Решение № 15506 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12354/2012 г.

Решение № 15506 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12354/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от процесуалния представител на министъра на земеделието и храните, против Решение № 10381 от 16.07.2012 г., постановено по адм. дело № 8056 по описа за 2011 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което по жалба на "Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки" ЕООД със седалище в гр. София е отменена заповед № РД - 09 -112 от 21.02.2011 г. на министъра на земеделието и храните, представляваща нормативен административен акт, с който са били утвърдени указания за сертифициране на сортови вина съгласно приложение. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - "Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки" ЕООД в отговор на касационната жалба, в писмени бележки и в съдебно заседание изразява аргументирано становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият петчленен състав на Върховният административен съд - I колегия, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството по чл. 185 и сл. от АПК пред тричленния състав на Върховния административен съд е заповед № РД - 09 -112 от 21.02.2011 г. на министъра на земеделието и храните, с която са били утвърдени указания за сертифициране на сортови вина съгласно приложение. С обжалваното решение тричленният състав е приел, че оспореният акт се характеризира като нормативен административен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК, тъй като със заповедта на министъра на земеделието и храните са били одобрени правила, които уреждат основанието и производството по сертифициране на сортови вина, и определят задълженията на компетентният да издава удостоверение за сертифицирани сортови вина административен орган. Установено е, че заповедта е издадена в изпълнение на чл. 63, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 607/2009 за определяне на някои подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 479/2008 по отношение защитените наименования за произход и защитените географски указания, традиционните наименования, етикирането и представянето на определени лозаро-винарски продукти. Базирайки се на разпоредбата на чл. 7а от Закона за нормативните актове, решаващият състав е обосновал извода си за характера на оспорения административен акт, създаден да действа многократно, като регулира специфичен кръг отношения с неопределен брой адресати. За да отмени процесната заповед решаващият състав е приел, че при издаването на подзаконовия нормативен акт е било допуснато противоречие с нормата на чл. 34, ал. 1 от Закона за виното и спиртните напитки (ЗВСН) (отм. ДВ, бр. 45 от 15 юни 2012 г., в сила от 16.09.2012 г.), който предвижда, че физико-химичен и микробиологичен анализ на вината, спиртните напитки и напитките и продуктите от грозде и вино се извършват от акредитирани лаборатории. Съгласно чл. 34, ал. 2 от закона, лабораториите на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ) извършват физико-химичен и микробиологичен анализ за утвърждаването на качествени вина, произведени в определен район или на вина, които не се включват в приложното поле на одобрения от министъра на земеделието и храните нормативен акт. Посоченото несъответствие е прието като нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), според която нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. На следващо място е прието, че е налице съществено нарушение на Закона за нормативните актове. По-конкретно установените нарушения са на разпоредбата на чл. 26 от същия, тъй като оспореният нормативен акт е бил издаден, без да е била проведена предвидената процедура по издаване на нормативен акт; не носи наименование на никой от актовете, които министърът е компетентен да издава съгласно чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, както и не е обнародван, в нарушение на чл. 37, ал. 1 ЗНА. Така постановеното решение е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Касационните доводи са несъстоятелни и неясни. По същество касаторът рамкирайки жалбата си с основанията по чл. 209, т. 3 АПК, повтаря мотивите на тричленния състав по отношение на компетентността на издателя на акта, както и правомощията на ИАЛВ. Не са изложени никакви възражения по отношение на констатираните в оспореното решение нарушения на материалния закон и административно-производствените правила. Правилно тричленният състав е определил правната характеристика на обжалвания административен акт на Министъра на земеделието и храните, като нормативен административен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК, издаден на основание чл. 63 от Регламент /ЕО/ № 607/2009 г. на Комисията за прилагане на Регламент /ЕО/ № 479/2008 г. на Съвета, по отношение на защитените наименования за произхода, защитените географски указания и традиционните наименования. В тази връзка регламентите като актове на Европейското общностно право са задължителни при тълкуването и правоприлагането на националните правни норми. В посочения Регламент са определени компетентните органи, които контролират сертифицирането на лозаро-винарските продукти и министърът на земеделието и храните разполага с компетентност да издава подзаконови нормативни актове в границите на правомощията си. Настоящият състав споделя изводите за наличие на противоречие на оспорения акт с разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗВСН. В тази насока са изложени подробни и обосновани правни аргументи, във връзка с нарушенията на чл. 15, ал. 1. Правилни са и изводите на решаващия състав за нарушение на процедурните правила регламентирани с чл. 26, ал. 1 и 2 от ЗНА. Обосновано е прието, че с издадения нормативен административен акт министърът се е произнесъл извън правомощията си визирани в чл. 25, ал. 4 от ЗНА с акт, който не е в законоустановената форма и по структура и наименование е характерен за индивидуалните административни актове по чл. 21 от АПК, които по принцип влизат в приложното поле на актовете издавани от министъра. Нарушението е съществено, тъй като с него се нарушава принципа на откритост въведен с чл. 26, ал. 1 от ЗНА, достъпност, публичност и прозрачност, регламентирани в чл. 12, ал. 1 АПК. Неспазването на чл. 77 АПК, във връзка с чл. 26, ал. 1 и 2 ЗНА, приложим на основание чл. 80 АПК, представлява нарушение на императивни правни норми. С оглед на изложеното правилно съдът е направил извод за незаконосъобразност на заповед № РД - 09 -112 от 21.02.2011 г. на министъра на земеделието и храните. В касационното производство не се установиха твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като правилно и обосновано следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,