Решение № 4043 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12940/2020 г.

Решение № 4043 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12940/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Северна морска при Агенция "Митници", подадена чрез гл. юрк. А. Ш. против решение № 205 от 02.10.2020 г. на Административен съд - Сливен, постановено по адм. дело № 203/2020 г., с което е отменено решение с рег. № 32-131824/08.05.2020 г. към MRN 18 BG002002 Н0014575/27.01.2018 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон с изложение на установената фактическа обстановка. Касаторът твърди, че в случая чл. 74 пар. 2, буква а) от МК е неприложим, тъй като описанието на стоките в кл. 6/8 на митническите декларации за допускане за свободно обръщение, регистрирани в приблизително същия период е недостатъчно и не включва качество на изделията, описание на артикулите, състав на материала и пр., което не позволява прилагането на метода за идентичност на стоките. Предвид това митническата стойност на стоките е определена на основание чл. 74, пар. 2 буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, като е ползвана договорната стойност на "сходни" стоки. Според касатора, административният орган е извършил пълен анализ за сходство на стоките, съобразно чл. 1 пар. 2, т. 14 от Регламент № 952/2013. Сочи, че проведената ССчЕ показва единствено какво е осчетоводено от дружеството в неговото счетоводство, като не доказва митническата стойност на стоката и какво реално е било заплатено. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на оспорения административен акт. Претендира присъждане на съдебни разноски, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът – "Симо Ко" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. С. Ж. оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор от 16.11.2020 г. Претендира присъждане на съдебни разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е било решение с рег. № 32-131824/08.05.2020 г. към MRN 18 BG002002 Н0014575/27.01.2018 г., издадено от директора на ТД Северна морска при Агенция "Митници", с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, във връзка с чл. 74, пар. 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с чл. 5, т. 39, чл. 77, пар. 1, чл. 85, пар. 1, чл. 101, пар. 1, и чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, чл. 59 от АПК е: отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока с № 1 по цитираната митническа декларация и е определена нова митническа стойност за внасяните от "Симо Ко" ЕООД стоки по същата декларация, като е увеличена митническата стойност на внасяната стока и дължимото ДДС и са определени за довнасяне държавни вземания мито в размер на 11 730, 39 лева и ДДС в размер на 16 228, 19 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, пар. 1 и пар. 2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС. Административния съд е приел за установено от фактическа страна, че с митническа декларация MRN18 BG002002 Н0014575/27.01.2018 г. "Симо Ко" ЕООД е декларирало данни за доставка на стоки за режим допускане за свободно обращение, както следва: стока № 1: Спортни обувки/гуменки/ с горна част от текстилни материали и ходила от пластмаси – дамски - 9252 чифта- мъжки - 5924 чифта; 15 176 чифта общо; Код по ТАРИК 6404199000, 9440, 45 кг. нето тегло, декларирана стойност - 2, 27 лв. /кг. в кл. 46 е посочена статистическа стойност 21 398, 77, в кл. 47 е посочено изчисляване на вземанията: при основа за изчисляване 21 398, 77 - при ставка 16. 90 - мито в размер на 3 616, 39 и ДДС при ставка от 20 % и основа за изчисляване 26 013, 16 - в размер на 5 202, 63; стока № 2: "Спортни обувки /гуменки/ с горна част и ходила от пластмаси: мъжки - 1336 чифта, в размер на 11 035, 36 лева, Код по ТАРИК 6402190000, 1222. 25 кг. нето тегло, декларирана стойност - 1, 59 лв. /кг. в кл. 46 е посочена статистическа стойност 1 938, 79 в кл. 47 е посочено изчисляване на вземанията: при основа за изчисляване 1938, 79 - при ставка 16. 90 - мито в размер на 327, 66 и ДДС при ставка от 20 % и основа за изчисляване 2396, 45 - в размер на 479, 29 лв.; условия на доставка на двете стоки FOB Нингбо, износител WENZHOU C. O. F. FOREIGN TRADE CO. LTD, Китай. Сумата в размер на 13 209, 60 щатски долара е заплатена по банков път по сметка № 760000120190002456 BIC WZCBCNSH с основание на плащането INVOICE WV-17174 с наредител "Симо Ко" ЕООД на 29.12.2017 г. На 24.03.2020 г. началник сектор "Митнически процедури" в отдел "Митническа дейност" е съставил становище per. № 32-93038, адресирано до началника на МП Пристанище Варна Запад, в което е посочено, че в търговската фактура към процесната МД липсва информация относно условията и сроковете за разплащане по сделката, вносителят не е представил търговски договор, от който да са видни условията по сделката, нито сведения, документи, ценови листи и друга бизнес кореспонденция, предшестващи издаването на търговската фактура. Предвид липсата на такива допълнителни сведения е прието, че не се потвърждава обстоятелството, че декларираната стойност представлява действително платена или подлежаща на плащане сума при продажбата им за износ за Съюза. Извършен е сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, при който митническите органи установили, че за стоки със същия код по ТАРИК са декларирани по - високи стойности, които съществено се отличават от декларираната стойност от дружеството. Прието е, че в тези случаи следва да се определи нова митническа стойност, чрез последователно прилагане на методите по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013. След извършен анализ в митническата информационна система МИСЗА за оформяне митнически декларации за допускане на свободно обръщение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки със стоката по процесната митническа декларация, са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности от други вносители, които не са необичайно ниски, същите са декларирани приети в съответствие с чл. 70. Поради това на основание чл. 74 от Регламента е прието, че следва да бъдат база за определяне на нова митническа стойност на стоката по процесната митническа декларация, а именно: нова митническа стойност за стока № 1 - 5, 56 лева на чифт дамски обувки с база за определяне МД № 17 BG005803 H0030728/26.09.2017 г. и 5, 11 лева на чифт мъжки обувки с база за определяне МД № 17 BG005803 H00044740/28.12.2017 г., а за стока № 2 - 8, 26 лева на чифт с база за определяне МД № 17 BG002002 H0115836/17.09.2017 г. С писмо per. № 32-46759/11.02.2020 г. директорът на ТД Северна морска при Агенция "Митници" е изискал от "Симо Ко" ЕООД допълнителна писмена информация. В отговор с вх. № 32- 63872/26.02.2020 г. дружеството е заявило, че за закупуването на стоките не е изготвян писмен договор с продавача или трети лица, условието за доставка на стоките е FOB, което означава, че при подаване на митническата декларация е приложена фактура с транспортни разходи до България и не е необходимо нейното повторно прилагане. Посочено е също, че дружеството има търговски отношения, но не и свързаност с продавача, същото не връща част от прихода на продавача. С писмо per. № 32-99042/31.03.2020 г. на директора на ТД Северна морска при Агенция "Митници" дружеството е уведомено за образуваното административно производство и на основание чл. 22 пар. 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за мотивите, на които ще се основава решение на митническия орган относно митническа декларация № 18 BG002002 H0014575/27.01.2018 г. Според изложените в акта мотиви, след извършената проверка на представените от вносителя документи, съмненията на митническия орган относно декларираната митническа стойност на стоките не са отпаднали, поради което не е прието определянето й въз основа на договорния метод на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съмненията са обосновани с непредставянето на конкретно посочена информация от вносителя, както и с обстоятелството, че митническата стойност на процесната стока е значително по - ниска спрямо наличната средна статистическа стойност на сходни стоки. Прието е, че митническата стойност на декларираните стоки, следва да бъде сравнявана със справедливата цена, извлечена от информационната система "THESEUS" на Joint Research Center (JSR) към ЕК, а не с рисковия праг. Въз основа на тези констатации е отхвърлена декларираната по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническа стойност, в резултат на което е определена нова митническа стойност при прилагането на вторичните методи по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В хода на съдебното производство е допусната ССчЕ, заключението по която е прието без оспорване от страните и е кредитирано от съда, като компетентно и безпристрастно изготвено. Вещото лице е установило, че платената цена от дружеството за процесните стоки по фактура № WV-17174/14.12.2017 г., приложена към митническа декларация MRN I8 BG002002 H0014575/27.01.2018 г. е в размер на 13 209, 60 щатски долара, като сумата по доставката е платена изцяло на 29.12.2017 г. с нареден валутен превод с референтен номер 326838732 в размер на 13 209, 60 щатски долара в полза на WENZHOU C. O. F. FOREIGN TRADE CO. LTD, Китай по сметка № 760000120190002456 BIC WZCBCNSH c основание на плащането INVOICE WV-17174. Вещото лице е констатирало, че е налице съответствие между платената цена за доставката на стоките и декларираната митническа стойност на същите в процесното ЕАД. За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 във връзка с чл. 74, пар. 2, буква б) от Митническия кодекс. В решението са изложени подробни мотиви за действащата правна уредба на Съюза относно митническото остойностяване, нейните цели и принципни положения, както и методите за определяне на митническата стойност. Според съда липсват доказателства и изложените от органа доводи за идентични стоки не съответстват на заложения в пар. 2, буква а) смисъл. В тази връзка съдът е изложил, че възможността на митническата администрация да определя друга митническата стойност на внасяните стоки, когато не е получила задоволителна информация или се съмнява основателно, че декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, не го освобождава от задължение да мотивира решението си, като съгласно чл. 22 пар. 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013, всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя, трябва да бъде мотивирано. Административния съд е приел, че при прилагане на чл. 74 пар. 2 буква б) от МКС, органът се е позовал на MRN: 17 BG005803 H0030728/26.09.2017 г., 17 BG002002 H0115836/17.09.2017 г. и 17 BG005803 H0044740/28.12.2017 г., но в акта не са посочени други данни за извършения анализ, като липсват и мотиви защо не може да се приеме митническа стойност на стоките декларирана от вносителя, по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 или по реда на чл. 74, пар. 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съдът е приел, че с първите две митнически декларации, е извършен внос на стоки, които са различни от процесните, като доставката е внесена през Република Гърция, а не директно до пристанище Варна, както е в процесния случай. Прието е още, че при третата митническа декларация е извършен внос на стоки през пристанище Варна, но се касае за спортни обувки, носещи търговска марка "Булдозер", което според съда оскъпява стоката. Според съда налице е съществена разлика както във вида на сравняваните стоки, така и в начина на тяхното транспортиране до получателя. Обоснован е извод, че в случая липсва пълен анализ за сходството на стоките, съобразно легалната дефиниция в чл. 1 пар. 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. Първоинстанционният съд е съобразил разпоредбата на чл. 141, пар. 1 от Регламента за изпълнение и е приел, че определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки противоречи на материалния закон. На следващо място съдът се е позовал на приетата без оспорване ССчЕ, от която е установено, че по фактура № WV-17174/14.12.2017 г., реално е заплатена цена за доставка на спортни обувки в размер на 13209, 60 щатски долара, като преводът на сумата е извършен от банковата сметка на "Симо Ко" ЕООД в "Прокредит банк" ЕАД на 29.12.2017 г., която обща цена напълно съответства на декларираната такава пред митническия орган. В заключение първостепенния съд е обсъдил приобщения към доказателствата доклад № BG001000/1/1/14.05.2020 г. от извършена проверка на "Симо Ко" ЕООД за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2019 г., която включва и процесната митническа декларация, ведно с приложените към същата документи, а изводите на митническия орган са за неспазени при някои от проверените 120 митнически декларации на разпоредби от ЗСч. Прието е, че тези констатации не обуславят определяне на нов размер на митническата стойност на стоки, допуснати за свободно обръщение през проверявания период. По тези съображения, съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Решението е правилно постановено. Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Правилно е определен спорният по делото въпрос, а именно налице ли са основанията за определяне на митническа стойност по реда на чл. 74, пар. 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Правилно съдът е приложил материалния закон, като е приел, че съгласно чл. 70, пар. 1 и 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МК. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите визирани в чл. 74, пар. 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В чл. 140, пар. 1 от Регламента за прилагане е предвидена възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, пар. 1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, пар. 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена. В конкретния случай митническият орган е приложил вторичния метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, пар. 2, буква б) от Регламент № 952/2013 г., въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност, изисква да е обоснована неприложимост на основния метод – въз основа на договорната стойност, като в тежест на митническите органи е да обосноват определената по чл. 141, пар. 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 стойност на внасяните стоки. Съдът е изложил подробни съображения, че оспореното решение на митническия орган не съдържа мотиви в съответствие с чл. 22 параграф 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за изключването на метода по чл. 74, пар. 2, б. а) от регламента. Предвид разпоредбата на чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 "сходни стоки" са произведените в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, притежават подобни характеристики и подобни съставни материали, даващи им възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Преценката за квалифициране на стоките като "сходни" е въз основа на тяхното качество, репутацията им и съществуването на търговската марка. В тежест на митническия орган е да докаже извършването на съпоставка между внесените стоки със "сходни" стоки. В случая обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че административният орган не е подкрепил с никакви доказателства доводите си за неприложимостта на пар. 2 буква а), като е останала неясна причината, поради която е приложен методът по чл. 74 пар. 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 за "сходни" стоки. В обжалваното съдебно решение правилно е прието, че при издаване на административния акт митническият орган не е извършил анализ на сходните стоки, въз основа на които е увеличена митническата стойност на процесните стоки по отношение на подобни характеристики и подобни съставни материали, което да обуславя възможността да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, в съответствие с изискванията на чл. 141 от Регламента за прилагане и при липса на пълен анализ за сходството на стоките, каквото е изискването на чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. Правилно е позоваването на административния съд на заключението на проведената и приета без оспорване от страните ССчЕ, която е установила, че по фактура № WV-17174/14.12.2017 г., е налице реално заплатена цена на спортни обувки в размер на 13209, 60 щатски долара, като преводът на сумата е извършен от банковата сметка на "Симо Ко" ЕООД в "Прокредит банк" ЕАД на 29.12.2017 г., която обща цена напълно съответства на декларираната такава пред митническия орган. По тези съображения, настоящият състав преценява, че обжалваното решение, с което митническото решение е отменено, е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на "Симо Ко" ЕООД, в размер на 1644 лева, платено възнаграждение за адвокатска защита по договор от 13.11.2020 г. Възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като минимумът, изчислен съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 във връзка с § 2а ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 1368, 75 лева. Договореното и заплатено възнаграждение в случая не е прекомерно, предвид правната сложност на спора. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,