Решение № 6031 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11999/2015 г.

Решение № 6031 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11999/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Л. Л. И. и С. Л. И., двамата от гр. София, за отмяна на влязлото в сила решение № 4279/22.06.2015 г. по адм. дело № 10354/2012 г. на Административен съд София-град, на основание чл. 239, т. 4 от АПК. Поддържа се, че така постановеното решение противоречи на решение от 25.05.2010 г. по адм. дело № 9/2008 г. на Софийски градски съд, адм. отделение, 3-ти "Б" състав, с което по жалба на първия е отменена Заповед от 29.11.2004 г. на началника на СРДНСК, с която е отменен Отказ на главния архитект на р-н "Оборище"-СО от 09.09.2004 г. за узаконяване на строеж, предмет и на решението, чиято отмяна се иска. Към искането са приложени писмени доказателства и заверено копие от влязлото в сила решение по адм. дело № 9/2008 г. на СГС. Ответникът: Началника на РДНСК-ЮЗР, гр. София, чрез пълномощника му - юрисконсулт Грозданов, оспорва искането за отмяна, като неоснователно. Ответникът: С. К. Б., чрез пълномощника му - адв. Ножарова, оспорва искането, като неоснователно. Останалите ответници, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и е процесуално допустимо. За да се произнесе по съществото на молбата за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В искането се твърди, че решението, чиято отмяна се претендира, противоречи на предходно такова. Според искателите и двете решения са с идентичен предмет - узаконяване на строеж, с административен адрес: гр. София, ул. "Будапеща" № 39, р-н "Оборище" на СО, между едни и същи страни, за едно и също искане и основание, но са разрешени различно, което налага отмяна на второто, като противоречащо на предходното. Молбата е неоснователна: От приложеното влязло в сила решение от 25.05.2010 г. по адм. дело № 9/2008 г. на СГС, се установява, че с него, по жалба на Л. Л. И., съдът е отменил Заповед № ДК-04-218/29.11.2004 г. на началника на СРДНСК, с която е отменен Отказ за узаконяване от 09.09.2004 г. на Гл. архитект на р-н "Оборище"-СО за узаконяване на строеж: "Промяна покривната конструкция и изграждане на санитарен възел, преустройство на втори етаж и таванско помещение" в УПИ V-15,кв. 25, м. "Зона Г-14", гр. София, като незаконосъобразна. Изрично е посочено, че този Отказ за узаконяване е повторен, постановен по молба на Б. от 16.04.2004 г., на основание § 184, ал. 1 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 65/2003 г./, за узаконяване на втори етаж за кафене. В мотивите на това съдебно решение е записано изрично, че това административно производство е различно от от производството по молба за узаконяване на същото лице от 16.10.2003 г. до гл. архитект на р-н "Оборище". Страни по делото са били: Л. Л. И., С. К. Б. и началника на РДНСК-ЮЗР, гр. София. С процесното влязло в сила решение, чиято отмяна се иска, съдът е отменил Заповед № ДК-ЮЗР-129/19.09.2012 г. на началника на РДНСК-ЮЗР и оставеното в сила със същата, становище-Отказ за узаконяване от 15.02.2012 г. на гл. архитект на р-н "Оборище"-СО на строеж "Преустройство на втори етаж и таванско помещение в западната двуетажна част на съществуващата триетажна жилищна сграда, находяща се в УПИ V-15, кв. 25 по плана на гр. София, м. "Зона Г-14", и е върнал делото, като преписка, на гл. архитект за ново произнасяне. Посочено е, че отказът за узаконяване е по молба на Б. от 16.10.2003 г., който е различен от отказа, постановен по молбата му от 16.04.2004 г. - предмет на предходното дело. Страни по делото са били: С. К. Б. /жалбоподател/, началника на РДНСК-ЮЗР /ответник/ и заинтересовани страни: Л. Л. И., Г. М. Г., С. Л. И. и Главния архитект на р-н "Оборище"-СО. От изложеното става ясно, че предмет на оспорване по двете дела са различни административни актове, постановени по различни административни производства, приключили с два, независими едно от друго откази на гл. архитект на р-н "Оборище"-СО по отношение на един и същи строеж и части от него. Поради това двете решения, противно на становището на искателите, нямат за предмет един и същи административен акт. Предходното решение по адм. д. № 9/2008 г. има за предмет Заповед от 29.11.2004 г. на началника на СРДНСК и отказ за узаконяване от 09.09.2004 г. на гл. архитект на р-н "Оборище"-СО, докато решението по адм. дело № 10354/2012 г. има за предмет Заповед от 19.09.2012 г. на началника на РДНСК-ЮЗР, гр. София и Отказ за узаконяване от 15.02.2012 г. на гл. архитект на същия р-н "Оборище. Това са различни по време и производства административни актове, между които няма идентичност, освен наименованието на строежа. За да е налице хипотезата по чл. 239, т. 4 от АПК е необходимо наличието на пълно тъждество в предмета на постановените съдебни решения, освен тъждество между страните и искането. Процесните съдебни решения нямат такова тъждество, тъй като имат за предмет различни, а не един и същи административен акт, както и имат разлика в страните и в искането. В този смисъл е и ТР № 6 по т. д. № 4/2010 г. на ОС на ВАС. Поради отсъствие на предпоставките за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК, искането се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 и 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,