Решение № 6822 от 23.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7917/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на О. Ю. С. - гражданин на Руска федерация, чрез процесуаен представител адв.Д.Любенова, против решение 11513/10.07.2024 г., постановено по адм. д. 2593/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 2637/15.02.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, вр. чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на чужденеца е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е издадено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Излага подробни съображения, че съдът не е взел по внимание бежанската история на търсещия защита и основателните му опасения от преследване поради [заличен текст]; че не е съобразена актуалната политическа обстановка в страната на произход; че не е отчетен факта, че в края на ноември 2023 г. Върховният съд на Русия признава [заличен текст] движението за екстремистко и забранява дейността му в страната, което води до тежки последици за всеки, който участва в дейността му; че е нарушил Закона за убежището и бежанците при преценка за липса на основания за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут. Иска да се отмени обжалваното решение и се присъдят направените по делото разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът Председател на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител юрк. Хичовски, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на изводите на първоинстанционния съд. Иска да се остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като неправилно да бъде отменено. Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Административният съд е установил, че О. Ю. С. е гражданин на Руска федерация, руснак, [вероизповедание], разведен. На 21.12.2022 г. е подал молба за международна закрила, която мотивира с опасения за наказателно преследване от страна на руските власти заради политическата му дейност и от преследване поради [заличен текст]. Съдът е установил, че О. С. е влязъл в България легално с виза през месец октомври 2022 г.; че по професия е театрален режисьор и до напускането на Русия е изпълнявал длъжността директор в Камчатския театър за драми и комедии; че същият доброволно е напуснал заеманата от него длъжност, защото след нападението на Русия над Украйна не бил съгласен в ръководения от него театър да се провежда руска пропаганда в подкрепа на войната, както и да предоставя данни за артистите на службите за сигурност; че от младежките си години е установил, че е с [заличен текст] ([заличен текст]), но поради отхвърлянето му в семейството и обществото се е опитал да поддържа връзки с [заличен текст]; че е имал две [заличен текст], първата от които продължила около 8 години, а втората 4 години; че поради настъпили раздели и несподелени чувства в живота му се случвало да изпада в депресивни състояния, за преодоляването на които му помогнала св. И. Д., с която първоначално били приятели, но впоследствие сключили брак, която прекратили през м. април 2022 г.; че по време на брака му със св. Д. се родила дъщеря им, която страда от заболяване, изискващо специално лечение. Търсещият закрила е заявил че в Русия не е бил арестуван, не е бил член на политическа партия, но се страхува да се завърне, поради страх от преследване заради позицията си против войната с Украйна, както и засилената враждебност и дискриминация по отношение на хората с [заличен текст]. След обсъждане бежанската история на лицето търсещо закрила, председателят на ДАБ приел молбата за закрила за неоснователна, по съображенията, че молителят не е обосновал необходимостта от предоставяне на международна закрила и не е посочил причини за основателни опасения от преследване в държавата си на произход, както и че липсват основания за предоставяне на хуманитарен статут. По изложените съображения постановил обжалваното пред първоинстанционния съд Решение 2637/15.02.2024 г., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, вр. чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на чужденеца е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. При така установените факти съдът е счел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при съобразяване с материалния закон и неговата цел. По същество е счел за правилен изводът на председателя на ДАБ за липса на предпоставките, предвидени в чл.8 и чл. 9 ЗУБ, а твърденията на жалбоподателя във връзка с преценката на предпоставките за предоставяне на международна закрила са счетени за недоказани и неубедителни. Съдът се е позовал на приложените справки за ситуацията в страната на произход. По отношение на бежанската история съдът е приел, че чужденецът не сочи конкретни причини, от които да се направи извод или обосновано предположение за наличието на основателен страх от преследване. Общоизвестните факти относно режима на управление в Руската федерация, в частност по отношение на лицата с [заличен текст], са счетени за неотносими към положението на кандидата за закрила. Според съда, остават недоказани твърденията на жалбоподателя, че той е дискриминиран [заличен текст] или [заличен текст], до напускането си на страната не бил задържан и арестуван и не му е оказвано никакво психическо или физическо въздействие заради [заличен текст]. По изложените съображения съдът постановил решението си. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила бежанската история не е обсъдена в съвкупност с актуалната ситуация в страната на произход, нито от административния орган, нито от съда, в резултат на което неправилно е приложен материалният закон. Изводите както на съда, така и на ответника не са съобразени и с установената съдебна практика. От съществено значение за предоставяне на статут на бежанец съгласно ЗУБ и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила и Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Преценката следва да е конкретна и съобразена с фактите, изложени в бежанската история. Задължение на търсещия убежище е да представи необходимите елементи за оценка на истинността на изброените факти и обстоятелства. В случая такива елементи са предоставени от жалбоподателя във връзка с твърденията му за преследване поради политическите му убеждения, [заличен текст], отрицателното му отношение към войната в Украйна и официалния режим в Русия. Налице са доказателства, че спрямо него могат да бъдат предприети административни мерки в тази връзка. Съдът не е обсъдил тези доказателства в светлината на действителната актуална обстановка в страната на произход. Разпоредбата на член 10, параграф 1 от Директивата дава легално определение на понятието определена социална група , принадлежността към която може да доведе до действителни опасения от преследване. За целта членовете на групата трябва да споделят една вродена характеристика или обща история, която не подлежи на изменение, или пък споделят характеристика или вярване, до такава степен съществено за идентичността или съзнанието, че не би следвало от лицето да се изисква да се откаже от тях. От друга страна, тази група трябва да има собствена идентичност в съответната държава, защото е разглеждана като различна от заобикалящото я общество. Съдът на Европейския съюз е тълкувал понятието определена социална група в Решение на Съда от 7 ноември 2013 г. по делото съединени дела X и Y и Z, C199/12 C201/12. В това решение, основополагащо за тълкуването на понятието, е прието, че [заличен текст] на дадено лице представлява характеристика, до такава степен съществена за неговата идентичност, че не би следвало от лицето да се изисква да се откаже от нея. В конкретния случай наличието на законодателство, насочено срещу правата на [заличен текст], позволява да се установи, че тези лица представляват отделна група, разглеждана като различна от заобикалящото я общество. При тези констатации, административният орган и съдът е следвало да пристъпят към подробно обсъждане на същността на законодателството против [заличен текст] общностите в Руската федерация, особено предвид данните, че то е възприето от Върховния комисариат на бежанците към ООН като дискриминационно. Подобно законодателство би било от естество да наруши чл. 8 ЕКПЧ, на който съответства член 7 от Хартата на основните права в ЕС. Административният орган и съдът е следвало да обсъдят и преценят дали не се касае за несъразмерно или дискриминационно наказание по смисъла на член 9, параграф 2, буква в) от Директивата. При тези условия, съгласно т.58 от цитираното по-горе решение на СЕС, националните власти следва при преценката на фактите и обстоятелствата по реда на член 4 от Директивата да проверят всички относими факти, свързани със страната на произход, включително законите и подзаконовите актове на страната на произход, както и начина на тяхното прилагане в съответствие с член 4, параграф 3, буква a) от Директивата. В рамките на проверката тези власти трябва по-специално да определят дали в страната на произход на молителя предвиденото в подобно законодателство наказание лишаване от свобода се прилага в действителност. При това не е необходимо да се касае за мерки, които са били директно насочени към кандидата за закрила. Достатъчна е преценката за основателин опасения от преследване при завръщане на молителя в неговата страна на произход по смисъла на член 2, буква в) във връзка с член 9, параграф 3 от Директивата. Съгласно член 10, параграф 1, буква д) от Директива 2011/95 понятието политическо мнение обхваща по-специално мнение, идеи или убеждения по въпроси, свързани с потенциалните субекти на преследване, посочени в член 6, както и с техните политики или методи, независимо дали мнението, идеите или убежденията са били изразени в действия на молителя . Понятието трябва да се тълкува широко и може да обхване всяко мнение или въпрос по отношение на държавния апарат, правителството, обществото или политиката, независимо каква сила има или колко е вкоренено у молителя. От значение при преценката за преследване е не толкова какви са личните мотиви на молителя, а дали субектите на преследване считат мнението, идеите или убежденията за политически (решение на Съда на ЕС от 12 януари 2023 г., Migracijos departamentas, C280/21, т. 26 и т.27). Директивата не предписва стандарта на доказване, който се изисква, за да може опасенията да бъдат считани за основателни . В решението си по делото Y и Z обаче, / решение на СЕС от 5 септември 2012 г., Y и Z, C71/11 и C99/11, т. 76 и 77/ СЕС пояснява, че когато преценяват дали молителят има основателни опасения от преследване, компетентните органи следва да определят дали установените обстоятелства представляват или не заплаха, поради която съответното лице може с основание да се опасява с оглед на личното си положение, че действително спрямо него ще бъдат извършени актове на преследване. Директивата предоставя закрила не само на лица, които действително са били преследвани, но и на лица, които са изложени на опасност от преследване. Тя също така отразява разбирането, че заплаха от преследване може да е достатъчна, за да е налице нужда от закрила. Следователно не е необходимо дадено лице да е било преследвано преди да подаде молба за международна закрила; то може да се опасява от преследване в бъдеще. Преценката дали жалбоподателят може, предвид индивидуалната си ситуация с основание да се опасява, че действително ще стане обект на действия на преследване при завръщане в родината си, трябва да се извърши бдително и предпазливо / решение на СЕС от 5 септември 2012 г., Y и Z, C71/11 и C99/11, т. 76 и 77/. За целта трябва да се обсъдят и преценят всички относими факти, свързани с държавата на произход в момента на вземането на решение по молбата, информацията и документите, позволяващи да се определи дали молителят е бил или би могъл да бъде обект на преследване, както и индивидуалното положение и личните обстоятелства относно молителя. От съществено значение е общата достоверност на твърденията на молителя, както и обстоятелството дали чрез политическото мнение, което е изразявал или чрез дейностите, които евентуално е извършвал, за да популяризира това мнение по време на пребиваването си в държавата на произход или след отпътуването си оттам, жалбоподателят вече е привлякъл неодобрението на потенциалните субекти на преследване в тази държава. Липсата на подробно обсъждане на изложените в молбата за закрила опасения за преследване и необходимостта от обсъждане на бежанската история в светлината на актуалната ситуация в страната на произход налагат отмяна на решението на административния съд. Тъй като такива нарушения са допуснати и в самото административно производство, това налага и отмяна на административния акт и връщане на преписката за ново разглеждане на административния орган. При новото произнасяне следва отново подробно и конкретно да се прецени бежанската история на чужденеца, в съответствие с последната достъпна актуална информация за страната на произход и по-конкретно по отношение подхода на официалната власт към лицата, изразяващи различно от официалното политическо мнение и лицата с [заличен текст]. Административният орган следва да вземе предвид установената съдебна практика на Съда на ЕС относно понятията политическо мнение , основателни опасения , преследване , определена социална група . В допълнение към горното, следва да се посочи, че в касационното производство са представени допълнителни писмени доказателства, в т.ч. и влязло в сила съдебно решение, с което е отменено Решение 14105/21.09.2022 г., издадено от зам.председателя на ДАБ, с което на М. О. С. /дъщеря на касатора/, придружена непълнолетна, действаща със съгласието на законния си представител И. Д. /майка/ е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне. С оглед забраната по чл.220 от АПК, представените доказателства следва да се вземат предвид от административния орган, който при повторното произнасяне ще следва да съобрази съображение 27 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.02.2004 г. и практиката на Европейския съд по правата на човека при тълкуването на чл.8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, от гледна точка на хипотезата, предвидена в чл.9, ал.8 от ЗУБ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд