Решение № 10004 от 20.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3715/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от: 1. Главния архитект на Община Велинград, чрез пълномощника - служител с юридическо образование А. Керина и 2. Г. С. К., чрез пълномощника адвокат А. Пунев, против решение 4449 от 21.11.2024 г., постановено по адм. дело 931/2022 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отменено разрешение за строеж 181/08.10.2021 г. на главния архитект на Община Велинград. Касационният жалбоподател - главен архитект на Община Велинград, излага довод за недопустимост на решението, поради просрочие на жалбата срещу разрешението за строеж, като посочва съображения и за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Оспорва извода на съда за наличие на етажна собственост между жалбоподателите и собственика на обектите за които е издадено разрешението за строеж, поради което не е необходимо съгласието на първите за извършваните ремонт и преустройство. Заявява, че не се предвижда промяна във височината на сградата, поради което не е налице и надстрояване. Прави възражения срещу качеството на първоначалните жалбоподатели като заинтересувани лица. Иска отмяна на атакуваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата срещу разрешението за строеж. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател - Г. С. К. също навежда съображения за недопустимост и неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа твърдението за недопустимост на жалбата срещу разрешението за строеж поради просрочие и защото жалбоподателите не са заинтересувани лица. Присъединява се към възражението, че атакуваният строеж запазва размерите на съществуващата сграда в рамките на кота било и кота стреха, поради което не е налице пристрояване и надстрояване, а вътрешно преустройство и липсват основания за приложението на чл. 183 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Моли за обезсилване на атакуваното съдебно решение или за неговата отмяна, като бъде прието, че жалбата срещу разрешението за строеж е недопустима, респективно неоснователна. Претендира разноски, съгласно представен списък. Ответниците - И. Н. Т., П. Н. М., М. Б. З. и Е. М., чрез пълномощника адвокат Я. Пехливанов, в представени писмени отговори по двете касационни жалби и пред съда, оспорват жалбите и по подробно изложени съображения пледират за отхвърлянето им. Претендират разноски по представен списък. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби, като счита, че атакуваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), второ отделение намира, че двете касационни жалби, като подадени от страни в производството и в срок, са процесуално допустими, а разгледани по същество са основателни по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е разрешение за строеж 181/08.10.2021 г., издадено от главния архитект на Община Велинград, с което на основание чл. 148, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 38, ал. 5 и ал. 7 ЗУТ, на Г. К. е разрешено строителство на Преустройство на търговски обект в бистро на партерния етаж на съществуваща жилищна сграда, ремонт и реконструкция на апартамент на първия етаж и преустройство на таванско помещение в жилище на същата сграда, находящ се в поземлен имот с идентификатор 10450.502.280, УПИ ХII, поземлен имот пл. 3070, кв. 124, гр. Велинград. Застроената площ (ЗП) за търговския обект - 58 кв. м.; ЗП за жилище апартамент - 70 кв. м.; ЗП за подпокривно пространство - 63 кв.м. и разгъната застроена площ (РЗП) - 191 кв. м. Жалбата до съда срещу разрешението за строеж е подадена от И. Т., П. М., М. З. и Е. М., които се легитимират като собственици на идеални части от поземления имот, в който е разположена сградата. С постановено по делото определение 669/15.05.2023 г. първоначално съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото, като е приел, че жалбоподателите не са заинтересувани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ, тъй като не е налице никоя от хипотезите на тази норма. Това определение е отменено от ВАС с определение 6342 от 22.05.2024 г. по адм. дело 8558/2023 г. с връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Указано е, че процесната сграда преди издаването на разрешението за строеж е с два етажа и подпокривно пространство. Сега се предвижда премахване на тавана на втория етаж и изграждането му с 0,80 м. по-ниско с цел обособяване на още един етаж. Запазват се кота било и кота корниз на сградата. Таванско помещение не е съществувало, а с разрешението за строеж се проектира изграждането на изцяло нов жилищен етаж на мястото на подпокривното пространство. Поради това е установено, че е налице надстрояване на съществуващата двуетажна жилищна сграда чрез изграждане на нов трети етаж, въпреки запазването на нейната височина и жалбоподателите са заинтересувани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, като съсобственици на поземления имот върху който е построена сградата. След връщането на делото, за да отмени оспореното разрешение за строеж, Административен съд Пазарджик е направил подробно обсъждане на установените по делото факти и приложимите норми. Посочил е конкретно за всеки един от жалбоподателите и Г. К., каква идеална част от поземления имот притежава, както и притежаваните от тях сгради и части от сгради, построени в този имот. По отношение приложението на чл. 183, ал. 4 ЗУТ е приел, че разпоредбата е неприложима, тъй като съсобствениците не са започнали, реализирали или имат предоставено право за съответно строителство в имота, както и че липсват данни за законно реализирано, започнато или разрешено такова в тяхна полза. Изложил е, че мотивите на ВАС в определение по адм. дело 8558/2023 г., са задължителни на основание чл. 224 АПК. Приел е, че разрешението за строеж предвижда надстрояване на сградата по искане само на един от съсобствениците на УПИ, като с останалите не е сключен договор в нотариална форма по смисъла на чл. 183, ал. 1 ЗУТ. Липсата на такъв договор е квалифицирано като нарушение на материалния закон при издаване разрешението за строеж. Акцентирано е, че съгласно инвестиционния проект е предвидено на мястото на подпокривното пространство, да бъде обособено жилище, поради което е неприложима нормата на чл. 38, ал. 5 ЗУТ, на която се е позовал органът. Като друг аргумент за отмяна е прието наличието на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неуведомяването на всички заинтересувани лица за съдържанието на изготвения инвестиционен проект, за да могат същите да изложат възраженията си. Намерено е, че подаването на жалби не освобождава органа от задължението за уведомяване. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Незаконосъобразен е изводът на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Действително подателите на жалбата срещу разрешението за строеж не са били надлежно уведомени, но същите са упражнили правото си на жалба и им е предоставена възможност в съдебно производство да ангажират доказателства, установяващи правата им, поради което допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила във връзка с уведомяването не са съществени. Не може да бъде споделено възражението на касационните жалбоподатели, че заинтересуваните лица следва да се считат за уведомени, тъй като преди това са подали жалба за извършване на незаконно строителство и ремонтните дейности в обекта са им били известни. Осъществяването на строителни работи и подаването на жалби във връзка с тях, не може да презюмира знание у съответните лица за това дали за дадено строителство има разрешение за строеж или не. Нормата на чл. 149, ал. 1 ЗУТ императивно задължава органа да съобщи на заинтересуваните лица за издаденото разрешение за строеж. След като той не е изпълнил това свое задължение, срокът по чл. 215, ал. 4 ЗУТ не било възможно да изтече, тъй като е предпоставен от съобщаването на акта и не може да се основава на предположения. По отношение дадените указания от ВАС в определението по адм. дело 8558/2023 г., същите са задължителни по чл. 224 АПК по отношение качеството на заинтересувани лица на подателите на жалбата срещу разрешението за строеж - противно възраженията в касационните жалби. Задължителни са и при приложението на нормата на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. При разглеждането на спора по същество обаче, се извършва преценка за приложението на друга норма - чл. 183 ЗУТ, указания за която не са давани с това определение. Правилни за изводите на Административен съд Пазарджик във връзка изискванията на чл. 183, ал. 1 ЗУТ, според които надстрояване в съсобствен урегулиран поземлен имот може да се извърши от един или повече съсобственици въз основа на договор в нотариална форма с останалите собственици. В случая, независимо от запазване височината на сградата, в нея се обосява нов жилищен етаж, т. е. нов обект на собственост, който до сега не е съществувал. Възникването на този нов обект на мястото на подпокривното пространство се квалифицира като надстрояване на съществуващата сграда, което изисква съгласие на останалите съсобственици в поземления имот, ако са налице и останалите условия на чл. 183 ЗУТ. Без такова съгласие новият обект би бил придобит от всички собственици на поземления имот по принципа на приращението - чл. 92 от Закона за собствеността. Не са налице основанията за приложение на чл. 183, ал. 2 ЗУТ, тъй като сградата за която е издадено разрешението за строеж не е в режим на етажна собственост, а е индивидуална собственост на Г. К., съгласно нотариален акт 59, том II, рег. 3412, дело 257/2013 г., нотариален акт 29, том III, рег. 4755, дело 122/2016 г. и нотариален акт 15, том I, рег. 262, дело 15/2017 г. Разпоредбата на чл. 183, ал. 3 ЗУТ е неотносима към настоящия казус. Необоснована, както на доказателствата, така и на собствените изводи на първоинстанционния съд, е преценката му по приложението на чл. 183, ал. 4 ЗУТ. Въпреки, че се е позовал на титули за собственост - съдебна делба и нотариални актове и е посочил, че освен К. и заинтересуваните лица също притежават сгради и части от сгради, построени в общия поземлен имот, в правните си изводи съдът е намерил, че съсобствениците нямат законно реализирано строителство.