Решение № 4779 от 23.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9711/2019 г.

Решение № 4779 от 23.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9711/2019 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Майдани, чрез пълномощника му адв. Й. Топалов, против решение № 4142 от 18.06.2019 г., постановено по адм. дело № 2674/2019 г. на Административен съд – София-град (АССГ), Второ отделение, 68-и състав, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) – забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от две години, издадена от началника на Първо Районно управление (РУ) на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). В касационната жалба са развити доводи за несправедливост и неправилност на съдебното решение, като само последното е касационно отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че в диспозитива липсва произнасяне на съда дали потвърждава издадената ПАМ – изцяло или частично, с което е нарушено изискването съдът да се произнесе по законосъобразността на акта, като от обстоятелството, че се отхвърля жалбата посоченото не става ясно. Оспорват се изводите на съда относно приложението на чл. 21, т. 9 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия (ЗООРПСМ). Релевират се доводи относно приложението на ЗАНН при преценка съответствието със закона на съставения акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и наказателното постановление (НП), съответно на наложената ПАМ. Твърди се приложимост на нормите не на АПК, съответно на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), а тези на Наказателния кодекс (НК). Твърди се, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като съдът е отказал да разпита актосъставителя, както и издателя на акта. Основното твърдение е, че касаторът не е бил в спортната зона, съответно няма законово основание за налагане на мярката. Иска се отмяна на решението и да бъде отменена атакуваната заповед за налагане на ПАМ или алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от състав на АССГ. При оставяне в сила на ПАМ да бъде намален срока на забраната за посещаване на спортни мероприятия. Не се претендират разноски. Ответникът – началникът на Първо РУ – СДВР, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ковачев, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че същата следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред АССГ е заповед № 19-914-0008 от 25.02.2019 г. на началника на Първо РУ – СДВР, с която на основание чл. 30, ал. 1, т. 1, предл второ, във вр. с чл. 41 от ЗООРПСМ за извършено нарушение по чл. 21, т. 9 от с. з. на жалбоподателя, настоящ касатор, е наложена ПАМ - забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от две години. Съдът е събрал относимите за спора доказателства и е приел за установено от фактическа страна, че при извършена на 24.02.2019 г. около 12, 40 часа полицейска проверка на кръстовището на ул. "Ген Йосиф Гурко" и бул. "Евлоги и Христо Георгиеви", непосредствено преди провеждане на футболна среща с начален час 13 ч. на Национален стадион "В. Левски", находящ се на бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" № 38, у жалбоподателя е намерен метален бокс, което е установено от съставения АУАН № 914 от 25.02.2019 г. Въз основа на същия е издадена и оспорената заповед за налагане на ПАМ, както е съставено и НП. При тази данни от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган – началника на Първо РУ – СДВР, съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗООРПСМ, в предвидената от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и при спазване на материалния закон. Съдът е направил разграничение на правомощията на полицейските органи за налагане на административно наказание с НП и налагане на ПАМ, съответно, че ПАМ не съставлява административнонаказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. По отношение приложението на материалния закон, съдът е приел, че е изпълнен фактическия състав на чл. 21, т. 9 от ЗООРПСМ, съгласно който противообществена проява (спортно хулиганство) е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на НК и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се във: носенето на оръжие и предмети, които могат да се използват като оръжие; боеприпаси; спрейове със защитен газ, с разяждащи или с оцветяващи вещества; сигнални ракети, взривни устройства, пиротехнически изделия и други общоопасни средства, отделни техни съставки; наркотични и други упойващи вещества, както и други вещества и предмети, които могат да бъдат опасни за живота и здравето на околните, тъй като жалбоподателят не е отрекъл факта, че е носил бокс. Съдът е отхвърлил като неотносимо възражението, че проверката е извършена извън спортната зона и извън спортния обект. Посочил е, че с оглед установените фактически обстоятелства, относно мястото, времето на проверката е налице хипотезата на отиване към спортния обект във връзка със спортното мероприятие, в която хипотеза липсва изискване за максимално отстояние от 500 м. Жалбоподателят е отивал към спортен обект – националния стадион, във връзка с футболна среща, което е отразено в съставения АУАН, като от жалбоподателя не са твърдени и установени други факти. Съдът е приел, че налагането на ПАМ за максималния срок е обосновано, с оглед пълната липса на критичност у нарушителя по отношение на проявата - жалбоподателят се е намирал в непосредствена близост до стадиона, точно преди провеждащата се футболна среща, носел е бокс, който може да е опасен за живота и здравето на околните. По тези съображения, съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че в диспозитива на решението липсва произнасяне от съда дали потвърждава наложената ПАМ – изцяло или частично, с което е нарушено изискването съдът да се произнесе по законосъобразността на акта. Диспозитивът на съда е съобразен с изискването на чл. 172, ал. 2 от АПК, съгласно който в правомощията на съда е да отхвърли оспорването. Волята на съда е ясна, като чрез отхвърляне на жалбата, се приема, че оспореният административен акт е законосъобразен и се потвърждава същият. Неоснователно е и възражението, че съдът не е съобразил нормите на ЗАНН, тъй като този закон е неприложим по отношение изискванията към издадената заповед, неприложимите са и по препращанията му нормите на НК и НПК. Предмет на оспорване е административен акт за прилагане на ПАМ, за оспорването на който е приложим реда по АПК. Съгласно чл. 30, ал. 1, от ЗООРПМС, в срок от не по-късно от 24 часа от съставяне на АУАН, началникът на РУ на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него лице издава наказателно постановление и заповед за налагане на ПАМ, а нормата на чл. 30а, ал. 2 и ал. 3 изрично указват реда за оспорване – НП, съгласно чл. 30, ал. 1, т. 1 подлежи на обжалване в тридневен срок от връчването му пред съответния районен съд по реда на ЗАНН, а издадената заповед за налагане на ПАМ подлежи на обжалване в същия срок по реда на АПК. Категорично разграничение на характера на двата акта – НП и акт за налагане на ПАМ е направено и в ЗАНН - нормите на чл. 22 и 23 от ЗАНН, регламентиращи ПАМ, сочат неприложимост на нормите на ЗАНН, а тези, посочени в съответния специален закон. В този смисъл правилно съдът е преценявал законосъобразността на издадения индивидуален административен акт, с оглед критериите на чл. 146 от АПК. Правилно съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, както и в изискуемата писмена форма, по аргумент от чл. 59 от АПК, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно са отхвърлени възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения, поради това, че в АУАН не е вписан ЕГН на лицето, посочено за свидетел. Вярно е, че за съставянето на АУАН са приложими изискванията на ЗАНН, съгласно изричния текст на чл. 26 от ЗООРПСМ, но видно от приложеното по делото копие на АУАН, същият съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно чл. 42 от ЗАНН, като непосочването на ЕГН на свидетеля не е пречка същият да бъде идентифициран, както правилно е приел и съдът, тъй като са посочени трите му имена и точен адрес. Посоченото нарушение не е от категорията на съществените, които да опорочат издадения акт до степен, водеща до неговата отмяна. Що се касае до възраженията относно установяването на нарушението същите не могат да бъдат споделени и не намират опора в данните по делото. Съставения АУАН има характер на официален документ, съставен от длъжностно лице в кръга на правомощията му, съответно се ползва с материална доказателствена сила, по аргумент от чл. 179, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Касаторът е подписал акта без възражения, не е оспорил констатациите му, включително и в рамките на съдебното производство. В акта е посочено, че жалбоподателят е проверен в непосредствена близост до националния стадион, непосредствено преди началото на футболен мач между ПФК "Левски" и ПФК "ЦСКА", като у него е открит метален бокс. При липсата дори на твърдения, че лицето не е отивало към стадиона, то правилни са изводите на съда, че от фактическа страна е установено основанието по чл. 21, т. 9 от ЗООРПМС. В тази хипотеза правилно съдът е приел, че е достатъчно от фактическа страна да е установено отиване или връщане от спортно мероприятие/спортен обект, съответно е налице втората хипотеза по чл. 21 от ЗООРПСМ – противообществена проява (спортно хулиганство) е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на НК, и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се в носене на оръжие и предмети, които могат да се използват като оръжие и които могат да бъдат опасни за живота и здравето на околните – т. 9 от същия текст. В тази хипотеза е без всякакво значение отстоянието до 500 м. от спортната зона. Неоснователно е възражението за допуснато съществено процесуално нарушение от съда поради отказа да бъда разпитан актосъставителя, както и издателя на акта. Поради неприложимостта на ЗАНН и липсата на подобно задължение за съда, както и поради правилното приложение на чл. 171 от АПК, подобно нарушение не е налице. Правилно е приложен и материалния закон. Съдът е направил коректен анализ на приложимите норми на чл. 21, т. 9 и § 1, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗООРПМС, съдържащи легалните дефиниции на понятията "спортен обект" и "спортна зона" и правилно е приел, че са налице основанията за налагане на ПАМ по чл. 41, т. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗООРПМС, с оглед изпълване на състава на чл. 21, т. 9 от с. з. Независимо дали деянието е извършено в спортната зона или не, което е ирелевантно за приложимата хипотеза, същото е съставомерно по чл. 21, т. 9 от закона, тъй като е извършено на отиване или връщане от спортния обект. Мотивите на решаващия съд се споделят напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни по аргумент от чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК. Правилно съдът е преценил и обосноваността на срока на наложената мярка, с оглед обществената опасност на деянието – носенето на метален бокс, който би могъл ефикасно да бъде използван като оръжие и е опасен за здравето и живота на околните, както и предвид липсата на критичност и осъзнаване на неправомерното поведение. Постановеното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и такива открити при извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка на съдебния акт, поради което като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото следва да бъде определен на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,