Решение № 11226 от 16.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5244/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София, подадена чрез юрк. Кирилов, срещу Решение 411 от 10.03.2023 г., постановено по адм. дело 1114/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е прогласена нищожността на ревизионен акт (РА) Р-22000118008053-091-001/15.08.2019 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, в частта, потвърдена с Решение 26/09.01.2020 г. на директора на дирекция ОДОП София. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди се, че от представените по делото доказателства се установява по категоричен начин основанието за издаване на Заповед за изменение на заповедта за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) Р-22000118008053-020-003/25.04.2019 г. и това е освобождаването от функциите на ръководител на екип на М. Ферещанова, считано от 25.04.2020 г., от когато същата е в невъзможност да продължи да изпълнява процесуални действия в ревизионното производство. Доказано е и че със заповед на директора на ТД на НАП София е определен друг орган по приходите да изпълнява функциите на ръководител на екип в сектор Ревизии при дирекция Контрол. В тази връзка се сочи, че посочената ЗИЗВР касае промяна на служител в рамките на ревизиращия екип, поради което при преценката на основанията за нейното издаване следва да се изключат хипотезите, произтичащи от чл. 7, ал. 3 ДОПК вр. чл. 7, ал. 3 ЗНАП. Твърди се, че посочените разпоредби регламентират изземване на компетентност от горестоящ орган, респ. правомощията на този орган при промяна на ръководителя на екип или на териториалната му компетентност по отношение на ревизирания субект. Според касатора, не е възможно да бъде иззета компетентност, която вече не е притежавана. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът Р. Арнаудов, представляван от адв. Пешев, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и като съобрази становищата на страните, приема жалбата за процесуално допустима подадена е в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Производството пред първоинстанционния съд, приключило с обжалваното решение, е образувано на основание чл. 226 от АПК във връзка с решение 11695 от 15.12.2022 г., постановено по адм. дело 12864/2020 г. по описа на Върховния административен съд, с което делото е върнато за ново разглеждане. Предмет на обжалване пред административния съд е бил РА Р-22000118008053-091-001/15.08.2019 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, в частта, потвърдена с Решение 26/09.01.2020 г. на директора на дирекция ОДОП София, с която е установена отговорност на Р. Арнаудов на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за дължими от "Застрахователен Брокер Рос Инс" ЕООД задължения за: за корпоративен данък за данъчен период 01.01.2012 г. 31.12.2012 г., за данък върху доходите на физическите лица свободни професии, граждански договори и др. за данъчен период м. 11. 2012 г., за данък върху доходите от трудовите и приравнените на тях правоотношения за отделните данъчни периоди от м. 12. 2012 г. до м. 11. 2013 г., за вноски за ДОО, ЗО и УПФ за осигурители за периодите от м. 12. 2012 г. до м. 11. 2014 г., ведно със съответните лихви. За да прогласи нищожност на оспорения РА, съдът е приел, че решението за изземване на разглеждането и решаването на ревизионната преписка е издадено от органа, възложил ревизията Ф. Йоневска, която не е оправомощена от изпълнителния директор на НАП или от териториалния директор с правомощията по чл. 7, ал. 3 ЗНАП вр. чл. 7, ал. 3 ДОПК. Съобразил е, че със Заповед РД-01-803/07.06.2017 г. на директора на ТД на НАП София Йоневска е определена само като орган, който възлага ревизии, но по делото липсват доказателства за възлагането й на правомощия да издава решения по чл. 7, ал. 3 от ДОПК от изпълнителния директор или териториалния директор. Формирал е извод, че изземването на преписката от органа, възложил ревизията от М. Ферещанова, определена за ръководител на ревизията и възлагането й на С. Копринов, е нищожно процесуално действие. Същото опорочава последващото изменение на ЗВР с определяне на друг ръководител на ревизиращия екип. В тази връзка е посочил, че преписката не е надлежно възложена на Копринов и той не е определен правомерно за ръководител на ревизиращия екип, поради което за него не е възникнало правомощието му да участва в състава на органите по приходите по чл. 119, ал. 2 от ДОПК за издаване на РА. След като решението за изземване на конкретната преписка от първоначално определения ръководител на ревизията е издадено от орган, който не притежава правомощия за издаването му, то следва да се приеме, че новоопределеният като ръководител на ревизията орган по приходите, въз основа решението за изземване на правомощия, не притежава съответната материална компетентност. При тези мотиви, администартивният съд е приел, че актът при липса на компетентност на издалия го орган е нищожен. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК предвижда възможност определен в закона горестоящ орган да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, съответно от публичния изпълнител, в случаите когато са налице основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, съответно публичния изпълнител, водеща до отпадане на компетентността, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, съответно публичен изпълнител, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът. Съгласно чл. 7, ал. 3 ЗНАП изпълнителният директор и териториалният директор упражняват правомощията по чл. 7, ал. 3 ДОПК и могат да оправомощават със заповед своите заместници или да определят други служители от агенцията да упражняват техните правомощия. В съответствие с приетите по делото доказателства, административният съд е приел, че решение Р-22000118008053-098-001/25.04.2019 г., с което на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК е иззето разглеждането и решаването на ревизионната преписка от М. Ферещанова и правомощията по извършване са възложени на С. Копринаров, в качеството му на ръководител на екип, е издадено от некомпетентен орган. По делото не са представени доказателства за оправомощаване на органа по приходите, издал посоченото решение - Ф. Йоневска, от компетентния орган съобразно чл. 7, ал. 3 ЗНАП изпълнителния директор на НАП или директора на компетентната ТД на НАП. Следователно изземването е разпоредено от некомпетентен орган. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за неприложимост на разпоредбите на чл. 7, ал. 3 ДОПК и чл. 7, ал. 3 ЗНАП. В случая по категоричен начин е установено, че е налице изземване на разглеждането на ревизионната преписка от ръководителя на ревизията на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК, което изрично е посочено в решение Р-22000118008053-098-001/25.04.2019 г. Несъмнено, органът по приходите, възложил ревизията, притежава материална компетентност да издава на основание чл. 113, ал. 3 ДОПК заповеди за изменение на издадените от него предходни ЗВР. Когато обаче това е обусловено от изземване по чл. 7, ал. 3 ДОПК, какъвто е разглеждания случай, е необходимо изземването да е разпоредено от компетентния за това орган. Поради това правилен е изводът на първоинстанционния съд, че процесната ревизия е извършена от некомпетентни органи при липса на материална компетентност съгласно чл. 119 ДОПК, което обуславя нищожност на процесния РА. По гореизложените съображения, настоящият касационен състав приема, че не са налице сочените при обжалването касационни основания, поради което решението като правилно постановено следва да бъде оставено в сила. Въз основа на горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение