Решение № 10721 от 28.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5038/2026 г.

Производството по делото е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по две касационни жалби. Първата касационна жалба е подадена от Управителя на Национална здравноосигурителна каса против Решение №1360/25.03.2026 г., постановено по адм. дело №836/2025 г. на Административен съд Пазарджик, в частта, в която съдът е отменил Писмена покана № РД-25ПП-202/19.06.2025 на управителя на НЗОК, в частта ѝ по т. IV.2., касаеща ИЗ № 1240/2025 г. на ЗОЛ К. С. К. по клинична пътека № 198, с която е прието, че не са налице индикации за хоспитализация и е разпоредено възстановяване на сумата от 4050 лв. (2 070,73 евро), като незаконосъобразна и е осъден да заплати разноски. В касационната жалба са изложени съображения, че решението в тази обжалвана част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, тъй като безспорно били нарушени индикациите за хоспитализация и лечение по КП №198. Според страната описаната фактическа обстановка и състоянието на пациента съответствали на индикациите на КП – 158 – Оперативни интервенции при инфекции на меките и костни тъкани, като по делото безспорно било установено, че лечебното заведение не е изпълнило предвидените индикации за хоспитализация. Поради наличието на соченото касационно основание чл. 209, т.3, предл. първо АПК моли съдът да отмени обжалваното решение в посочените части и да отхвърли жалбата на лечебното заведение в тази й част. Ответникът УМБАЛ „Бургасмед“ ЕООД не е изразил становище по касационната жалба на управителя на НЗОК. Касационният жалбоподател УМБАЛ „Бургасмед“ ЕООД е подал касационна жалба против Решение №1360/25.03.2026 г., постановено по адм. дело №836/2025 г. на Административен съд Пазарджик, в отхвърлителната част на диспозитива на решението, като се твърди, че същото е неправилно поради противоречие с материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В частта относно КП № 175 на ИЗ № 471/2025 г., КП № 73.1 с ИЗ 2941/2025 г., КП № 73.1 с ИЗ 2934/2025 г., КП 73.1 с ИЗ 2839/2025 г., КП 73.1 с ИЗ 2828/2025 г., КП 73.1 с ИЗ 3235/2025 г., КП 73.1 с ИЗ 2566/2025 г., КП 74.1 с ИЗ 1696/2025 г., КП 74.1 с ИЗ 1969/2025 г., КП 74.1 с ИЗ 3843/2025 г., КП 74.1 с ИЗ 5121/2025 г., както и ИЗ 2941, 2934, 2834, 2828, 3235 и 2566 се поддържа, че съдът в противоречие със събраните по делото доказателства е извел незаконосъобразен правен извод относно неизпълнение на процесните клинични пътеки. Изтъква, че независимо, че страните приели заключението на вещото лице по делото пред първоинстанционния съд, същото не било компетентно, поради което съдът следвало да назначи друго вещо лице, което да отговори на въпросите, зададени към съдебно-медицинската експертиза. По същество моли за отмяна на решението в обжалваните части и за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба на УМБАЛ „Бургасмед“ ЕООД – Управителят на НЗОК оспорва същата, като я намира за неоснователна, а решението в отхвърлителните му части, като правилно, поради което следва да се остави в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост на двете касационни жалби, като по същество счита, че те са неоснователни, а подложеното на касация решение е правилно, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира и двете касационни жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които решението в атакуваните от тях негови части е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предмет на обжалване пред касационната инстанция е Решение №1360/25.03.2026 г. на Административен съд Пазарджик, постановено по адм. дело №836/2025 г., с което съдът частично е уважил и частично е отхвърлил оспорването на лечебното заведение УМБАЛ „Бургасмед“ ЕООД на издадената писмена покана. По касационната жалба на УМБАЛ „Бургасмед“ ЕООД: От фактическа страна по делото е установено, че по отношение на ИЗ № 2941/2025 г. на ЗОЛ Д. П. Х. с писмената покана е разпоредено жалбоподателят да възстанови приетата за неоснователно получена сума в размер на 2 617,01 лв. (1 338,06 евро). Съдът е достигнал до извод и като е обсъдил приетите по делото доказателства, вкл. и заключението на съдебно-медицинската експертиза, че лечебното заведение е отчело клинична пътека № 73.1 – „Високоспециализирани интервенционни процедури при заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума“, без да са налице извършени диагностично-лечебни дейности, попадащи в диагностично-лечебния алгоритъм на тази клинична пътека. От заключението на СМЕ, което е ценено като обективно и безпристрастно изготвено административният съд е достигнал до извод, че патологичният процес при пациента е локализиран в органи от гастроинтестиналния тракт – дуоденум и дебело черво и проведеното лечение е следвало да се извърши по КП № 69.1 – „Високоспециализирани интервенционни процедури при заболявания на гастроинтестиналния тракт“, която обхваща заболявания на тънкото и дебелото черво. По отношение на ИЗ № 2934/2025 на ЗОЛ Н. И. Т. с писмената покана е разпоредено жалбоподателят да възстанови приетата за неоснователно получена сума в размер на 2 617,01 лв. (1 338,06 евро). Съдът е приел, че лечебното заведение неправомерно е отчело клинична пътека № 73.1 „Високоспециализирани интервенционални процедури при заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума при лица над 18 години“, поради което изплатената от НЗОК сума подлежи на възстановяване. Съдът се е аргументирал с представените по делото писмени доказателства и по – конкретно с обстоятелството, че в хода на болничния престой и след съответните манипулации, хистологично е бил установен хиперпластичен полип на дуоденума, което обстоятелство се потвърждава и от заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, която при преглед на медицинската документация е установила извършването на горна ендоскопия, установяване на малък перипапиларен полип и неговото щипково отстраняване с последващо хистологично изследване, относими към хоспитализация по КП № 69.1 „Високоспециализирани интервенционни процедури при заболявания на гастроинтестиналния тракт за лица над 18 години“. Правилно съдът приема, че извършената медицинска дейност е насочена към патологичен процес от страна на гастроинтестиналния тракт и не представлява интервенция върху хепатобилиарната система по смисъла на клинична пътека № 73.1., поради което писмената покана в тази си част също е приета за законосъобразна. По отношение на ИЗ № 3235/2025 г. на ЗОЛ П. К. К. с писмената покана е разпоредено жалбоподателят да възстанови приетата за неоснователно получена сума в размер на 2 617,01 лв. (1 338,06 евро). По делото е констатирано, че лицето е било хоспитализирано по клинична пътека № 74.1 „Диагностика и лечение на заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума за лица над 18 години“ с диагноза „Камъни на жлъчния мехур с друг холецистит“ (МКБ-10 K80.1). Съдът е установил, че са извършени клинико-лабораторни изследвания, ехография на коремни органи, горна ендоскопия (панендоскопия до дуоденума) и видеоколоноскопия до цекума. Видно от писмената покана лечебното заведение е отчело хоспитализацията по клинична пътека № 73.1 „Високоспециализирани интервенционални процедури при заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума за лица над 18 години“, като е посочена процедура „ендоскопска ексцизия на лезия на жлъчни пътища или сфинктер на Оди“. Контролният орган е приел, че действително извършените манипулации представляват ендоскопско отстраняване на полипи от гастроинтестиналния тракт, поради което не попадат в обхвата на клинична пътека № 73.1. По тази причина е прието, че не са изпълнени условията за отчитане на дейността по клиничната пътека. Съдът е кредитирал медицинската документация по делото в съответствие с заключението на СМЕ като е достигнал до обоснован правен извод, че наличието на полипи в гастроинтестиналния тракт е установено чрез ендоскопски изследвания, като в конкретния случай при извършената горна ендоскопия е установен полип на дуоденума, който е бил отстранен чрез полипектомия. Съдът приема, че тази манипулация представлява интервенционална гастроинтестинална ендоскопия от II ниво и се извършва по клинична пътека № 69.1. Съдът обосновано е достигнал до извод и като е кредитирал доказателствата по делото, че извършените диагностични и терапевтични процедури не попадат в обхвата на клинична пътека № 73.1 и че не са налице условията за отчитане на дейността по тази клинична пътека. По отношение на ИЗ № 2839/25 на ЗОЛ А. К. А. с писмената покана е разпоредено жалбоподателят да възстанови приетата за неоснователно получена сума в размер на 2 617,01 лв. (1 338,06 евро). Съдът като анализира приетите по делото писмени доказателства и заключението на СМЕ, преценени поотделно и в своята съвкупност достига до извод, че заболяването е неправилно отчетено по клинична пътека № 73.1 „Високоспециализирани интервенционални процедури при заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума за лица над 18-годишна възраст“. От анализа на медицинската документация съдът установява, че пациентът е хоспитализиран по клинична пътека № 74.1 „Диагностика и лечение на заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума за лица над 18-годишна възраст“. При проведените образни изследвания е установена находка от страна на черния дроб, по повод на която е извършена контрастно-усилена ехография (КУЕ) с цел диагностично уточняване на характера на лезията и изключване на злокачествен процес. В писмената покана административният орган приема, че водещото заболяване при пациента е от страна на гастроинтестиналния тракт, и че не са били налице индикации за хоспитализация по клинична пътека № 73.1 „Високоспециализирани интервенционни процедури при заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума“. Този извод не е опроверган от доказателствата по делото и приетата СМЕ, поради което административният съд правилно приема, че контрастно-усилената ехография представлява образен диагностичен метод, използван широко за уточняване характера на чернодробни изменения и за разграничаване на доброкачествени от злокачествени лезии. Същата представлява разновидност на ехографско изследване, при което се използва контрастно вещество, но не и оперативна или интервенционна манипулация върху черния дроб или жлъчните пътища. Тези обстоятелства са основание съдът да извърши преценка на същностите разлики между КП №74.1. и КП №73.1. Съществената разлика между двете клинични пътеки се състои в характера на медицинската дейност – КП № 74.1 е диагностична пътека, предназначена за уточняване на заболявания на хепатобилиарната система, докато КП № 73.1 е предназначена за извършване на високоспециализирани интервенционни процедури при такива заболявания. Анализирайки медицинските дейности по двете КП съдът намира, че дори извършеното изследване да е медицински обосновано като част от диагностичния процес, то не представлява високоспециализирана интервенционна процедура и не обосновават отчитане на случая по клинична пътека № 73.1, предназначена именно за извършване на такива интервенции, поради което отхвърля жалбата срещу поканата и в тази й част. По отношение на ИЗ № 2828/2025 на ЗОЛ А. М. А. с писмената покана е разпоредено жалбоподателят да възстанови приетата за неоснователно получена сума в размер на 2 617,01 лв. (1 338,06 евро). По отношение на това ЗОЛ съдът по аналогични на горните съображения достига до извод, че история на заболяването № 2828/2025 г. е неправилно отчетена по клинична пътека № 73.1 „Високоспециализирани интервенционални процедури при заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума за лица над 18 годишна възраст“. Обосновава се с приложените по делото медицински документи и заключение на СМЕ, според които представените анамнестични, клинични и параклинични данни по време на хоспитализацията сочат, че водещото заболяване при пациентката е от страна на гастроинтестиналния тракт – еритемо-ексудативен гастрит и полипи на дебелото черво, които попадат в обхвата на други клинични пътеки. Поради това се приема, че не са били налице индикации за хоспитализация и лечение по КП № 73.1. По отношение на ИЗ № 2566/2025 г. на ЗОЛ М. С. Л. с писмената покана е разпоредено жалбоподателят да възстанови приетата за неоснователно получена сума в размер на 2 617,01 лв. (1 338,06 евро). Установено е, че ИЗ е неправилно отчетено по КП №73.1. Съдът намира, че според алгоритъма на тази клинична пътека индикации за хоспитализация са налице при диагностично уточняване или лечение чрез високоспециализирани интервенционални процедури при заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума. Съдът кредитира медицинската документация и заключение на СМЕ, според които пациентката е хоспитализирана с оплаквания от силна епигастрална болка и диарични изхождания с примеси на кръв, с давност около четири дни, като при първоначалния преглед е насочена за хоспитализация по КП № 74.1 за диагностично уточняване. Според съда установената при образните изследвания огнищна стеатоза на черния дроб представлява образна находка, уточнена чрез диагностични изследвания, но не представлява водещо заболяване, обусловило хоспитализацията, поради което се извежда извод за липса на индикации за хоспитализация по клинична пътека № 73.1, предназначена за диагностика и лечение на заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума. По отношение на ИЗ № 1696/2025 на ЗОЛ М. Г. Г. с писмената покана е разпоредено жалбоподателят да възстанови приетата за неоснователно получена сума в размер на 1 418 лв. (725,01 евро). Установено е по делото, че история на заболяване № 1696/2025 г. е неправилно отчетена по клинична пътека № 74.1 „Диагностика и лечение на заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума за лица над 18-годишна възраст“. Съдът приема, че представените анамнестични данни, клинични и параклинични изследвания по време на хоспитализацията, не потвърждават поставената основна диагноза „остър холецистит“, а сочат заболяване от страна на гастроинтестиналния тракт – еритемо-ексудативен гастрит, който попада в обхвата на други клинични пътеки. Поради това се заключава, че не са били налице индикации за хоспитализация и лечение по КП № 74.1. От заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза се констатира, че при остър холецистит обичайно се наблюдават клинични и лабораторни белези на възпалителен процес, включително левкоцитоза и повишени стойности на CRP. В случая по делото представените лабораторни изследвания не установяват подобни отклонения, като стойностите на левкоцитите и CRP са в референтни граници. Липсват и други клинични или образни белези на остър възпалителен процес на жлъчния мехур. По тази причина съдът обосновано намира, че установените по време на хоспитализацията оплаквания и резултатите от проведените изследвания не сочат на заболяване на хепатобилиарната система, което да обуславя хоспитализация по клинична пътека № 74.1. По отношение на ИЗ № 1969/2025 на ЗОЛ И. Д. П. с писмената покана е разпоредено жалбоподателят да възстанови приетата за неоснователно получена сума в размер на 1 418 лв. (725,01 евро). По аналогични на горните мотиви и след като кредитира писмените документи по делото в съвкупност със заключението на СМЕ административният съд обосновава извод за законосъобразност на писмената покана и в тази и част. Съдът се мотивира с обстоятелството, че извършената хоспитализация на пациента по КП № 74.1 „Диагностика и лечение на заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума за лица над 18 годишна възраст“ е проведена без наличие на индикации за прием по тази клинична пътека. Няма данни за заболяване на хепатобилиарната система, панкреаса или перитонеума, което да обосновава диагностично-лечебен процес по посочената клинична пътека, поради което хоспитализацията е отчетена неправомерно. От събраните доказателства се установява, че при извършените изследвания не са установени патологични промени на жлъчния мехур или жлъчните пътища, освен прегъване на жлъчния мехур и наличие на жлъчен седимент. Тези ехографски находки сами по себе си не обуславят заболяване на хепатобилиарната система. Същевременно в хода на диагностичния процес са констатирани заболявания на гастроинтестиналния тракт – ерозивен гастрит и полип на дебелото черво, които обясняват клиничната симптоматика на пациента. По отношение на ИЗ № 3843/25 на ЗОЛ С. И. Д. с писмената покана е разпоредено жалбоподателят да възстанови приетата за неоснователно получена сума в размер на 1 418 лв. (725,01 евро). Съдът приема, че не са изпълнени изискванията на алгоритъма на клиничната пътека относно индикациите за хоспитализация. Въз анализа на медицинска документация се констатира, че пациентката е хоспитализирана по КП № 74.1 „Диагностика и лечение на заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума за лица над 18 годишна възраст“ с приемна диагноза „други уточнени болести на жлъчния мехур“ (МКБ-10 K82.8). За изясняване на спора от фактическа страна и по отношение на този ЗОЛ съдът е назначил СМЕ, като вещото лице е посочило, че пациентката е хоспитализирана по КП № 74.1 с диагноза „други уточнени болести на жлъчния мехур“ с МКБ код K82.8. Според експертизата липсват данни за отклонения с предполагаем произход от хепатобилиарната система, които да обосноват хоспитализация и лечение именно по КП № 74.1. Съдът като е обсъдил писмените доказателства по делото и заключението на СМЕ поотделно и в съвкупност е достигнал до верен правен извод, че няма индикации за хоспитализация и лечение на пачиента по КП № 74.1. По отношение на ИЗ № 5121/2025 г. на ЗОЛ П. К. К. с писмената покана е разпоредено жалбоподателят да възстанови приетата за неоснователно получена сума в размер на 1 418 лв. (725,01 евро) съдът е приел, че неправилно лечебното заведение е отчело хоспитализация на този пациент по КП № 74.1 „Диагностика и лечение на заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума за лица над 18 годишна възраст“ с окончателна диагноза „други уточнени болести на жлъчния мехур“ с МКБ код K82.8. Обосновал се е с представената по делото медицинска документация по ИЗ № 5121/2025 г., съгласно която пациентът е хоспитализиран по КП № 74.1 с основна диагноза „други уточнени болести на жлъчния мехур“ (МКБ-10 K82.8). Вещото лице е посочило, че от извършените изследвания обаче се установяват заболявания от страна на гастроинтестиналния тракт – ерозивно-ексудативен гастрит, язвени изменения на стомаха, както и полип на ректума, отстранен чрез полипектомия, с хистологично доказан хиперпластичен полип на дебелото черво. Съдът е споделил този извод на вещото лице, според който събраните по делото медицински данни не обосновават наличие на заболяване с произход от хепатобилиарната система, панкреаса или перитонеума, което да попада в обхвата на КП № 74.1. По отношение на ИЗ № 471/2025 на ЗОЛ А. С. Н. с писмената покана е разпоредено жалбоподателят да възстанови приетата за неоснователно получена сума в размер на 5 422.69 лв. (2 772,58 евро). В поканата, по отношение на ИЗ № 471/2025, отчетено по КП № 175 „Оперативни процедури на тънки и дебели черва, вкл. при заболявания на мезентериума и ретроперитонеума с голям и много голям обем и сложност, при лица над 18 години“, е прието, че не е спазено изискването за минимален болничен престой и завършеност на клиничната пътека. В случая след преценка на писмените доказателства и заключението на СМЕ първоинстанционният съд намира, че при изискуем минимален болничен престой от 7 дни и реализиран такъв от 5 дни, не е спазено изискването за минимален болничен престой по КП № 175 и клиничната пътека не може да се приеме за завършена. На това основание съдът счита, че оспорената писмена покана и в тази ѝ част се явява законосъобразна. По отношение на ИЗ № 1240/2025 на ЗОЛ К. С. К. с писмената покана е разпоредено жалбоподателят да възстанови приетата за неоснователно получена сума в размер на 4 050 лв. (2 070,73 евро). По касационната жалба на Управителя на Национална здравноосигурителна каса: Съдът намира, че в писмената покана и по отношение на ИЗ № 1240/2025, отчетена по КП № 198 „Хирургично лечение при животозастрашаващи инфекции на меките и костни тъкани“, е прието, че не са спазени индикациите за хоспитализация по съответната клинична пътека. Посочено е, че съгласно алгоритъма на КП № 198 хоспитализацията е допустима при наличие на изрично изброени състояния, включително „флегмон, засягащ повече от две анатомични зони“. По делото и въз основа на оперативен протокол се формира извод, че се касае за флегмон, засягащ две анатомични области – хумерус и regio scapularis dextra, поради което не е изпълнено изискването на клиничната пътека. Допълнително е отчетено, че резултатът от хистологичното изследване установява морфологична картина на зрял липом, която не кореспондира с диагнозата „флегмон“. При тези данни е прието, че не са спазени индикациите за хоспитализация и стойността на клиничната пътека следва да бъде възстановена като неоснователно получена. Съдът е изложил съображения и въз основа на доказателствата по делото пред първата инстанция, че пациентката е постъпила с оплаквания от подутина в дясната ръка от няколко дни, с нарастваща болезненост, оток и зачервяване, като процесът се разпространява към дясното рамо и врата. При обективното изследване е установена силно болезнена подутина с оток и хиперемия, също с разпространение към рамо и врат. В предоперативната диагноза и оперативния протокол е отразен флегмон в областта на хумеруса и скапуларната област вдясно, като в хода на операцията е извършена инцизия, евакуация на гноен ексудат и фасциотомия. В хода на оперативната интервенция е установена и отстранена подкожна туморна формация, за която от хистологичното изследване е установена морфологична картина на зрял липом. Съдът кредитира заключението на вещото лице и приема, че флегмонът представлява дифузен възпалителен процес, който няма ясни анатомични граници и се разпространява в съседни области. В конкретния случай вещото лице приема, че инфекциозният процес обхваща три анатомични зони – мишницата (горна трета), раменния пояс и шията. По отношение на установената туморна формация е прието, че тя представлява зрял липом, който не е част от инфекциозния процес и не променя характера на основната диагноза „флегмон“. При тези данни съдът достига до извод, че не се установява нарушение на изискванията на клинична пътека № 198 относно индикациите за хоспитализация. Съгласно алгоритъма на клиничната пътека, хоспитализация е допустима при наличие на флегмон, засягащ повече от две анатомични зони, поради което за спора е от значение дали в конкретния случай е налице засягане на повече от две анатомични области. Първоинстанционният административен съд правилно е приел, че не са налице основанията за отмяна на писмената покана с изключение на ИЗ № 1240/2025, отчетена по КП № 198 „Хирургично лечение при животозастрашаващи инфекции на меките и костни тъкани“. Правилно съдът, като е преценил писмената документация по делото, както и заключението на съдебно – медицинската експертиза, се е обосновал, че в случая изводът на административния орган за засягане само на две анатомични области се основава на изолирано тълкуване на оперативния протокол и не отчита останалата медицинска документация и експертното заключение. Подобен подход е неправилен, тъй като при дифузни инфекциозни процеси като флегмона обхватът на хирургичната интервенция не съвпада с обхвата на заболяването, а се определя от необходимостта за адекватно оперативно овладяване на процеса. Действително, обстоятелството, че при оперативната интервенция е установена и ексцизирана подлежаща туморна формация (липом), не променя този извод, доколкото същата представлява самостоятелна находка и не е част от инфекциозния процес. Обосновано е достигнал до извод, че са били налице индикациите за хоспитализация по клинична пътека № 198, поради което изводът на органа за неоснователно получена сума е неправилен. Въз основа на напълно изяснена и вярно установена по делото фактическа обстановка, с обжалваното решение първостепенният съд е приел, че оспореният пред него административен акт, в частите, в които жалбата срещу писмената покана е отхвърлена, е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Актът в потвърдителната си част е постановен при спазване на приложимите материални норми и в съответствие с целта на закона, като съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на обжалваното решение на соченото касационно основание. Правилно и обосновано съдът е приел, че писмената покана е материално незаконосъобразна по отношение на ИЗ №1240/2025 по КП № 198 „Хирургично лечение при животозастрашаващи инфекции на меките и костни тъкани“, поради което я е отменил в тази част. Тъй като и двете касационни жалби са неоснователни, а решението в обжалваните от касаторите части е правилно, то с оглед изхода на правния спор на страните не се дължат разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,