Решение № 13864 от 18.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7232/2009 г.

Решение № 13864 от 18.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7232/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Йорданка Йорданова Пенева, Пламен Манчев Иванов и Илияна Манчева Иванова, всички от гр. София, чрез пълномощника им адв. Теодосиева, против решение № 476 от 10.06.2008 г., постановено по адм. дело № 3573/2007 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), Второ отделение, 30 състав, с което е отхвърлена жалбата им, в качеството на наследници на Стоянка Янева Николова, против заповед № РД-46-167 от 19.07.2007 г. на кмета на район "Панчарево" при Столична община (СО). От същите лица е постъпила и частна жалба, против протоколно определение № 1021 от 13.11.2008 г., постановено по същото дело, с което е отказано възстановяването на срока за обжалване на цитираното съдебно решение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение поради необоснованост на изводите на съда, неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да бъде уважена първоначалната жалба, като се отмени оспорената заповед на кмета на район "Панчарево". В частната жалба се възразява против отказа за възобновяване на срока за обжалване, като се сочи, че са налице всички основания затова, като съдът е приел, че съобщаването на постановеното решение е нередовно извършено, но вместо да уважи искането, го е отхвърлил. Иска се отмяна на определението. Ответникът - кметът на район "Панчарево" при СО не изразява становище по касационната и частна жалби. Заинтересованите страни - Лиляна Стоянова Маринкова, Венцислав Стоянов Орнов, Катя Иванова Иванова, Гергинка Йорданова Пашалийска, Виолета Крумова Енчева, Тодор Стефанов Стефанов, Красимир Стефанов Стефанов, Петрунка Крумова Маринова и Йорданка Крумова Стоилова, не вземат становище по касационната и частна жалби. Заинтересованите страни - Атанас Велинов Шаламанов, Славчо Борисов Крушкин, Георги Борисов Крушкин, Йордан Борисов Крушкин, Елена Йорданова Бучева, Дафинка Стоянова Крушкина, Деян Йорданов Крушкин, Димитър Йорданов Крушкин, Венета Йорданова Будинова, чрез пълномощника си адв. Кривинска, оспорват касационната и частна жалби като неоснователни. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че частната жалба е неоснователна. От съобщението за изготвяне на решение № 476/10.06.2008 г. до процесуалния представител на жалбоподателите - адв. Теодосиева (л. 131), оформено на 15.07.2008 г е видно, че същото не й е връчено лично. На гърба на същото е отбелязано, че по данни на нейна колежка, същата ще отсъства до 23.07.2008 г. Това обстоятелство се доказва от отбелязването в паспорта й от граничен пункт "Градина". За решението, пълномощникът е уведомен на 04.09.2008 г., при връчването на определение на АССГ по друго дело. При тези обстоятелства, правилно съдът е приел, че съобщението не е връчено по определения от закона ред и срокът за обжалване на решението не е започвал да тече и следователно към 04.09.2008 г., когато е разбрала за съществуване на решението, не би могъл да е изтекъл. С оглед на това обосновано и законосъобразно е отказал възобновяването на срока за обжалване. Касационната жалба е просрочена. В молбата от 09.09.2008 г. до АССГ за възстановяване на срока за обжалване на решението, адв. Теодосиева е посочила, че за съществуването на същото е разбрала на 04.09.2008 г. Вместо да изготви касационна жалба срещу него, тя е поискала възстановяване на срока за обжалването му. С определението си съдът правилно е приел, че съобщението не е получено от нея. Срокът за обжалване е започнал да тече от деня на узнаване и е изтекъл на 18.09.2008 г. Касационната жалба е подадена на 24.11.2008 г., което означава, че е подадена след изтичането му. По същество е неоснователна. Събраните по делото доказателства са в пълна подкрепа на направените изводи от съда. Липсва документ, удостоверяващ предоставеното право на ползване на имота, съгласно актовете по § 4 от ЗСПЗЗ. Липсата на това основание, прави излишно изследването на втората предпоставка - съществуването на изградена сграда преди 01.03.19991 г. в имота, която към момента не съществува в него. Правилно жалбата е отхвърлена. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: По частната жалба: Същата е подадена в срок, но по същество е неоснователна. Съдът е отхвърлил искането за възобновяване на срока за обжалване на постановеното по делото решение, тъй като е приел, че същият не е започнал на тече, тъй като съобщаването на решението не е редовно извършено. Изводите в тази насока са напълно обосновани с оглед данните по делото - съобщението на съдебния адрес не е връчено лично на пълномощника, поради отсъствието му от страната, надлежно установено с копие от задграничен паспорт. Отсъствието е само за десет дни, поради което неправилно е постановено съобщаването на съдебния акт, чрез поставяне на обявление. При това положение, преклузивния срок за обжалване не е започнал да тече и липсва основание за възобновяването му, тъй като същият не е пропуснат. Определението следва да бъде потвърдено. По касационната жалба: Посочените по-горе доводи са относими към допустимостта на касационната жалба, като по изложените съображения, съдът приема, че същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба, подадена от настоящите касатори против заповед № РД-46-167 от 19.07.2007 г. на кмета на район "Панчарево", с която е отказано на жалбоподателите, в качеството им на наследници на Стоянка Янева Николова, да придобият право на собственост, на основание § 4а, § 4д и § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху 426 кв. м от имот пл. № 263, к. л. 758, м. "Малинова долина-Бункера-I-ви етап" и върху 364 кв. м от имот пл. № 264, к. л. 758, същата местност, землището на с. Бистрица, тъй като същите не притежават документ за предоставено право на ползване, както и не е налице строителство по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. След като е събрал относимите доказателствата, в това число и заключение на съдебно-техническа експертиза, съдът е приел за установено, че липсват доказателства за предоставено право на ползване върху посочените части от имоти на наследодателката на жалбоподателите - Николова. Не е представено удостоверение или други писмени доказателства за предоставено право на ползване по реда на някои от актовете по § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, или други актове, липсват дори и косвени данни - списъци на ползуватели и други. Самите жалбоподатели, чрез пълномощника си признават, че след смъртта на наследодателката си са търсили документи за имота, който същата е ползвала, но не са намерили такива. Липсват дори твърдения по реда на кое ПМС е предоставено ползването. И от гласните доказателства и от заключението на съдебна експертиза също не се установява да е налице надлежно предоставено право на ползване върху имота. Обстоятелството, че с предходно съдебно решение по адм. дело № 1243/1995 г. на СГС е прогласена нищожността на предходен отказ на кметския наместник на район "Панчарево" да признае право на трансформация на правото на ползване в право на собственост на жалбоподателите, не може да служи за установяване на твърдяното право. Отказът е отменен поради липса на компетентност на произнеслия се орган, но липсва произнасяне по съществуването на правото на ползване. В настоящия процес такова не е установено. При тези данни напълно обоснован е изводът на съда, че липсва възможност за провеждане на процедурата по § 62 и сл. от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Не са налице основанията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ - лицата не се легитимират като ползуватели с надлежно предоставено право на ползване - лично или на наследодателката им, поради което липсва първият и основен елемент от фактическия състав на нормата. Правилно в този смисъл е прието, че е без всякакво значение съществуването или не на постройка в имота, съответно данните, че същата е съборена. Ирелевантно е обстоятелството, че имотът фактически е ползван, както и продължителността на това ползване, благоустрояването му или заплащането на данъци. Ирелевантно е и осъществяването на останалите предпоставки - подаване на молба за изкупуване в срок, осъществяване на сграда в имота (понастоящем съборена). Липсва годно правно основание за ползване, съответно липсва основание за трансформиране на това право в право на собственост. Постановеното решение е обосновано, с оглед данните по делото, както и правилно е приложен материалния закон. Не са налице сочените в касационната жалба пороци и същото следва да бъда оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение