Решение № 1431 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11873/2009 г.

Решение № 1431 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11873/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Електра - Сълзина Торбова" - гр. Добрич срещу Решение № 495/14.07.2009 г., постановено по адм. дело № 34/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против РА № 0800556/22.06.2006 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Добрич, потвърден с Решение № 638/05.12.2006 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна за определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. и определените за внасяне осигурителни вноски за данъчни периоди 2001 г. - 2005 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касаторката съдът не е обсъдил всички доводи и събраните по делото доказателства. Твърди се в касационната жалба, че ЕТ е развивал патентна дейност и затова реализираните приходи не е следвало да се включват в ГДД и да се облага по ЗОДФЛ (отм.). Относно позоваването в обжалваното решение на ДРА № 780/01.10.2004 г., касаторката счита, че това е без правно значение, тъй като той се ползва със задължителна сила само по отношение на определените с него данъчни задължения, но констатациите му не се ползват с материална доказателствена сила и въз основа на него данъчния орган не може да обоснове други задължения. Съображенията за неправилност на обжалваното решение се съдържат в молба, която е по повод оставяне касационната жалба без движение поради бланкетния й характер. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като неверни се явяват твърденията, че декларираните от касатора доходи като ЕТ от търговия на едро не подлежат на облагане по общия ред. Освен това според прокурора безспорно е установено, че касаторът е нарушил чл. 7, ал. 1 и 2 и чл. 158 КЗОО и чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗЗО като не е внасял в срок или не е внасял изцяло осигурителни вноски, вноски за здравно осигуряване и ДЗПО. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата Варненският окръжен съд е приел въз основа на доказателствата по делото, че ЕТ "Електра-Сълзина Торбова" за 2004 г. е подал годишна данъчна декларация по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.) и с нея са били декларирани доходи като ЕТ от търговия на едро. Съдът за да обоснове постановения от него резултат по делото се е позовал и на съдържащия се в данъчното досие ДРА № 780/01.10.2004 г., като е направил извод, че от него се доказва обстоятелството, че на основание чл. 21, ал. 1 , във връзка с чл. 30, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. задълженото лице следва да формира данъчната основа за доходите си по реда на чл. 23, ал. 2 и 3 ЗКПО (отм.) и да определи сумата на данъка по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.). Освен това съдът е отразил в решението си, че за периода 01.07.2004 г. - 31.12.2004 г. жалбоподателят е регистрирано по ЗДДС (отм.) лице, поради което правилно е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.). Относно определените с ревизионния акт за внасяне вноски по ДОО, ЗЗО И КСО, съдът е изложил мотиви, че от данните по делото се установява, че жалбоподателят не е внасял в срок осигурителни вноски за работещите по трудов договор при него лица за данъчни периоди - месец април 2002 г., от месеците юни до декември 2002 г., от месеците март до април 2003 г., и невнесена вноска за месец декември 2001 г. и за месец ноември 2001 г. Съдът е установил, че правилно органа по приходите е приел, че са налице допуснати нарушения за невнесени в срок здравноосигурителни вноски, както и невнесени в срок вноски по ДЗПО - универсален пенсионен фонд за работещите при ЕТ по трудови правоотношения за периоди пред 2002 г. и 2003 г. Относно установените вноски за самоосигуряващото се лице съдът е приел, че те са определени въз основа на декларираните от жалбоподателя данни - деклариран доход по ГДД, годишен максимален осигурителен доход за 2004 г. и съответно внесените авансови вноски върху избрания от жалбоподателката доход. Посочено е в обжалваното решение, че на 09.05.2005 г. задълженото лице е внесло изравнителни вноски за ДОО, вноски за здравно осигуряване и за ДЗПО, поради което остатъкът за внасяне за ДОО е в размер на 1 300 лв., за здравно осигуряване - 300 лв. и за ДЗПО - 150 лв. Обжалваното решение е правилно като краен резултат. Няма спор по делото, че за данъчната 2004 г. касаторът е подал ГДД по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.) с декларирани за облагане доходи от дейността му като едноличен търговец - търговия на едро. Правилно съдът се е позовал на чл. 21, ал. 1 ЗОДФЛ, която е общата разпоредба за облагане на физически лица, които извършват дейност като ЕТ, независимо дали са регистрирани по ТЗ и според която данъчната основа на тези доходи е по реда на глава втора от ЗКПО (отм.) и съответно данъкът се определя по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.). Разпоредбата на чл. 30 ЗОДФЛ (отм.) третира облагането с окончателен годишен данък, а това е патентния данък и облагането е за дейности, посочени в чл. 31 е 32 от същия закон и с годишен оборот до 50 000 лв. От съдържанието на тази правна норма става ясно, че с патентен данък не могат да се облагат лицата, които имат годишен доход над 50 000 лв. и съответно са регистрирани лица по ЗДДС (отм.). От данните по делото правилно първоинстанционният съд е установил, че касатора има регистрация за целите на ДДС, което означава, че годишният му доход е по-голям от този, посочен в чл. 30 ЗОДФЛ (отм.), поради което не може да се облага за патентна дейност. В този смисъл оплакванията в касационната жалба, че за 2004 г. касаторът е развивал патентна дейност са неоснователни и неподкрепени с доказателства. Освен това не са опровергани констатациите на ревизионния акт, относно твърдените от органа по приходите отрицателни факти, доказването на които следва да се извърши от ревизираното лице съобразно общите правила при доказването, тъй като който твърди отрицателни факти не е длъжен да ги доказва, а само този, които твърди положителни такива. В посочените констатации органът по приходите твърди, че за 2004 г. лицето е подало декларация по чл. 43 ЗОДФЛ (отм.) с деклариран оборот 19 313 лв., но е установено, че с ДРА № 780/01.10.2004 г. за едноличния търговец са установени приходи от дейност за 2003 г. в размер на 133 504,97 лв. и затова в рекапитулацията на посочения акт задължението за патентен данък за 2004 г. е сторнирано и затова правилно е прието, че за процесната година облагането следва да се извърши по общия ред, предвид превишението на годишния оборот повече от 50 000 лв. Относно определените с ревизионния акт осигурителни вноски за ДОО, здравни вноски и такива за ДЗПО касаторът не излага конкретни оплаквания, каквито липсват и в първоинстанционната му жалба. Правилно съдът е приел, че е извършил нарушение по чл. 7, ал. 1 и 2 и чл. 158 КСО, тъй като тази правна норма разпорежда, че вноските за ДОО за сметка на осигурителите и осигурените лица се внасят при изплащане на дължимото възнаграждение. Тази разпоредба видно от данните по делото не е спазена от касатора (частично или изцяло за посочените в първоинстанционното решение периоди). По същия начин едноличният търговец не е спазили разпоредбата на чл. 158 КСО, касателно допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) и по отношение на здравните вноски съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗЗО. Нито в хода на административното обжалване на ревизионния акт, нито в съдебното производство пред първоинстанционният съд касаторът не е представил доказателства, които да сочат на изпълнение изискванията на КСО и ЗЗО, относно вноските по ДОО, ЗО И ДЗПО. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,