Решение № 364 от 12.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3293/2016 г.

Решение № 364 от 12.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3293/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Е. Д. А. Груп" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "С. С." .№..., ет. ..., подадена чрез процесуалния представител на дружеството - адв. Тодорова, срещу решение № 709 от 08.02.2016 г., постановено по адм. дело № 7498/2015 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ), с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу заповед № 445/24.06.2015 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (Комисията, КЗП), с която е забранено прилагането на заблуждаваща търговска практика. В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост, а в частта на диспозитива за присъждане на разноски на КЗП се поддържа нищожност на решението. Иска се решението да бъде отменено, а спорът да бъде решен по същество. Претендира се присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - председателят на КЗП, чрез процесуалния си представител - юрк. Е. А., представя писмен отговор, в който поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение АССГ в производство по чл. 145 - 178 АПК е отхвърлил жалбата на "Е. Д. А. Груп" ООД, срещу заповед № 445/24.06.2015 г. на председателя на КЗП, с която е забранено на дружеството да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика. За да постанови този правен резултат първостепенният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и при съобразяване с целта на закона. Въз основа на представените по делото доказателства съдът е приел за установена следната фактическа обстановка: При извършена проверка, обективирана в констативен протокол № 0171979/16.10.2014 г. в офис на "Е. Д. А. Груп" ООД, са проверени обстоятелства, изложени в жалба на потребител, с твърдение за наличие на нелоялна търговска практика за сключена застраховка "Каско-100" на Булстрад. В жалбата е посочено, че потребителят е избрал офертата на търговеца, като най-изгодна, тъй като му е поискана сумата от 132.60 лв. След настъпило застрахователно събитие и уведомяване на търговеца от потребителя е поискана допълнително сума от 30.60 лв., с оглед получаване на застрахователна премия. Потребителят е бил приканен да погледне полицата, където с по-дребен шрифт е било изписано, че реалната сума на застраховката не остава същата, а се изисква доплащане от потребителя, наречено "предварителен бонус". В проверената и представена на контролния орган оферта на потребителя се обявява следното: "Изберете от трите възможности -2000, 3000 или 4000 лева и платете съответно само 100 лв., 130 лв. или 150 лв с включена авансова отстъпка от 20%! Вземете още 10% отстъпка с клубна карта SDI. Не се изисква поставяне на алармена система. " При извършената проверка от страна на застрахователния брокер е обяснено, че потребителят следва да заплати предварителен бонус от 30 лв. или 60 лв. с цел завеждане на щетата, за което се позовава на изписан с дребен шрифт текст в полицата, като срещу сумата от 300 лв. е изписано следното: "В посочената застрахователна полица е калкулиран 30 лв. предварителен бонус и дължимия върху него 2% данък, които стават изискуеми незабавно и се заплащат при завеждане на претенция за обезщетение". С оглед така установеното съдът е счел е, че е налице нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 2 във вр. с чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, а именно, че търговецът не предоставя своевременно съществена информация, че сумата за застрахователна премия не е окончателна за потребителя при нанасяне на щета, която информация е необходима на средния потребител при вземането на търговско решение. Установено е, че търговецът е информирал потребителя чрез предварителна оферта, че предлаганата услуга на компания "Булстрад" е с най - ниска цена - 130 лв., но е премълчал, че това не е крайната сума при евентуално предявяване на щета. По този начин потребителят е стимулиран да сключи договор, като при настъпване и заявяване на щета, се установява, че той дължи предварително приспадната сума от 30 лв. Прието е още, че използването на термина "предварителен бонус" води до допълнителни неясноти у потребителя, тъй като под "бонус" обикновено се разбира отстъпка или награда, а не увеличаване на задължението със сумата на бонуса. Приел е, че за този бонус лицата се информират при подписване на полицата, като установеното от комисията е, че тези условия са изписани с дребен шрифт в полицата. Предлагането на този продукт се свежда до изписване на цената, която се търси първоначално от клиентите, без уточнения, че тя не представлява пълната дължима сума с цел упражняване правата им по договора. С оглед изложеното съдът е приел, че самият начин на изготвяне и предлагане на продукта, представлява нелоялна търговска практика. При така установеното от фактическа страна, съдът е направил извод, че е налице използване на нелоялна търговска практика, в хипотезата на несвоевременно предоставяне на съществена информация, поради което са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта. Решение е правилно. Съгласно чл. 68е, ал. 1 ЗЗП търговска практика е заблуждаваща и когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, както и ограниченията на използваното средство за комуникация, следва, че тя не предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение, след като се е запознал с тях, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. От друга страна, по аргумент на ал. 2 от същата разпоредба, заблуждаваща е и всяка търговска практика, при която търговецът не предоставя своевременно съществена информация по смисъла на ал. 1 . А пък съгласно разпоредбата на чл. 68е, ал. 4 ЗЗП за съществена се смята, освен ако не е очевидна, информацията за основните характеристики на стоката или услугата; цената с включени в нея всички данъци или начинът, по който е изчислена, вкл. всички допълнителни разходи за транспорт, доставка, пощенски услуги; стоките и услугите, както и договорите, при които потребителят има право да се откаже от договора или да го прекрати - информацията за наличието на това право. Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. В конкретния случай, както правилно е приел първоинстанционният съд, нелоялната заблуждаваща търговска практика се състои в това, че при предлагането на застраховка "Автокаско" са посочени три възможности - 2000 лв., 3000 лв. или 4000 лв., като за всяка една от тях се изисква заплащането съответно на 100 лв., 130 лв. или 150 лв. с включена авансова отстъпка от 20%. Както правилно е било установено от съда в рекламната брошура не е предоставена своевременно информацията, че посочените суми не представляват крайна цена, а при възникване на застрахователно събитие се дължи заплащане на допълнителна сума. От друга страна, както правилно е отбелязал първоинстанционния съд, използването на термина "предварителен бонус" води до допълнителни неясноти у потребителя, тъй като под "бонус" обикновено се разбира отстъпка или награда, а не увеличаване на задължението на потребителя със сумата на бонуса. Посочената информация е съществена по смисъла на чл. 68е, ал. 4 ЗЗП, поради което несвоевременно й предоставяне представлява нелоялна търговска практика, чието прилагане е забранено съобразно нормата на чл. 68в ЗЗП. Не на последно място правилен е също изводът на решаващия съд, че липсата на своевременна информация може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. Предвид изложеното, постановеното от административният съд решение е правилно и не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Искането на жалбоподателя за обявяване на нищожност на решението в частта за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като присъденото юрисконсултско възнаграждение е своевременно претендирано и доказано от една страна, а от друга е съобразено с размера, определен в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изхода на спора направеното от ответника пред настоящата инстанция искане за присъждане на разноски е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да му бъде определено възнаграждение в размер на 300 (триста) лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,