Решение № 7363 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5051/2017 г.

Решение № 7363 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5051/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на С. Н. М. от гр. П., подадена чрез пълномощник - адвокат И. Й. против Решение № 258/22.02.2017 г., постановено по административно дело № 1626/2016 г. по описа на Административен съд - П. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на С. Н. М. против Ревизионен акт № Р-16001615003286-091-001/02.11.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 353/06.06.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П., в частта на допълнително установени задължения за 2008 г. за данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 8 750,81 лева и на 5 927,11 лева лихви и изменен в частта на допълнително установените задължения за лихви върху задължителни осигурителни вноски за ДОО, за ДЗПО - УПФ и за ЗО, както следва: за ДОО от 4 079,27 лева на 4,07 лева, за ДЗПО - УПФ от 1177,20 лева на 0,99 лева и за ЗО от 910,68 лева на 0,72 лева. От съдържанието на касационната жалба се извличат отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се изводите, възприети от административния съд относно получената от ревизираното лице сума в размер на 94 112 лева, за която е прието, че е облагаем доход от друг източник и подлежи на облагане. Твърди се, че тази сума е преведена от сметката на "М. ми" ЕООД, като изпълнение на дарствен акт от съпруга на С. Н. М. в нейна полза, поради което попада под разпоредбата на чл. 13 ЗДДФЛ и не подлежи на облагане. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се отмени ревизионния акт. От ответната страна - Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П. чрез главен юрисконсулт Бонева се изразява писмено становище, с което се оспорва касационната жалба и се моли оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред двете съдебни инстанции в размер на 1 942 лева. На проведеното по делото съдебно заседание, представител на касационния жалбоподател и на ответника, не се явяват. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебно решение да бъде оставено в сила, като постановено в съответствие с приложимия материален закон. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, в частта, с която в тежест на ревизираното лице допълнително са установени задължения за 2008 г. за подоходен данък и задължения за лихви върху задължителни осигурителни вноски. В хода на ревизионното и съдебно производство е установено, че С. Н. М. е регистрирана като едноличен търговец за 2008 г., но през този период не е упражнявала търговска дейност, била е съдружник в "Бюти стайл" ООД и е притежавала 50 % от капитала на дружеството, не е подавала годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ и е омъжена за Л. П. М. Приходните органи са установили източниците на приходи на лицето и съпруга й, както и извършените разходи за издръжка, внесени суми за обслужване на кредит към "ЦКБ" АД и за основен капитал в "Бюти стайл" ООД, получени доходи от трудово правоотношение и разполагаемите парични средства в началото на 2008 г. При съпоставка на приходите спрямо разходите на лицето, е установено, че доходите покриват извършените разходи, но е констатирано, че на 21.07.2008 г. по личната банкова сметка на С. М. в "ЦКБ" АД е постъпила сума в размер на 94 112 лева, като наредител на превода е "Милини ми" ЕООД, с посочено основание "предсрочно погасяване на кредит". Едноличен собственик на капитала на посоченото дружество и управител е съпругът на М. - Л. П. М. Именно относно характерът на този превод е съсредоточен настоящия правен спор. Дадени са обяснения, съгласно които тази сума е била внесена от едноличния собственик в касата на дружеството, като в последствие вместо паричните средства да бъдат възстановени на него, са преведени по сметка на С. М.. При извършената проверка от приходните органи на отчета на паричните потоци за 2008 г. на "М. ми" ЕООД, е установено, че в отчета не са отразени записи, свързани с парични вноски от Л. М. и връщането им. Не е представен и първичен счетоводен документ, въз основа на който да е осчетоводена сумата по дебита на сметка 501 "Каса". При извършената проверка на лицето Л. П. М. също не е установено обстоятелството на 01.07.2008 г. да е внесъл в касата на дружеството сума в размер на 94 112 лева. Не са представени също така договори за заем, за дарение или други документи за съществуващи отношения между ревизираното лице и дружеството относно тази сума. Освен това "М. ми" ЕООД не е декларирало направени дарения в полза на С. Н. М. през 2008 г. Въз основа на тези факти, ревизиращите органи са приели, че постъпилите по сметката на С. М. парични средства в размер на 94 112 лева са използвани за погасяване на кредит, тоест за нейни лични нужди, като тези средства формират облагаем доход от други източници по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Така установените факти са обосновали основанията по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК, тъй като лицето не е подало декларация за получената сума и са налице данни за укрити приходи. Определена е данъчна основа в размер на 87 508,81 лева, при съобразяване с разпоредбата на чл. 122, ал. 2 ДОПК и след приспадане на дължимите задължителни осигурителни вноски, след което е определен дължимия по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ данък за 2008 г. Съдебният състав е приел оспорения ревизионен акт за обоснован и материално законосъобразен, след като е отговорил на всички възражения, поддържани от жалбоподателя, които се съдържат и в касационната жалба. Събраните по делото доказателства правилно са оценени от съда и въз основа на това са изведени мотивирани доводи, които се поддържат от настоящата инстанция. Правилно е прието, че сумата в размер на 94 112 лева се явява облагаем приход на ревизираното лице, тъй като е получена от него по личната му банкова сметка като превод от "М. ми" ЕООД, за което са налице безспорни документи. Защитната теза на жалбоподателката за това, че тези средства представляват дарение в нейна полза от съпруга й, не е била подкрепена с надлежни и своевременно представени доказателства. Настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд относно некредитиране на представения дарствен акт, поради обстоятелството, че не отговаря на изискването за форма съгласно чл. 225, ал. 2 ЗЗД. Посочената норма изисква дарението на движими имущества да бъде обективирано в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване. В конкретния случай представеният договор не е с нотариална заверка на подписите, не е посочена дата и място на сключването му, както и липсват доказателства за предаване на сумата, а само е уговорено бъдещото й превеждане. Освен това, този договор не съответства на останалите безспорни доказателства по делото, а именно на документите, установяващи извършения превод от "М. ми" ЕООД в полза на ревизираното лице, както и на отчета на дружеството за 2008 г. Тоест, липсва правна връзка между твърдяното дарение между съпрузите и извършения банков превод, като фактът, че управителят на дружеството е и съпруг на жалбоподателката, не обосновава и не доказва твърдения дарствен акт, тъй като търговското дружество е различен и самостоятелен правен субект от неговия законен представител. Относно допълнително установените с ревизионния акт задължения за лихви върху задължителни осигурителни вноски за ДОО в размер на 4,07 лева; за ДЗПО - УПФ в размер на 0,99 лева и за здравно осигуряване в размер на 0,72 лева, както в жалбата пред Административен съд - П., така и в касационната жалба не се сочат конкретни възражения. Съдът е възприел изводите на приходните органи, които са установили, че за периода 01.09.2008 г. до 31-08.2008 г. ревизираното лице, в качеството си на самоосигуряващо се лице, не е внесло в срок авансово дължимите вноски за задължително осигуряване, върху минималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година. Тези изводи, както и размерите на лихвите за невнесените в срок авансови вноски, не са били опровергани от задълженото лице, поради което правилно съдът е потвърдил ревизионния акт и в тази му част. Предвид изложеното, съдебното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в полза на ответната страна за настоящото съдебно производство, които на основание чл. 161, ал. 1, изр. 2 и 3 ДОПК следва да бъдат изчислени съобразно отхвърлена част от жалбата против ревизионния акт. Дължимото юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и редуцирано на основание чл. 9, ал. 3 от същата наредба, тъй като на проведеното открито съдебно заседание не се е явил процесуален представител, е в размер на 727,88 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение