Решение № 11293 от 20.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4496/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Алфа Инвестко ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [улица], представлявано от управителя Р. Костов, подадена чрез пълномощника адв. Л. Карамитева, срещу Решение 361/22.02.2023 г., постановено по адм. дело 702/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-16001621002751-091-001/02.12.2021 г., издаден от органи по приходите, изменен и потвърден с Решение 74/15.02.2022 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основните възражения на касатора са свързани с назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Отделно счита, че съдът не е отчел обстоятелството, че не се касае за договор за заем, а за предоставяне на средства за покриване на разходи. Моли за отмяна на атакуваното решение и за връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда, а в условията на алтернативност иска постановяване на съдебен акт по съществото на спора, с което да бъде отменен ревизионният акт. Ответникът Директорът на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Г. Коева-Димитрова, в подаден писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Пловдив е бил РА Р-16001621002751-091-001/02.12.2021 г., издаден от органи по приходите, изменен и потвърден с Решение 74/15.02.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която по отношение на Алфа Инвестко ЕООД са установени допълнителни задължения по ЗКПО, както следва: за 2016 г. 1 812,67 лв. главница и 859,58 лв. лихви; за 2017 г. 1 746,63 лв. главница и 650,19 лв. лихви; за 2018 г. 5 481,63 лв. главница и 1 486,25 лв. лихви; за 2019 г. 4 408,65 лв. главница и 637,33 лв. лихви и за 2020 г. 1 828,39 лв. главница и 78,73 лв. лихви. Общият размер на допълнително установените задължения възлиза на 18 990,02 лв. По време на проведеното ревизионно производство е установено, че Алфа Инвестко ЕООД е предоставяло парични заеми на свързаните дружества по смисъла на пар. 1, т. 3 от ДР на ДОПК Еврохолдинг ЕООД, Алфа Интер ЕООД и РКБ ЕООД, като не е начислявало и отчитало приходи от лихви, тъй като такива на са договорени между страните. Във връзка с това е назначена експертиза по реда на чл. 60 от ДОПК за определяне на полагаемата пазарна лихва, като въз основа на нея е увеличен счетоводният финансов резултат (СФР) на дружеството и са определени посочените по-горе задължения на основание чл. 78 във вр. с чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО. В хода на съдебното производство са допуснати основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, кредитирани от от съда и неоспорена от страните. При съобразяване с установената фактическа обстановка, след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е достигнал до извод за законосъобразност на оспорвания ревизионен акт, като е отхвърлил жалбата на дружеството. Изложени са мотиви, според които извършеното преобразуване на СФР е правилно, тъй като безспорно в представените договори за заем, сключени между свързани лица, не е уговорена лихва, като е налице отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО. По отношение на възражение на дружеството, че договор от 29.05.2017 г., сключен между Алфа Инвестко ЕООД и Алфа Интер ЕООД, е договор за предоставяне на административни услуги, а не договор за заем, съдът, въз основа на двете експертни заключения, е потвърдил изводите на ревизиращия екип. По-конкретно е посочено, че много малка част от превежданите значителни суми (общо 567 016,79 лв.) са използвани са разплащане на консумативни разходи, както и че едва с възражението срещу ревизионния доклад са представени протоколи за прихващане и едва след изготвяне на първоначалното заключение по ССчЕ са представени отчети за извършена работа. В заключение е посочено, че несъмнено се касае за заемни правоотношения, независимо от наименованието на представения договор за правни услуги, тъй като е налице връщане на отпуснатите суми, в който смисъл са и двете експертни заключения. Решението е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Противно на въведените с касационната жалба твърдения, административния съд не е извършил нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с допуснатите експертизи. Съгласно молба от 29.08.2022 г. процесуалният представител на касатора е заявил, че оттегля поставения пред първоначалната ССчЕ въпрос относно размера на дължимата пазарна лихва по договора от 29.05.2017 г. с мотив, че същият не е договор за заем, а такъв за предоставяне на административни услуги. Именно с оглед това, видно от заключението на експерта, на този въпрос не е даден отговор, тоест не се касае за нарушение принципа на служебното начало, като отпадането на въпроса за пазарните лихви се дължи единствено на активното процесуално поведение на страната. Второ, отново във връзка с възраженията на касатора относно допуснато нарушение във връзка с използвания метод и размера на определените пазарни лихви, следва да се посочи, че експертът в хода на ревизията е работил по метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци към момента на осъществяване на сделката, който метод е допустим съгласно Наредба Н-9/14.08.2006 г. Също така определеният размер на лихвата възлиза на 5%, който е и най-ниският установен, а не на повече, както се твърди. Относно използваната информация е посочено, че вещото лице е използвало данни от сайтовете на 2 банки, като обаче това не са данни за отпуснати от тях кредити, а се касае за заеми по ЗЗД между търговци. Отделно са използвани данни от сайта на БНБ, като и личен архив на експерта, поради което изискванията на наредбата са спазени. Изцяло в този смисъл е и заключението по първоначалната ССчЕ в частта относно проверените документи и книжа. На следващо място, с оглед съвкупната преценка на доказателствения материал по делото, настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на административния съд досежно характера на договора от 29.05.2017 г., сключен между Алфа Инвестко ЕООД и Алфа Интер ЕООД. И двете експертни заключения сочат, че в по-голямата си част отпуснатите средства не са използвани от дружеството получател, като е налице периодично връщане на сумите. Отделно правилно съдът е третирал представените в хода на ревизията протоколи за прихващане и отчетите за извършена работа като частни документи без достоверна дата, съставени за нуждите на настоящото производство. Независимо от начина на счетоводно отчитане на трансфера на сумите между двете дружества и наименованието на договора, правилно съдът е приел, че се касае за заемно правоотношение. Безспорно, в случая предоставените и към трите дружества Еврохолдинг ЕООД, Алфа Интер ЕООД и РКБ ЕООД, свързани лица, суми представляват отклонение от данъчно облагане. По-специално доказано е осъществяването на хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО, съгласно която за отклонение от данъчно облагане се смята и получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на кредити или изплащането за своя сметка на кредити, несвързани с дейността, доколкото не е уговорена лихва за предоставените суми. С оглед това правилно съдът е потвърдил констатациите на ревизиращия екип досежно извършената корекция на СФР по реда на чл. 78 от ЗКПО и определените въз основа на това допълнителни задължения за корпоративен данък. Предвид изложеното, решението на административни съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионния акт, е правилно и следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този изход на спора и навременна претенция, в полза на ответника по касация се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Материалният интерес по спора възлиза на 18 990,02 лв., като на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на приходната администрация се следва сума в размер на 2 109,10 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение