Решение № 11946 от 6.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5953/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Томова, срещу Решение 1538/30.04.2024 г., постановено по адм. дело 164/2024 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което по жалба на Пи Ес Пропърти ООД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-20-0117084/23.01.2024 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се решаващият извод на съда, според който административният акт е незаконосъобразен поради липса на издаден АУАН. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против процесната заповед. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, включително за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Пи Ес Пропърти ООД, чрез пълномощника адв. Кънева, в подаден писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на обжалване пред административния съд е била ЗПАМ ФК-20-0117084/23.01.2024 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности Пловдив при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. б ЗДДС на Пи Ес Пропърти ООД е наложена ПАМ запечатване на търговски обект, стопанисван от дружеството - агенция за недвижими имоти, находящ се в гр. Стара Загора, [улица]. Установено е, че на 27.11.2023 г. е извършена проверка в търговския обект, стопанисван от агенцията, по време на която е направена контролна покупка на 1 брой услуга посредничество при наемане на недвижим имот, на стойност 225,00 лв., заплатени в брой, за която не е издаден фискален бон от ЕКАФП или от кочан с ръчни касови бележки. От служител на агенцията е предоставена разписка за посочената сума. От Регистъра на фискалните устройства в НАП е установено, че няма данни за регистрирано в НАП фискално устройство (ФУ) за горепосочения обект. За резултатите от проверката е съставен Протокол за извършена проверка (ПИП) 0117084/27.11.2023 г., подписан от управителя на дружеството без възражения. В същия като адрес на търговския обект е посочен гр. Стара Загора, [улица]. За констатираното нарушение е съставен и АУАН F745992/29.11.2023 г. (л. 11 л. 12), като с Резолюция за прекратяване на административнонаказателна преписка 744969-F745992/20.12.2023 г. административнонаказателното производство във връзка с издадения АУАН е прекратено на основание чл. 54, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН. На 08.01.2024 г. е съставен нов протокол за извършена проверка в обекта с 0117156, в който е отразено, че се издава във връзка с установена техническа грешка, тъй като в предходния ПИП като адрес на проверявания обект е записан гр. Стара Загора, [улица], вместо коректния: гр. Стара Загора, [улица]. Протоколът е съставен в присъствието на управителя и е подписан от него без възражения. За установеното нарушение е съставен и АУАН F750936/08.01.2024 г. (л. 28 л. 29). Първоинстанционният съд е формирал извод за незаконосъобразност на спорната заповед, обоснован с липсата на редовно и законосъобразно съставен АУАН, установяващ спорното административно нарушение. Решението е неправилно. По делото е безспорно установено, че за извършена контролна покупка на 27.11.2023 г. от органи по приходите на услуга, платена в брой, в стопанисвания от Пи Ес Пропърти ООД обект не е издаден фискален бон от ЕКАФП или от кочан с ръчни касови бележки. Безспорно е и обстоятелството, че за обекта не е налице регистрирано в НАП фискално устройство. Следователно, доказано е осъществяването на състав на нарушението по чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., регламентиращ задължение за лицата по чл. 3 да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Съгласно чл. 3, ал. 1, изр. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. В случая, въз основа на представените по делото доказателства е установено, че Пи Ес Пропърти ООД е задължено лице по смисъла на чл. 7, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., с оглед извършваните от него продажби на услуги в и от проверения търговски обект, като не са налице изключенията, предвидени в чл. 3, ал. 1, изр. 2 и ал. 1а от Наредба Н-18/13.12.2006 г. В тази връзка, не може да бъде споделен доводът на дружеството, че получава и извършва разплащания само по банков път, доколкото за услугата по контролната покупка същото е приело плащане в брой. Осъществяването на процесното нарушение е установено по категоричен начин със съставените ПИП от органи по приходите, в качеството им длъжностни лица в кръга на правомощията им. Както правилно е посочил и административният съд, протоколът, съставен съобразно изискванията на чл. 50 ДОПК, като официален свидетелстващ документ, е годно доказателствено средство за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. В случая осъществяването на нарушението по чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС е установено именно със съставените ПИП, обективиращи резултатите от извършената проверка от приходните органи. Допуснатата техническа грешка при изписването на адреса на обекта, стопанисван от Пи Ес Пропърти ООД, в първоначалния протокол е отстранена с издаването на последващ протокол, който е съставен в присъствието на управителя на дружеството. Както правилно е приел и административният съд, в случая мястото и датата на извършване на нарушението са безспорно установени, като допуснатата грешка при изписване на адреса на обекта е надлежно отстранена. В заповедта за налагане на ПАМ, предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство, мястото на осъществяване на нарушението също е коректно посочен, респ. адресът на търговския обект е индивидуализиран в достатъчна степен, а възраженията на ответника в касационното производство в тази насока са неоснователни. Решение 1196/01.02.2024 г., постановено по адм. дело 7022/2023 г. на ВАС, на което се позовава дружеството в писмения си отговор, е неотносимо в процесния случай, тъй като е постановено при различна фактическа обстановка от разглежданата по настоящото дело. Неправилен е изводът на административния съд за незаконосъобразност на заповедта, обоснован с липсата на надлежно издаден АУАН. Съгласно текста на чл. 186, ал. 1 ЗДДС, ПАМ се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Налагането на принудителна административна мярка не е обвързано с образуването на административнонаказателно производство и издаване на наказателно постановление. Двете производства са самостоятелни и не е налице преюдициалност на административнонаказателното производство спрямо това за налагане на принудителна административна мярка, както е възприето и в редица решения на ВАС, в т.ч. Решение 7348 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. 3920/2021 г., I о., Решение 2330 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. 11013/2019 г., I о., Решение 12682 от 14.10.2020 г. на ВАС по адм. д. 716/2020 г., VIII о. Становището, възприето от първоинстанционния съд, не съответства и на тълкуването на член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, дадено с Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21. Съгласно същото, посочените норми от съюзното право трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Следователно, наличието на кумулиране на негативни за лицето мерки, наложени с два самостоятелни акта, които подлежат на обжалване по различен ред, което не позволява да се гарантира, че тежестта на наложените санкции съответства на тежестта на установеното нарушение, би обосновало извод за материална незаконосъобразност на наложената ПАМ. Разглежданият случай обаче не попада в посочената хипотеза, доколкото не са ангажирани доказателства, че за осъщественото от дружеството нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС е ангажирана и административнонаказателната му отговорност с издаване на наказателно постановление. Гореизложеното обуславя извод за материална законосъобразност на процесната заповед, както и за съответствието й с целта на закона. Продължителността на срока на действие на ПАМ от 7 дни е подробно и конкретно мотивирана, не е нарушен и принципът на пропорционалност. Като е достигнал до различни правни изводи и е отменил оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу процесната ЗПАМ. При този изход на спора в полза на НАП се дължат разноски в общ размер на 550 лв., от които юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лв. за всяка съдебна инстанция и платена държавна такса за касационно оспорване в размер на 70 лв. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,