печат по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги или по реда на чл. 26 от Закона за електронното управление. Нормата на чл. 28, ал. 2 ДОПК предвижда, че всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения. Именно на този адрес, в случай, че лицето е посочило такъв, следва да се изпрати електронното съобщение в хипотезата на чл. 29, ал. 4 ДОПК. Настоящият състав приема за правилен изводa на административния съд, че в случая ревизираното лице не е посочило пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения по смисъла на чл. 28, ал.2 ДОПК. Няма спор, че О. Й. не е заявяла адрес по чл.28, ал.2 от ДОПК лично. Основният спорен въпрос е дали електронният адрес, заявен от упълномощеното от нея дружество - Реми Варна БГ ООД може да се приеме за такъв по чл.28, ал.2 от ДОПК. В тази връзка настоящият касационен състав споделя изводите в проверяваното решение, че сред правата, дадени на упълномощеното лице по нотариално завереното пълномощно, липсва такова за подаване на заявление по чл.28, ал.2 ДОПК или за получаване на актове и книжа на НАП. Такива права изрично са предоставени по отношение на юридическото лице ОЛГА БЮТИ ЕООД, но не по отношение на ревизираното физическо лице. Правилно решаващият състав на административният съд е приел, че ЗВР е връчена на лице, което не е разполагало с надлежна представителна власт. Предвид изложеното и анализа на приложимата нормативна уредба не може да се приеме, че процесната ЗВР е надлежно връчена с изпращането й на електронен адрес, заявен от управителя на Реми Варна БГ ООД в заявление по чл.101, ал.5 ЗДДС (без да е подадено заявление за регистрация по ЗДДС). Аргумент в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че всички документи в хода на ревизионното производство са изпращани на посочения от Реми Варна БГ ООД електронен адрес, като от страна на ревизираното физическо лице в хода на ревизията не са представени документи, обяснения или възражения. Представено е единствено обяснение, което не е подписано от ревизираното лице, а от Е. Г.. След като за получаването на издадени от органите по приходите актове, документи и книжа ревизираното лице не е посочило електронен адрес по смисъла на чл. 28, ал. 2 ДОПК, то ЗВР е следвало да му бъде връчена на адреса по чл. 28, ал.1, т.1 ДОПК, което в случая не е сторено. Въз основа на изложеното и предвид липсата на доказателства за надлежно връчване на процесната ЗВР, обосновано административният съд е приел, че в хода на ревизионното производство е допуснат особен съществен порок, който засяга началото на ревизията. Този процесуален пропуск на приходните органи накърнява правото на защита на ревизирания субект и осуетява възможността същото да бъде упражнено в пълен обем. При невръчена ЗВР не е завършен фактическият състав, обуславящ надлежното образуване на ревизионното производство, а този порок пряко рефлектира върху действителността на обжалвания ревизионен акт и обуславя извод за неговата нищожност. По изложените съображения, решението на Административен съд Варна, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото касатора следва да бъде осъден да заплати на О. Й. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 730 лева. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,